Мондиал 1982 поставя рекорда за най-голям разгром

Васил КОЛЕВ
vasilkolev.com

Загубата на Салвадор с 1:10 от Унгария на Мондиал’82 е най-голямата в историята на световните първенства, а авторът на почетния гол Луис Рамирес Сапата сам по себе си е легенда дори и с екстравагантния си прякор Пеле. Но въпросният мач има много драматична и легендарна история, надхвърляща далеч рекордния резултат. За който Салвадор взема реванш четвърт век по-късно.

Самото участие на Салвадор на световното в Испания е сензационно. За първи път мондиалът е с 24 отбора, което дава възможност на страната от Централна Америка да достигне до финалите въпреки скромните си възможности. Това обаче не е дебютно участие. В Мексико през 1970 г. Салвадор губи и трите си мача, а присъствието там е известно и с това, че е резултат от „футболната“ война, избухнала със съседите от Хондурас.

През 1982 г. отново има политически обстоятелства. Три години по-рано в Салвадор се е случил военен преврат и страната е обхваната от всекидневни схватки между партизани с леви разбирания и подкрепяната от американците военна хунта. За националния отбор е трудно да тренира при тези условия, а както свидетелства халфът Маурисио Алфаро, всеки ден по време на пътуване за стадиона играчите са се натъквали на трупове. Кървавият конфликт ще продължи цели 12 години, а световното в Испания е един от малкото щастливи моменти за населението на страната през този период. „Беше като подарък от Господ“, добавя Алфаро.

Салвадор се класира след достигане до финалния кръг на квалификациите в зона КОНКАКАФ, който се провежда в Хондурас с участието на 6 отбора и двубои всеки срещу всеки. Обхванатата от размирици страна побеждава големия фаворит Мексико с 1:0 и прави равен с домакините, след които завършва в класирането и си осигурява място на мондиала.

Пътуването
до Испания

само по себе си е изпитание. Салвадорците нямат време за подготовка и идват последни на първенството. Това се случва по възможно най-трудния начин. Тимът играе срещу бразилския Гремио на изпроводяк, след като се е паднал в една група със световните шампиони от Аржентина, финалиста от последното европейско Белгия и винаги силните унгарци. Правят 72-часово пътуване през Гватемала, Коста Рика, Доминиканската република и Мадрид, преди делегацията да се настани в ловна хижа край Аликанте. За да бъде куриозът пълен, салвадорците са посрещнати в хижата с… мексикански знамена.

Но бедите не свършват с това. Салвадор има най-младия отбор на турнира, но федерацията у дома е направила всичко възможно, за да усложни още повече задачата му. Отборът има в делегацията едва 20-има футболисти, защото в състава са включени… двама приятели на шефовете, „маскирани“ пред ФИФА като играчи. Те изчезват още с кацането на ваканция по плажовете и се връщат едва за отлитането за родината. Оказва се, че освен огромната умора, с която трябва да се преборят три дни преди първия мач, салвадорците не могат и да тренират нормално. Федерацията е поръчала 25 топки „Танго“ от „Адидас“, които никога не пристигат. Така отборът прави кросчета и чак на загрявката за двубоя срещу Унгария в Елче играчите, само един от които е професионалист (Хаиме Родригес от немския Юрдинген), докосват топка. При това само защото унгарците са услужили на своя съперник с няколко.

Отборът на Салвадор има и други притеснения. Играчите са видели, че преди започването на мачовете отборите си разменят подаръци – флагчета, сувенири и дори книги за историята на футбола. Но те не са донесли нищо от родината си. Ден преди първия двубой в Елче 20-годишният вратар Луис Гевара Мора намира „решение“. До хижата има иглолистни дървета. Той намира парче, върху което издълбава името „Ел Салвадор“. Отборът го подарява на унгарците, а след това повтаря същото и в оставащите два мача срещу Белгия и Аржентина.

У дома хората са оптимисти. Над 60% очакват националите да спечелят първия си мач, без да подозират при какви условия те се готвят. Треньорът Маурисио Родригес, играл на Мондиал’70, избира самоубийствена тактика, като хвърля отбора си в атака. Той смята, че съперникът не превъзхожда състава на ПСЖ, който Салвадор е победил с 2:1 в приятелски мач у дома преди заминаването. Резултатът е, че Унгария набързо вкарва три гола. Резултатът 0:3 се запазва до почивката. След това европейците нанизват още две попадения, а в 69-ата минута идва моментът на „Пеле“ Сапата, който вкарва атрактивен почетен гол за тима си. „Тръгнах обезумял от радост – спомня си той. – Но моите съотборници не бяха щастливи. Някои от тях дойдоха и ми казаха, че съм направил чудовищна глупост и само ще ядосам съперника.“

Ядосани или не

но унгарците вкарват още 5 попадения и образуват главоболия на човека, който се грижи за ръчната смяна на резултата на таблото в Елче. Той трябва да импровизира, за да отрази получилия се резултат и закача цифрата „0“ след единицата срещу Унгария с подръчни средства.

Отборът не е в настроение да си сменя фланелките с унгарците след мача, а треньорът Родригес избира по-предпазлива тактика за оставащите мачове с Белгия (0:1) и Аржентина (0:2). Разгромът остава като белег за дълги години, а националите са посрещнати с освирквания и дюдюкания у дома. През 2007 г. обаче „несправедливостта“ е поправена. Отборът от онази вечер в Елче излиза срещу унгарския тим в същия му състав, който е поканен в Салвадор за мач реванш. Унгарците набързо повеждат с 2:0, а от трибуните започват да подвикват: „Спокойно, момчета, най-много да вкарат още 8!“ Вместо това Салвадор намалява, а в допълнителното време салвадорският „Пеле“ Сапата изравнява. „След 25 години страдания най-накрая всичко е точно“, отбелязва той след мача. „Хубаво е, че се извинихме с този мач на феновете – добавя Хорхе Гонсалес, най-добрият играч при загубата с 1:10. – За нас това е като победа!“