webcafe.bg

Всеизвестна истина във футбола е, че календарът се определя от тези, които плащат.

Телевизиите влагат огромни пари в права за излъчване на най-популярните първенства и това им дава и свободата да бърникат програмата според собствените си интереси – а не според някакви традиции и навици на феновете.

Но си заслужава да си припомним, че в Германия желязната икономическа логика се сблъска с нещо още по-здраво – желанията на привържениците – и в крайна сметка отстъпи.

Публиката в Бундеслигата не искаше шампионатни мачове в понеделник, които вече са традиционни за доста други първенства. И след координирани протести и частичен бойкот на двубоите, съставителите на програмата бяха принудени да се вслушат.

Германската футболна лига се съгласи да не насрочва двубои в понеделник през следващия телевизионен цикъл, а феновете доказаха, че когато са обединени, мнението им все още тежи.

Идеята за късен мач от кръга в понеделник се завърна в Германия през сезон 2017/18.

Това беше начин телевизионните оператори да привличат зрителска аудитория в още една вечер от седмицата, но за публиката по стадионите практиката беше оскърбителна.

Пътуването за едно гостуване на любимия отбор, което така или иначе коства време и пари, вече изискваше и освобождаване от работа в работен ден.

Феновете особено много ценят цялото изживяване при посещаване на мач през уикенда и считаха, че с изместване в понеделник се отказват от културата и традициите си, за да може някой някъде да вземе някое евро повече.

В началото на 2018 г. недоволството прерасна в организирани действия.

Агитки като тази на Айнтрахт Франкфурт демонстрираха непримиримост, изпразваха цели части от стадиона, сгъваха знамената зад двете врати, отлагаха началото на мачовете и даже хвърляха множество тенис топки на терена, за да спират играта.

Поведението им беше отчасти подигравателно, отчасти провокативно, без да е хулиганско и просташко. Посланието беше ясно – не на насрочването на мачове според изгодата на телевизиите за сметка на предпочитанията на публиката.

Тактиката беше добре измислена, с достатъчно масов бойкот плюс нужната театралност с летящите топки за тенис.

А когато по-нататък Нюрнберг посрещна Борусия Дортмунд, двама привърженици опитаха да възпрепятстват излъчването на мача и да опънат пред камерите банер с надпис против мачовете в понеделник.

Тогава домакинската агитка отново прекъсна на няколко пъти мача с хвърляне на топки преди изпълнение на ъглови удари.

Световните медии отразяваха всичко това и фенската позиция нямаше как да остане незабелязана – а шефовете нямаше как да се правят, че не я разбират.

Бойкотът даде резултат и Борусия Дортмунд, който по начало се радва на най-висока посещаемост в цяла Европа, регистрира най-малко публика на домакински мач от години насам.

Празните седалки са нещо, с което в Германия не са свикнали и на което притежателите на права и спонсорите обръщат внимание.

Затова протестите не бяха просто символични, а се превърнаха в съвсем практическо оказване на натиск.

Главният изпълнителен директор на Дортмунд Ханс-Йоахим Вацке директно направи изчисленията: ако 80% от германската публика отхвърли идеята и вместо 81 000 души, на стадиона на дортмундци ходят 54 000 души, комерсиалната полза от мачовете в понеделник се губи.

Думите на Вацке не бяха подмазване пред феновете, а признание, че в спорта на живо публиката е фактор, който никой телевизионен оператор не може да пренебрегва.

Все повече фенове се включваха към вече познатия сценарий на протестите с координирано мълчание в началото на мачовете, пречене на видимостта на камерите и банери „Не на футбола в понеделник вечер“.

Фенските групи пускаха становища, че клубовете и лигата „жертват нашите интереси и за най-малката финансова изгода“. Те изтъкваха също, че насрочване на мачове в нежелано от публиката време всъщност третира хората просто като клиенти на дадена услуга, а не като клубни членове с тежест при взимането на решения.

В Германия това е неприемливо, защото там все още пазят своите традиции с правилото „50+1“, гласящо, че повече от 50% от собствеността на клубовете трябва да е в ръцете на клубните членове.

Това правило има изключения и все повече е подлагано под въпрос, но за момента съхранява идентичността на германския футбол.

Така или иначе, протестите ескалираха и се превърнаха в доста срамна за шефовете екстра през онзи сезон в Бундеслигата.

Паузите в излъчването и накъсването на играта при опитите на стюардите да разчистят тенис топките се отразяваха на спектакъла.

Когато дойде време Германската футболна лига и клубовете да избистрят новия договор за телевизионните права, нагласите се бяха променили.

Гневът на агитките се беше превърнал в осъзнат комерсиален риск и не си заслужаваше той да бъде поеман отново.

Затова се стигна до решението от сезон 2021/22 понеделник да не бъде ден за двубои от Бундеслигата.

Да, феновете не успяха да се преборят с всички странни начални часове на мачовете, нито са спрели цялостното комерсиализиране на големия футбол.

Но все пак принудиха босовете да се съобразят с тяхното фенско изживяване.

И напомниха, че добре организирано мирно недоволство може да окаже нужния ефект.

А колкото и да са важни телевизиите, посетителите на футболни срещи остават в центъра на цялата икономика на играта.

Комерсиалната машина на футбола е гигантска, но и тя може да бъде разклатена, когато публиката каже ясно: „Ако искате пълни стадиони, ще се съобразявате с хората, които ги пълнят“.