Феновете на ЦСКА и Левски тръпнат в сладостно очакване, но последиците могат да бъдат и съкрушителни

Жаклин МИХАЙЛОВ

Някои неща са временни, други вечни. Като това, че в неделя цяла България ще се вълнува от резултата в мача ЦСКА – Левски. А в гамата на притеснението, особена ще е тръпка за най-върлите червени и сини фенове. Защото последствията при негативен резултат могат да бъдат съкрушителни.

Вечното дерби

винаги е с

отворен портал

Но някои неща могат да бъдат предсказани. Няма да се открие Америка, нито топлата вода и велосипеда с твърдението, че ЦСКА може по-малко да спечели и повече да загуби от Левски в този мач. Около Левски градусът е приповдигнат на максимум и изглежда, че нищо не може да промени бурното оживление с което сините ще посрещнат празника си на 24 май. Но историята е показала много пъти, че разстоянието между крайната възхита и пълното разочарование се изминава много лесно. Дори ситуацията на „Герена” прилича на заговор срещу Станимир Стоилов, който от абсолютен любимец може да се превърне в злочест грешник. Това се е случвало и преди. Сините фенове преди 15 години много бързо забравиха големите европейски вечери и не малка част от тях през 2008 година приеха с лекота уволнението му от Тодор Батков. Тогава те решиха, че Левски може без всеки и малцина бяха готови да се бунтуват. Сега машинист във влака уж няма, но кой знае – „неочаквана загуба“ на финала може да се окаже прекалено горчив хап за преглъщане. А около Левски винаги има достатъчно ажиотаж за обратна тяга. И много бързо се забравят заслугите и се вадят на показ кирливите ризи.

Всъщност разочарованите от една загуба срещу ЦСКА веднага могат да намерят безброй аргументи. Какъв е бил този подем, и дори възход, при положение, че е загубен най-важният мач в годината. Тук идва ролята на историческите паралели и сравнения. Винаги могат да бъдат направени такива, които да обслужат негативната нагласа. Психологията на верния привърженик е такава, че поражението измива всичко предходно. А нали Левски влезе със същото настроение за празник и преди финалите с Берое в Ловеч, с Черно море в Бургас и със Славия в София. И тогава се търсиха билети под дърво и камък. И тогава синьото море заливаше центъра на градовете. И тогава вече се бяха купили хиляди бутилки алкохол предварително. А накрая драмата от загубите се оказваше непосилна за преглъщане. И феновете си казваха – за какво ни бяха предишните победи, като не спечелихме финала! Тук прибавяме и фиаското със Славия на „Герена”, когато шампионската титла отпътува за Разград. Оказва се, че

Левски се е

провалил в

последните

4 мача, в които се е решавал трофей. И това трябва да е обеца на ухото.

Да си представим само картината Левски да загуби след изпълнение на дузпи. И как близо 20 хиляди сини привърженици на стадиона ще си кажат, че това е само един мач и че във футбола нищо не е на живот и смърт. Ами на живот и смърт е този път, защото за 8 месеца левскарската общност бе качена на Еверест. И не знае как да слезе от върха със свършил кислород в бутилките. А след едното разочарование може да последва и второ, защото е възможно Левски да играе на бараж за Европа. И феновете със сигурност ще се вдигнат на крака за второто изпитание, но втори провал ще им дойде прекалено много.

Тук вече опира до чиста психология. Масовата истерия може да бъде насочена в две посоки – конструктивна и деструктивна. Сегашните активни привърженици на Левски са преживели много от деструктивната. Ситуацията преди сегашния финал вече е преживявана на три пъти през последните 10 години. И негативния изход е водил до неизбежни катаклизми. Почти сигурно е, че такива няма да се случат при загуба на Левски в неделя. Но ще има сили от дълбините, които ще се надигнат. На привидната идилия ще бъде сложен край и отборът ще влезе в един по-земетръсен период. Но това е от едната страна на монетата. От другата е победата. Първата важна от много време насам. От далечната 2009, а това се цели 13 години. И

еуфорията ще бъде невъобразима.

Каквото и да се случи в Левски, то някак ще бъде преживяно. В червения лагер

нещата

са далеч

по-изострени

И ако ЦСКА загуби мача, могат да се очакват различни проявления на народното недоволство. При негативен за червените развой на финала бунт на кораба ще се случи и това е на 100 процента сигурно. Ако в Левски подемът замъглява реалната картина, то в ЦСКА през тази пролет усещането за ровене на дъното е повсеместно. И са налице активни действия този процес да бъде спрян овреме. Официалното стартиране на проекта с нов стадион е стъпка в това отношение. Релацията е много видима – какво е една загуба от Левски във финал на фона светлото бъдеще! На стадиона, който ще бъде по-модерен от този на Ференцварош. И веднага пояснявам, че стадиона на „Фради“ е чудо на чудесата. Фантазия за нашите представи и стандарти.

Важното е, че ЦСКА ще има нов стадион, а финали за купи ще има много в следващите години при тези собственици на червения клуб. Дори може да има титла и влизане в групи на ШЛ. Друг е въпросът дали червените фенове и най-вече онези, които са надигнали глава и са трудни за удържане, ще се съгласят да чакат. Нещо не изглеждат много толерантни с декларациите си в последните два месеца. Прагът на търпимостта е достигнат. През тази пролет ЦСКА като игра и резултати падна под екзистенц минимума. А и контра мерките не изглеждат никак подходящи.

Победата на ЦСКА във финала не е панацея, но със сигурност е добро

възпиращо

средство

Но в никакъв случай победата няма да бъде баданарка за замазване на очите. Ултрасите ще се порадват, ще се побъзикат с приятелите си от отсрещната страна, но няма да забравят парливите въпроси. Проблемът на ЦСКА е пределно ясен. Ще го карат ли по познатия досега начин или чудодейно ще се променят. Ще го сменят ли чипа по дяволите! Феновете не смятат, че чипа ще бъде сменен. А това означава продължаване на хегемонията, поради липса на адекватна конкуренция. И тук  спечелването на „Купичката“ абсолютно нищо не променя.

Каквото и да се случи в неделя, на ЦСКА и Левски пътищата им се разделят. Двата клуба ще се върнат към ежедневието си, което е коренно различно. А от всичката работа ще останат само спомените. А във футбола винаги има победител и победен. И победителят взима всичко. Е, не чак пък всичко!