Арне Слот започна да налага стила си в Ливърпул, в който основна роля има Ван Дайк 2.0

Васил КОЛЕВ

Да наследиш мениджър като Юрген Клоп в клуб като Ливърпул изглежда като практически непосилна задача, но Арне Слот по всичко личи, че се справя никак не лошо вече месец и половина след началото на сезона. Английският вестник „Таймс“ опита да намери най-подходящо сравнително описание на ситуацията след победата над Уулвърхемптън с 2:1 в предпоследния кръг. „Ливърпул прилича на жена, която излиза с рокзвезда, когото после е сменила с адвокат – написа авторитетният лондонски всекидневник, като продължи с детайлното описание. – Представете си я как е танцувала по масите и е изкарвала диви нощи в заведенията, но се разделя с досегашния си начин на живот. И в един момент се появява под ръка с корпоративен адвокат, който никога няма да се качи на масата, а по-скоро ще гледа непрекъснато в телефона си, очаквайки поредното важно съобщение за развитие на някое дело. Жената вече също изглежда съвсем различна и в някаква степен непозната“.

Или пренесено към футбола, който играе лидерът във ВЛ, Ливърпул сякаш е станал по-опитен, по-фокусиран и по-търпелив към случващото се на терена. Юрген Клоп имаше много

специфичен стил

и приемаше, че когато изисква интензивност, то грешките са неминуема част от играта. В новата си версия червените, които на практика са същите футболисти от времето на Клоп, са много по-спокойни и прецизни. Ако махнем загубата с 0:1 от Нотингам, която изглежда като нелеп инцидент, в останалите си мачове Ливърпул е безпощаден и целенасочен, освен че е и безгрешен.

„Не бързайте да ни превъзнасяте – със смутена усмивка обяснява Слот. – Все още трябва да се види какво можем срещу съперници като Арсенал, Челси, Астън Вила или Нюкасъл като едновременно с това играем и в Шампионска лига.“

Горе-долу това предстои през втората половина на октомври, когато свърши паузата на националните отбори. Ливърпул ще играе срещу Челси и Арсенал, като между тях има гостуване в Шампионска лига на РБ Лайпциг.

Самият Клоп никога не би приел първо място през октомври като индикация за каквото и да било, а пресен е споменът и от миналия сезон. Когато октомври завърши с първо място на Тотнъм и превъзнасяне на новия стил на Анге Постекоглу, преди реалността да разкрие огромни пукнатини. Едва ли Слот ще претърпи същото, защото определено не е толкова безразсъдно авантюристичен в подхода си, но дори и два лоши резултата могат да обърнат добрите оценки, които получава с краката нагоре. Той със сигурност бере плодовете от ефекта „нов треньор в лигата“, докато обаче останалите тепърва ще показват, че са разучили особеностите на неговия стил.

Какво обаче промени нидерландският специалист в сравнение с Клоп?

На първо място при славния му предшественик халфовата линия винаги е била някаква мистерия и германецът си е позволявал дори спорни експерименти като да постави там десния бек Трент Аленсандър-Арнолд. Сега обаче тя изпъква и то главно благодарение на двама играчи, които си

поделят ролята на

динамични шестици

Единият е сънародникът на Слот Райън Гравенберх, а другият – аржентинецът Алексис Мак Алистър, който сякаш преживява най-добрите дни в кариерата си (независимо че е световен шампион) и става все по-добър от мач на мач. За разлика от тях, едни от най-атрактивните и решаващи футболисти при Клоп, каквито са Александър-Арнолд и Мохамед Салах, сега изглеждат най-непостоянни. Важна подробност е, че договорите на двамата, както и на защитника Върджил ван Дайк изтичат в края на сезона и тепърва преговорите за удължаването им могат да окажат влияние върху техните изяви, както се е случвало с мнозина.

