Как драконите дресираха титлата в Португалия

Порто отчайва конкуренцията при всеки от петте си поредни триумфа през 90-те години
Теодор БОРИСОВ
Без никакво съмнение 90-те години в португалския футбол спокойно могат да се определят като десетилетието на Порто. С изключение на 1991 г. и 1994 г., когато шампион става Бенфика, драконите неизменно триумфират с титлата на страната и налагат доминация, каквато не е по силите дори и на златната генерация на орлите начело с Еузебио. В основата на успеха без съмнение е политиката, водена от президента Жорже Нуно Пинто да Коща, но не трябва да пропускаме факта, че в нито един от сезоните на практика няма истинска интрига около титлата.
Вятърът на промяната
започва да духа още в началото на 1994 г., след като досегашният треньор Томислав Ивич бива освободен и на негово място начело застава Боби Робсън. Английският специалист е уволнен през декември 1993 г. от президента на Спортинг Соуса Синтра, въпреки че тимът му по това време е начело в класирането – подарък, от който драконите няма как да не се възползват. Към онзи момент средната посещаемост на домакинствата на тима е 10 000 души, но бъдещият сър веднага успява да промени манталитета на своите играчи. Взимането на халфа на Жил Висенте Любинко Друлович увеличава опциите в атака, но в крайна сметка 2 точки не достигат за спечелването на шампионската титла. За сметка на това драконите получават морален бонус, след като във финала за националната купа надвиват бившите работодатели на Робсън с 2:1 след продължения в срещата реванш.
Докато България още е в плен на еуфорията на знаменитото американско лято, в Португалия местната общественост е потресена от факта, че начело на Бенфика застава Артур Жорже. Специалистът, извел Порто до КЕШ през 1987 г., от самото начало дава да се разбере, че няма да толерира чужденците, чийто майчин език не е португалският. При тази ситуация руснаците Сергей Юран и Василий Кулков се оказват излишни и по време на погребението на загиналия в автомобилна катастрофа играч на Порто Руи Фелипе те се договарят за шокиращ трансфер в редиците на драконите. Фактът, че на „Луж“ се озовава защитникът Пауло Перейра, по никакъв начин не успокоява привържениците на орлите, които имат лошо предчувствие. То се потвърждава още в 6-ия кръг на новия сезон, когато именно Юран бележи попадение за 1:1 в Лисабон, показващо недвусмислените амбиции на Порто. За съжаление на руснака впоследствие той се замесва в ПТП с фатален край и ще премине в Спартак Москва на следващата година. Друго интересно решение на Боби Робсън е раздялата с водещия голмайстор на тима Емил Костадинов, който първо е пратен под наем в Ла Коруня, а през 1995 г. става част от Байерн. В атакуващ план отборът е подсилен от Руи Барош от Марсилия и Ръсел Латапи от Академика Коимбра, но головете идват от любимеца на феновете Домингош Пасиенсия. Той
записва 19 попадения
и помага на тима си да стигне до шампионското отличие със съкрушителната преднина от 7 точки пред Спортинг. Сред заслужилите за успехите на тима е и преводачът на Боби Робсън Жозе Моуриньо, който се явява свързващото звено между треньор и футболисти.
Неговата роля става още по-важна в началото на сезон 1995/96, когато англичанинът не е на пейката в първите 2 месеца от сезона поради лечение на меланома (черен кожен рак) и тимът е воден от Аугусто Инасио. По време на трансферния прозорец драконите поглеждат към Източна Европа и се подсилват с халфа на Ференцварош Петер Липчей и нападателя на Видзев Лодз Гжегож Миелкарски. Някак си под радара остава взимането на Едмилсон от Салгейрош, но в края на сезона бразилецът се отчита с 13 гола. Водещ реализатор на отбора, а този път и на цялата лига отново е Домингош Пасиенсия с 25 попадения. Домакинствата на Порто са истинска наслада за окото на привържениците и неслучайно в шест от тях драконите регистрират пет или повече попадения. Титлата е взета с 11 точки аванс, а работата на Боби Робсън е достатъчно добре оценена от президента на Барселона Хосеп Луис Нунес, който го взима за треньор на каталунците.
Така през лятото на 1996 г. Порто привлича националния селекционер Антонио Оливейра, който е класирал Португалия на четвъртфинал на Евро ‘96. Шампионите правят отлични сделки на трансферния фронт, продавайки за еквивалента на днешните 12 млн. евро Витор Байя на Барселона, Емерсон на Мидълзбро и Секретарио на Реал М. Редом с поредната група източноевропейци (Златко Захович от Витория Гимараиш, Дарко Буторович от Хайдук и Анджей Возняк от Видзев) на „Даш Анташ“ идва и нападателят на Гремио Марио Жардел. Както се оказва по-късно, дадените за него 4 млн. евро ще се изплатят многократно. Новият сезон започва наистина смразяващо – след 1:0 в първия мач, драконите
громят Бенфика
с 5:0 насред „Луж“ в реванша за Суперкупата на страната и недвусмислено показват кой командва парада. При това положение разликата от 13 точки спрямо Спортинг не трябва да шокира никого, като спечелените 85 пункта са нов рекорд на първенството. Марио Жардел пък регистрира 30 гола на името си – постижение, за последно правено от Фернандо Гомеш в средата на 80-те години.
Това означава, че времето на опитния Домингош Пасиенсия вече е изтекло и през лятото на 1997 г. той бива продаден на Тенерифе за 7,5 млн. евро. От новите попълнения прави впечатление привличането на Кощиня и Емилио Пейше от Спортинг, както и връщането на Секретарио от Реал М. Непрекъснатите треньорски рокади в лисабонските грандове им пречат да покажат истинското си лице и Порто отново е шампион с минимални усилия и 9 точки пред Бенфика. Марио Жардел регистрира 26 гола и просто не се вижда как някой ще свали клуба на Пинто да Коща от върха. Напускането на треньора Антонио Оливейра в посока Бетис изглежда отличен шанс за конкуренцията, но наследникът му Фернандо Сантош няма никакво намерение да отстъпва досегашните позиции. Макар 4-годишната му работа в Ещрела Амадора да не е в състояние да се сравнява с новото му начинание, той използва умело наличните ресурси, а в добавка прави и покупки с перспектива за бъдещето като взимането на Деко от Салгейрош. След като трансферът на Ивица Крал от Партизан не се оказва особено успешен, проблемът на вратарския пост е решен с взимането на Витор Байя от Барселона. И през сезон 1998/99 битката е за вторенството и в крайна сметка изненадващо за мнозина там се озовава Боависта. Пантерите обаче остават на 8 точки от градския си съперник, а Марио Жардел отново е над всички с 36 гола.
Краят на поредицата
от титли на Порто идва през 2000 г., когато дори 37-те гола на бразилския стрелец не се оказват достатъчни да бъде спрян Спортинг. Следват още 2 сезона пауза, преди на сцената да се появи Жозе Моуриньо и португалският гранд да стъпи на голямата сцена и в Европа.