Няколко победи и добри игри и никой няма да помни контролите през януари

Ники АЛЕКСАНДРОВ

Преди няколко зими червените фенове много се забавляваха на гърба на Левски. Тогавашният треньор на сините Делио Роси бе завел своите играчи на лагер в Малта, където те играха контроли срещу местни тимове. В сравнение с част от тях Хамрун е направо европейски гранд. И въпреки непретенциозните съперници Левски постигаше нелепи резултати. И така падаше смях сред привържениците на ЦСКА. В същото време италианският специалист не проумяваше защо изобщо медиите коментират и анализират резултатите от подобни мачове, за него те не бяха нищо повече от учебни игри.

Роси обаче правеше сравнение с практиката в Италия, където понятието „зимен лагер“ реално не съществува поради почти несекващия сезон по това време на годината на Ботуша. Идвайки на работа в България, той откри новости в професията за него. И хем беше прав да неглижира в голяма степен получените от Левски резултати срещу малтийските рибари и пощаджии, хем нямаше как да осъзнае в пълна степен, че когато имаш близо тримесечна пауза и няма официални мачове, реално няма каквито и да е други събития по това време за родния футбол освен някой мижав трансфер и церемонията за Футболист на годината, която неизбежно създава кратки вълнения, то именно

резултатите в контролите

държат буден българския

футболен фен. Разбира се, повече от естествено е, че дали контролите са били показател за даден тим за това, което му предстои през съответния полусезон, ще се разбере едва след поне няколко изиграни официални срещи.

Миналата година по любопитно стечение на обстоятелствата ЦСКА отново завърши лагера си през зимата в Турция с контрола, в която играха гласените за титуляри срещу Шахтьор от Казахстан. И онзи ден пак така – на изпроводяк мач със същия съперник. В края на миналия януари червените биха с 5:1, а само три дни по-рано бяха победили и Динамо Москва с 3:1. Дето се казва – всичко бе цветя и рози, още повече тези проверки бяха в края на период, съпроводен от много надъхване, надежди и очаквания след последния официален двубой и победата над Лудогорец, породила нови мечти за 32-а титла. Но дойде подновяването на първенството и изключително слабата продукция срещу Локомотив София – 1:1, и много голямо разочарование. След това с бавно, но сигурно темпо ЦСКА започна да увеличава пасива си зад Лудогорец и

нататък филмът е

до болка познат

Сега срещу Шахтьор Караганда бе записано голово равенство – 3:3. То дойде след няколко доста посредствени игри – загуба от ЛАСК и нулеви равенства срещу Астана и Македония ГП. Първата проверка тази зима срещу Санфрече също налива вода в мелницата на съмнението „в каква степен ЦСКА е готов за защита на първото си място?“. Изобщо откъм резултати и най-вече игра шестте мача в Белек могат да предизвикат някаква степен на тревожност в червената общност. Делио Роси би махнал с ръка и казал: „Не се излагайте и не се занимавайте с глупости!“. В случая Саша Илич не стига до подобна крайност, вероятно съвсем разумно преценява кое, как и защо. Най-важното за сърбина безспорно е фактът, че лагерът мина и привърши без сериозни контузии, дори доскоро стоящи извън игра футболисти вече играят, Бамба даже се завърна с гол минути след появата си. Може само да гадаем кое е приоритетно, кое е важно за щабовете в тези подготовки. Някои наблягат изключително на физическата част, други на тактики и схеми, трети вероятно изискват специфично поведение при единоборствата в проверките. Всичко ще зависи от първите официални резултати. Така ще бъде и с ЦСКА. Няколко победи и добри игри и повярвайте – никой дори няма да помни имената на съперниците, срещу които е играл ЦСКА през месец януари. Но в обратния случай неизбежно ще се акцентира, че именно в тези контроли е проличало, че

нещо в играта

на ЦСКА куца

Разликата при червените е, че те изкараха една изключително специфична и необичайна есен. Съпроводена с поредица от добри шампионатни резултати, но ако направите анкета сред феновете кой е най-добрият мач на ЦСКА през първия полусезон, над 90% ще ви отговорят: „Този в Разград въпреки загубата от Лудогорец“. От европейските двубои, които този сезон бяха доста по-малко на брой, няма какво да се отличи чак толкоз освен едни 20-30 минути от домакинството срещу Базел. Останалите бяха срещу съперници, победите над които не би трябвало да се считат за постижение. В първенството ЦСКА нижеше победа след победа, трупаше точки, но така и не изигра двубой, който да остане в съзнанието, който веднага да бъде цитиран и даден като пример за перфектно изиграния мач. И всичко това е част от вероятно по-взискателното вглеждане в игрите по време на подготовката. Едно на ръка, че тя се случва след рекордно дълга пауза. Червените фенове просто са

жадни за хубав футбол

за качествена игра, още повече след вече изискващото и задължаващо всичко това първо място в класирането. Вече коментирахме, че за разлика от други години сега сякаш надъхването за титла е някак си по-смирено. Дали поради натрупаните през последните дузина години еднотипни сценарии на развитие на шампионата всяка една пролет, дали пък именно поради споменатата малко по-горе причина. Допускането на много голове в своята врата, трудното вкарване в част от мачовете в противниковата, грешките, формата като цяло, плюс селекцията в единствено число – всички тези фактори вливат повече доза скептицизъм, отколкото оптимизъм. Поне такава е картинката в края на януари и началото на февруари. Въпреки че няма никакво отношение към спортно-техническата част, но неофициалните информации около ситуацията със стадиона допълнително някак сриват самочувствието на фена на ЦСКА и някак му присяда на гърлото да извика с пълен глас: „Напред, напред, червените…“.  Но да припомним пак – три-четири бързи победи, дори отново с незапомняща се игра, и всичко това отива в кошчето. Ще трябва да почакаме още малко.