При Ван Дайк обаче промяната спрямо времето на Клоп е толкова голяма и драстична, че накара английската преса да заговори за „Версия Ван Дайк 2.0“. Въпросната разлика се вижда все по-често. С топка в краката Ван Дайк вече не се оглежда за перфектен 70-метров пас на отсрещния фланг към Мохамед Салах, а тръгва с нея и опитва късо подаване, с което да елиминира поне двама съперници. Но и още нещо – този на когото подаде, би трябвало да е в положение да се освободи бързо от човека до него и да търси ново подаване или пробив с удар. Няколко от фирмените попадения при Слот този сезон станаха точно по този начин и заради това мениджърът често повтаря на пресконференциите след мачовете за „добрата топка от Ван Дайк“.

„Ако имаш играчи, които с пасове или бързо движение могат да преодолеят един или двама съперници, тогава предимството ти е огромно“, обяснява треньорът в едно от концептуалните си интервюта след пристигането на Острова.

Фактически един от първите нови и

решаващи детайли в

играта на червените

е ролята на Ван Дайк при началото на атаките с подвижните Гравенберх и Мак Алистър непосредствено пред него и в ролята на хората, които най-често получават топката от бранителя.

„Слот започна да изисква много повече от мен, но това ми харесва – разкрива 33-годишният Ван Дайк. – Мога да давам добри дълги пасове, но нямам проблем и да се опитвам да руша линиите на съперника. Все пак промяната е голяма, защото ролята ми е съвсем различна от тази при Юрген. Сега имам много по-голяма отговорност в началото на атаката.“

Това вече се вижда и с цифри, защото модерният индивидуален показател на Ван Дайк за очаквани голове xG от началото на сезона е 0.63 на мач – стойност, каквато той не е достигал никога в кариерата си.

Но не си мислете, че това остава незабелязано от съперниците. Борнемут например се опита да ограничи влиянието на Ван Дайк при загубата си на „Анфилд“ с 0:3 през септември до скромните 47 паса в мача при положение, че бранителят прави около 70. Но това не позволи на тима да избегне тежкото поражение, защото тогава в кожата на Ван Дайк влезе Ибрахима Конате, който също е много уверен в изпълняването на подобна роля. „Ключово е да имам футболисти, които се чувстват добре с топка в краката и в това отношение Клоп е свършил невероятно добра работа при селекцията и развиването на качествата им“, казва новият наставник.

С хладен разум и изчистени идеи, „адвокатът“ показва, че никоя „рокзвезда“ не е незаменима. Салах е може би първата голяма „жертва“ на новия режим. Той е

символът на

този Ливърпул

на терена, както беше Юрген Клоп извън него и въпросът за неговото бъдеще е един от тези, които тревожат най-много всички на „Анфилд“. Египтянинът вкара топката във вратата на Манчестър Юнайтед при успеха с 3:0 на 1 септември и след това реши, че трябва да опита удар и по посока вратата на сегашния си тим. „Това може да ми е последният мач на този стадион във Висшата лига – каза той за двубоя, в който освен гола направи и две асистенции. – Никой от клуба не е говорил с мен за нов договор, така че играя последния си сезон и след него ще видим.“

Думите на Салах дойдоха в много подходящ момент от психологическа гледна точка, защото сблъсък с Юнайтед е класическият най-голям двубой от първенството и реално се изравниха по значение с голямата победа на Ливърпул. Пет дни по-рано обаче в интервю за „Скай Спортс“ Салах беше отговорил на същия въпрос, че предпочита да мисли за изявите си на терена, отколкото дали ще продължи да носи червената фланелка.

Кое обаче го накара да промени така бързо реакцията си? На първо място това е фактът, че между двете интервюта Ливърпул привлече италианския нападател Федерико Киеза от Ювентус за 10 млн. паунда и той е пряка конкуренция за мястото на Салах на десния фланг на атаката, освен че е значително по-млад. Веднага след това обаче идва и стилът на игра, който налага Слот и в който е видимо, че египетският нападател няма същата централна роля, както имаше при Юрген Клоп.