Sportcafe 

Футболът е игра, която на най-високо ниво поставя човек на границите на неговите възможности. Изпитва го до краен предел физически, психически и емоционално.

А колкото и голям професионалист да си, понякога ти писва… Забравяш, че те гледат милиони фенове по целия свят и цапардосваш „негодника“, на когото си набрал от няколко седмици.

Горе-долу това е обяснението, което Лий Бойър трябва да дава в продължение на години, обосновавайки решенито си да опита да пребие на терена съотборника си Киърън Дайър.

Предисторията

Нюкасъл влиза в сезон 2004/05 с амбициите да надгради от предходната кампания. Тогава отборът завършва на пето място във Висшата лига, но в клуба усещат потенциала за повече.

Мениджърът Боби Робсън подписва с Патрик Клуйверт, който трябва да помогне на Алън Шиърър с вкарването на голове. „Свраките“ изглеждат подготвени за нещо голямо.

Няколко месеца по-късно, през април 2005 г., катастрофата е пълна. Начело на тима вече е Греъм Сунес и няма и помен от попадения на Шиърър и Клуйверт. Всичко това е предпоставка за допълнително напрежение, което може да има различни проявления – например, двама съотборници да се сбият на терена.

На 2 април 2005 година съперник е 11-ият в класирането Астън Вила, което дава възможност на Нюкасъл да живне при успех. Нещата обаче не тръгват добре.

Още в 5-ата минута Хуан Пабло Анхел вкарва и дава аванс на „виланите“. Нататък мачът става много напрегнат и всичко предвещава проблеми.

В 73-тата минуна Дарайъс Васел финтира вратаря Шей Гивън и се прицелва към вратата на Нюкасъл. Последна преграда пред него и гола е Стивън Тейлър, който спира удара с ръка, а после прави нещо, което завинаги влиза във фолклора на Висшата лига. Бранителят иска да излъже съдията Бари Найт и се хвърля като прострелян в гърдите, за да покаже, че топката всъщност го е ударила някъде в торса, а не в ръката. Години наред Тейлър ще бъде подиграван за слабата си актьорска игра, а това ще се превърне в едно от многото скандални изпълнения на футболиста.

Тейлър е изгонен с червен картон. Астън Вила получава дузпа, зад топката застава Гарет Бари, който без проблем бележи и носи спокойствие на отбора си. Седем минути по-късно Бари вкарва още една дузпа за 3:0.

Време за раздаване на справедливост

Огромното разочарование и да бъдеш унижен на собствения си стадион „Сейнт Джеймсис Парк“ правят така, че в един момент футболистът на Нюкасъл Лий Бойър да побеснее. Той насочва гнева си към своя съотборник Киърън Дайър и търси обяснение от него защо не му подава топката.

Отговорът на Дайър е: „Ами, горе-долу причината е в това, че си ш*баняк…“

Наскоро бившият полузащитник поясни, че е имал предвид, че Бойър не играе добре, но със сигурност не е бил достатъчно наясно, че се конфронтира с човек, който вече няколко пъти е арсетуван заради агресивно поведение и различни влизания във физическа саморазправа.

Роденият в Лондон Бойър тръгва към Дайър, двамата блъскат главите си, после се хващат за гушите, преди Бойър да забие два юмрука в лицето на съотборника си. Вторият точно се готви да отвърне, когато останалите играчи на „свраките“ се намесват и прекратяват сцената.

Следват два червени картона, след които Нюкасъл е принуден да довърши мача с осем души. От фокуса на телевизионните камери обаче убягва това, че Лий Бойър и Киърън Дайър продължават да се бият в тунела и едва са разтървани от щаба на домакините.

Развръзката

След края на мача Нюкасъл дава пресконференция, на която участват побойниците, а между тях, за всеки случай, е застанал мениджърът на отбора Греъм Сунес.

Двамата се извиняват на феновете, семействата си и всички, за които се сетят. Бойър е наказан за четири мача, а Дайър – за три. Вътрешната проверка на Нюкасъл обаче установява, че големият виновник е Бойър, защото само той е нанасял удари на съотборника си.

Заради това получава глоба от 210 хил. паунда, а изпълнителният директор на клуба Фреди Шепърд е толкова ядосан, че се обръща към „виновника“ с думите: „Трябва да паднеш на колене и да се молиш за мислост!“

Лий Бойър играе още един сезон за Нюкасъл, преди през 2006 година да премине в Уест Хем. По ирония на съдбата, част от „чуковете“ става и Киърън Дайър. Двамата постепенно изглаждат отношенията си, а през 2014-а Дайър споделя: „Той просто си беше такъв. Простил съм му, въпреки че още ми идва да го пребия“.