Васил КОЛЕВ

Историята за Ред Бул Залцбург и неговата доминация в Австрия ще ви прилича много на това, което всеки ден четете и слушате за Лудогорец в България. И тук не говорим само за брой спечелени трофеи, участия в евротурнири и други спортни постижения. А най-вече за подхода към всичко, откакто се появява чувалът с пари.

Всичко започва на 6 май 2005 г., когато компанията „Ред Бул“ на Дитрих Матешиц придобива клуба, който по онова време носи името Аустрия Залцбург. Или ако бъдем по-прецизни, носил е това име до 1978-а, след което по австрийска традиция приема името на основния спонсор и се нарича последователно Казино Залцбург и Вюстенрот Залцбург. Като Казино Залцбург дори стига финал за Купата на УЕФА през 1994-та, а на следващия сезон играе и в прохождащата Шампионска лига, при това без да участва на олимпийския принцип. Запомня се гостуването на Милан на „Сан Сиро“, след което от актива на росонерите са отнети 2 точки заради безредици по трибуните и те едва не отпадат именно за сметка на австрийския тим в групата си. Но пък Казино Залцбург печели три шампионски титли през 90-те, което вече е сериозно наследство.

Идването на
новия собственик

би трябвало да е положително събитие, но още с встъпването си Матешиц променя всичко – цветовете на тима, които стават бяло-червени като на „Ред Бул“ (вместо традиционните виолетово и бяло), името, управлението и дори всички служители. Но това не е всичко. Милиардерът обявява, че всъщност Ред Бул Залцбург е чисто нов клуб, който няма нищо общо с досегашния.
Реакцията е бурна. Въпросът стига до австрийската федерация, която забранява на РБ Залцбург да твърди на уебсайта си, че е основан през 2005 г., а трябва да се придържа към оригиналната година, която е 1933-та. Част от феновете не са доволни от случващото се и настава разделение на бяло-червени, които подкрепят новия собственик, и виолетово-бели, които пък решават да създадат нов клуб под името Аустрия Залцбург, който да обявят за наследник на стария (макар че успехите и трофеите остават в новия). Така ситуацията прилича на някаква странна смесица от случилото се в Лудогорец и ЦСКА. При Лудогорец някак всичко протече по-безшумно, но e факт, че в отделни официални публикации историята до идването на братята Домусчиеви не се разглежда като такава, включително балансите от мачовете с различни съперници. Макар на логото на орлите да присъства годината на основаване – 1945-а. Приликата с ЦСКА е, че също се нароява клуб, който твърди, че е наследник на традициите (ЦСКА 1948), без обаче да притежава атрибутите, както е при Аустрия Залцбург.

Матешиц иска

да спечели
привърженици

с бързи успехи и ударни действия, като назначава Джовани Трапатони и Лотар Матеус като треньорски дует начело на тима, а още в първия сезон 2006/07 е спечелена титлата. До 2013 г. може да се каже, че Ред Бул Залцбург е най-добрият австрийски отбор, но не и хегемон. От 7 възможни титли са спечелени 4. Но пък сценарият за бъдещата хегемония вече е начертан и работата по него започва с назначаването на Ралф Рангник за футболен директор в компанията „Ред Бул“ през 2012 г. Той започва да налага своята философия, наречена „Гегенпресинг“, при която отборът се мъчи бързо да върне притежанието на топката, веднага след като го е загубил. Последователи на Рангник при развитието на тази философия стават Томас Тухел, Юлиан Нагелсман, Юрген Клоп и други.

Сънародникът на Рангник – Рогер Шмид, е този, който поставя началото на хегемонията с титлата, която печели във втория си сезон начело – през 2013/14. Оттогава до последния 2023/24, когато серията е прекъсната от Щурм Грац, фирменият тим на „Ред Бул“ триумфира в 10 поредни първенства. Той е първият в мрежата на компанията от придобити клубове, която се разширява с Ред Бул Лайпциг, тръгнал от скромен тамошен клуб в петото ниво, бразилския Брагантино, щатския Ню Йорк Метростарс, който е ребрандиран на Ню Йорк Ред Булс, а към тях можем да добавим и два хокейни отбора с такива имена в Мюнхен и Залцбург.

Но водещата роля на футболния отбор от Залцбург постепенно е иззета от този от Лайпциг, който с влизането си в Бундеслигата става основна витрина на мрежата. Австрийците се явяват

инкубатори на таланти

част от които потеглят към Лайпциг, но има и такива, за които Залцбург е големият трамплин в друга посока – например Садио Мане и Ерлинг Холанд.

Особеното на хегемонията на Залцбург (наричан впрочем така от УЕФА, която не признава спонсорското име) е, че той не може да пренесе вътрешните успехи в най-популярния европейски турнир – Шампионска лига. Чак през 2019/20 Залцбург успява да се добере до групите, и то само защото коефициентът вече му дава право на автоматично класиране. До онзи момент феновете се шегуват, че над Залцбург тегне проклятие заради ликвидирането на символите на Аустрия. Клубът на Дитрих Матешиц се проваля последователно в квалификациите за Шампионска лига срещу Валенсия, Шахтьор Донецк, Макаби Хайфа, Апоел Тел Авив, Дюделанж, Фенербахче, Малмьо (две поредни години), Динамо Загреб, Риека и Цървена Звезда, като някои от отпаданията са направо абсурдни, след като биковете почти са докосвали участието в групи.