Как Унгария изпепели Англия на „Уембли“
Никола СТЕФАНОВ
25 ноември 1953 г. завинаги е останал в историята на футбола. На този ден Англия претърпява един от най-болезнените си провали, а светът става свидетел на тактическа революция, последиците от която наблюдаваме и до днес. Прави я Златния отбор на Унгария, изграден от Густав Шебеш. Освен национален селекционер той е заместник-министър на спорта в страната и разполага с власт, за каквато колегите му могат само да си мечтаят. Използвайки като ориентири знаменития Вундертим на Австрия и отчасти националния тим на Италия от втората половина на 30-те години, Шебеш разработва съвършено нова постройка, която ще еволюира до 4-2-4 и ще измести модерната в онези години WM. Един от халфовете Закариаш се прибира към тройката бранители и прави тандем с Лорант, а Бузански и Лантош остават в по-свободни позиции. Дори понякога могат да се включат в атака по фланговете. По този начин се смята, че унгарците поставят основата на класическото построяване с двама централни защитници и двама бекове.
На пръв поглед моделът на Шебеш е твърде небалансиран, но всъщност е тъкмо обратното. По онова време футболът почти навсякъде (с изключение на Италия) е подчинен изцяло на атаката. Най-важното е топката да се придвижи колкото се може по-бързо към вратата на противника. Другата съществена характеристика е, че отделните игрови звена са строго разграничени – бранителите рядко (дори почти никога) се включват напред, а нападателите не излизат от последните 30 метра на терена. Шебеш е първият, който опитва да синтезира тези отделно работещи звена в един по-универсален механизъм. Защитата му е подредена в ромб, което спомага за по-доброто подсигуряване. Централният нападател Нандор Хидегкути е 100% прототип на днешните фалшиви деветки и редовно се прибира дълбоко назад чак до централния кръг. Двете крила Цибор (отляво) и Будай (отдясно) стоят плътно на тъча, както при WM, но за сметка на това офанзивните халфове (инсайди по тогавашната терминология) Пушкаш и Кочиш де факто действат като чисти нападатели. Те са най-острите футболисти в отбора и постоянно си сменят местата. При това са световна класа, което превръща унгарската атака в машина за голове.









