Жаклин МИХАЙЛОВ

Преди малко излезе списъка на Шиндлер, пардон на Младен Кръстаич. Сърбинът който в първите си месеци като треньор е с рекорд за най-много комплименти за най-малко свършена работа, отново изумява с избора си на национални играчи.

Добрата новина е, че Кръстаич спазва твърдо принципа да вика млади футболисти. Това вече го отчетохме като изключително позитивен сигнал, но някак не е достатъчно. Всеки информиран фен може да си състави списък от играчи минали наскоро през юношеските и младежки формации, да се запознае къде и как играят в момента и да ги привлече за национали. Но това е само формален подход, а треньорът трябва да има и някаква идея какво ще прави по-нататък. При Кръстаич такава явно отсъства.

Внимателното вглеждане в списъка показва, че сърбинът остава верен на себе си и ни пробутва поредната сензация. Предишният път изненадата се наричаше Матео Стаматов, който се подвизава в руския Оренбург и е сред малкото легионери в тамошното първенство, които не се възползваха от решението на ФИФА и не си тръгнаха от тази вече токсична географска зона. Сега пък в списъка се появява Ивайло Марков, който е резерва в деветия от втора полска дивизия Подбескидие. Треньорът Младен Кръстаич не е повикал Христиан Петров от водача в класирането на ефбет лига ЦСКА, а резерва от втора полска лига!? Работата е много, ама много съмнителна, при положение, че няма как Кръстаич да има каквито и да било впечатления от споменатия Ивайло Марков. За разлика от сърбина имам представа от момчето като играч на Царско село и Локомотив Пловдив. Мога да изброя имената на поне десетима на неговото равнище и неговите години, които играят в българското първенство. Започвам от капитана на Септември Асен Георгиев.

Да приемем, че избора на Марков е бял кахър, защото той няма да играе и го викат само да тренира. Но няма как да не прави впечатление фактът, че повече от половината повикани са твърди резерви в отборите си. Някои дори не отлепят задните части от пейката. Марин Петков и Илиан Стефанов резерви в Левски, Мартин Минчев в Спарта Прага, Илиан Илиев в Аполон Лимасол, Валентин Антов в Монца, Доминик Янков и Спас Делев в Лудогорец. Димо Кръстев и Никола Илиев играят за юношески и младежки формации. Ако мери с еднакъв аршин защо Кръстаич не изпраща повиквателна на Мартин Георгиев от Барселона. Изявите му за младежите на „блаугранас“ са реципрочни, ако не и по-добри от тези на Димо и Никола.

Излиза, че половината и повечето от избраниците на Кръстаич са в съмнителен или никакъв игрови ритъм. Има и добри новини, като тази, че най-добрия ни футболист в момента Илия Груев започна като титуляр последните три мача на Вердер в Бундеслигата. Пламен Гълъбов учудващо държи много високо ниво в Израел, Янис Карабельов е твърда величина за третия в унгарското първенство Кишварда, Йони Стоянов е титуляр в Нес Циона, които заемат последното място в Израел, Петко Христов отскоро заигра като титуляр за аутсайдера в Серия Б Венеция. И петимата изчерпват списъка с реално играещи в чужбина български национали. Все пак няма да допусна пропуска да не попитам защо го няма Божидар Краев, който играе редовно за Уелингтон Финикс. Несменяем титуляр в петият от австралийската Висша лига с 18 мача и 7 гола. Или на Кръстаич му е рано сутрин да го гледа по телевизията. Него поне може да види в действие за разлика от Ивайло Марков. Що се отнася до възрастта – почти са връстници.

В погледа на Кръстаич към играчите от родното първенство също има видими пробойни. Споменах за неизвиненото на Христиан Петров от ЦСКА, но прави впечатление и липсата на Андриан Краев, който е в най-добрата форма откакто е професионален футболист и дори беше пред трансфер в чужбина. При много по-лоши игрови параметри Кръстаич го вземаше в националния. Отново го няма голмайстора на първенството Ивайло Чочев. Ако е заради възрастта, какво прави тогава в отбора Делев. Централният защитник на ЦСКА 1948 Симеон Петров също е недопустим пропуск. В Арда играе половината бивш младежки отбор. Как пък нито един от Светослав Ковачев, Илия Юруков и Иван Тилев не хвана окото на селекционера. А и трансфера на Лъчезар Котев не допринесе да попадне в полезрението на Кръстаич. Треньорът на националния отбор, който го виждаме от време на време на някой мач на първенството не е обърнал никакво внимание на силните изяви на Митко Костадинов от Септември, на Божидар Пенчев от Берое и на Красиан Колев от Ботев Пловдив. А точно по неговите критерии за подмладяване, те са напълно подходящи. И да не забравя, много интересно ще е обяснението на Кръстаич за забравената покана за Иван Турицов!

Присъствието на Кирил Десподов, Антон Недялков, Иван Йорданов, Виктор Попов, Георги Русев, Радослав Кирилов, Филип Кръстев и тримата вратари не се поставя под въпрос. Но пък го няма Николай Михайлов и това си е водеща новина!

Естествено и Кръстаич ще се ползва от индулгенцията с липсата на български футболисти в силните, водещи първенства на континента. Но тогава къде сме тръгнали срещу Сърбия, Унгария, че и Черна гора. Да си признаем овреме, че не сме направили нищо за да бъдем реални претенденти, а не да тръбим за невъзможни класирания. Унгария излиза срещу нас само с играчи от големи първенства, които гледаме всеки уикенд на телевизора. За сърбите да не говорим, при тях повечето са от световна класа. Целият български отбор струва колкото една сръбска резерва. Това е реалното положение, а Кръстаич ни хвърля прах в очите. Поне що се отнася до селекционен подход не впечатлява, а ако го прави е в негативен смисъл. И много скоро ще настъпи Видовден. Тогава изненадващо от същите хора, които се скъсват да хвалят Кръстаич, ще завалят въпросите, защо по дяволите подмладяването на националния ни отбор трябваше да го прави чужденец, който тепърва се запознава с материала. За тази цел си имахме треньор на младежите, който е далеч по-навътре с нещата. Но явно е по-интересно да се вдига пара, която накрая ще отиде в свирката.