Йордан Стойков е роден на 6 ноември 1951 г. Легендарен защитник на Локо Сф, за който играе от 1970 до 1983 г. Записва 336 мача (13 гола) за родния клуб. С железничарите е шампион през 1978 г., а през 1982 г. печели Купата на Съветската армия. Записва 9 мача за националния отбор.
Бумбо, както с любов го наричат запалянковците, е може би най-големият футболен пътешественик сред нашите треньори. Работил е в редица държави в Азия и Африка. За приключенията си, кариерата и важните хора в нея по пътя към славата Стойков говори откровено пред „Тема Спорт“ само няколко дни след като навърши 70 години.

Милен ДИМИТРОВ

Г-н Стойков, следите ли българския футбол? Какво ви прави впечатление?

– Знае се, че от дълго време сме в криза. Ще говоря за националния отбор. В последната година се виждат положителни тенденции. Визирам в работата на Ясен Петров и екипа му. Дано продължи така. Мисля, че в близките няколко години ще бъде изграден силен отбор, защото имам доверие на Ясен. Той знае и може. Добър тим се праави трудно, знаеш в продължение на колко време се контструираха т.нар. „Четвърти в света“. Трябва търпение.

Оптимист ли сте, че скоро ще играем на голямо първенство?

– В момента – не. Но до 3-4 години нещата ще се оправят, защото имаме кадърни млади футболисти. В младежкия национален отбор също се работи добре.

Кога някой ще спре хегемонията на Лудогорец?

– Когато се появи някой бизнесмен, по-богат от Кирил Домусчиев, който да закупи по-добри бразилци от тези, с които разопалагат раздградчани. С изцяло наши играчи трудно се става шампион. Но реално Лудогорец бележат отстъпление в сравнение с това, което бяха преди години. А що се отнася до честата смяна на треньори там – това си е чисто махленска работа.

Любимият ви Локомотив се завърна в елита след дълго отсъствие. Как ще коментирате представянето на „червено-черните“?

– Отборът е добре изграден, само постоянство му липсва. В последните мачове няколко се видяха слабости, иначи като цяло са добри.  Без проблеми ще запазят мястото си в Първа лига и постепенно ще надграждат. Локомотив има скромни финансови възможности, но успя да изгради стабилен тим.

Кого от играчите бихте отличили?

– Не бих искал да се ангажирам с конкретни имена. Харесват ми като колектив. Научени момчета са, знаят, пресират добре. Иван Колев е подготвен треньор, с международен опит, спрява се добре. Има някаква миникриза в Локото, но ще се преодолее. Убеден съм, че бъдещето пред клуба на сърцето ми е светло.

Какво е основното, което трябва да знаят младите бранители?

– Най-важно е да знае принципите на защитната игра. Конкретно пресирането, подсигуряването. Не може един защитник да следи и гледа как нападателят е сам и бележи гол. Това означава, че той се е движил неправилно, грешно е преценил ситуацията и може би не следва принципите – преса на топката, на човека с нея, особено около наказателното поле и вътре в него. Там е забранено да има свободни хора, които да са с лице към вратата. Не трябва да им се оставя време и пространство да си нагласят топката и да нанесат голов удар. Това е изключено. Виждаме италианците как играят, особено ветераните Киелини и Бонучи. Тези двамата изнесоха истинска лекция на финала на Евро 2020 срещу Англия. Удоволствие е да се гледат.

Имало ли е момент, в който сте били по-близо до това да поемете треньорския пост в родния ви Локомотив София?

– (Замисля се.) Давам си сметка, че твърде рано се насочих към треньорството. А пък играещ треньор е най-лошият вариант, защото или ще те псуват като треньор, или като футболист, разбираш ли? Това бе най-голямата ми грешка, че прекратих състезателната си кариера през 1984-а. А имах предложение от Кипър. Можех да поиграя още поне 2-3 години, защото се чувствах в силите си. Но се подведох от някои хора и останах като помощник на Тодор Велев. Разни псевдоръководители ми повлияха… Както и да е.

Не сте получавали и тежки контузии кой знае колко…

– А, как да нямам? Една година не играх заради счупен крак. Помня го този ден, все едно беше вчера. На 4 октомври 1975 г.

Пламен Марков ми счупи крака

и то в приятелски мач срещу ЦСКА на „Народна армия“. Тибията ми бе скършена на две половини. 10 месеца бях извън игра. Не се сърдя на Марков, защото всичко стана без умисъл. Но можеше поне да мине през болницата да ме види, той не пожела. Негова си работа.

Кое е най-екзотичното място, на което сте били като треньор?

– (Замисля се.) И в Бангладеш съм работил, в подножието на Хималаите.

Някога бил ли е заплашен животът ви на тези места?

– Не. Но пък съм срещал ужаса в Бруней. Огромна кобра се прокрадна в двора, изправи се срещу мен… И оттогава аз нямах спокоен ден, защото имам фобия от змии. Мислех си, че всеки момент може да дойде и да ми изскочи до леглото, разбираш ли?

Коя е най-странната храна, която са ви поднасяли?

– (Смее се.) Много екзотични храни съм опитвал, но това, което ми се случи в Китай, няма да забравя. Питай Вальо Станчев и Митко Васев. Ръководството на клуба ни покани на вечеря. Познай каква беше тя. Някакъв ориз и някакви меса. Накрая разбрахме, че са сервирали… змии. Там е така – влизаш в ресторанта и има аквариум. Посочваш коя риба искаш, а има и змии. Сервитьорът бърка, пържи я и ни я носи. И ти гледаш, братче. Такава отврат няма ти казвам. Там е така – всичко, което се движи, се яде.
___
Още от интервюто с Бумбо – четете в съботния брой на „ТЕМА СПОРТ“.