Гунди и Котков са в основата на категоричния успех над Белгия преди 60 години

Теодор БОРИСОВ

Във времена, в които националният ни отбор е подлаган на унищожителни критики без значение кой е негов селекционер и кои играчи защитават фланелката на представителния тим, връщането към миналите успехи нерядко е съчетано с тежки размисли за настоящето. В следващите редове обаче такива няма да има, тъй като на днешния ден точно преди 60 години златното поколение на българския футбол постига достатъчно значим успех, карайки един от стабилните отбори в Европа по това време в лицето на Белгия да изглежда като негов обикновен спаринг партньор.

Жребият в квалификациите за Мондиал’66 ни поставя в група 1, където освен червените дяволи наш съперник е Израел. Скоро се оказва, че той няма да има реални шансове за класиране, тъй като последователно губи гостуванията си в Брюксел (0:1) и София (0:4). Белгийците се намират в много деликатен период от своето развитие, след като в предишните световни квалификации не печелят нито една точка в компанията на Швеция и Швейцария, а пътят им към финалната фаза на Евро’64 е спрян от Югославия след 2 поражения. За капак в последния си мач преди визитата си у нас те губят с 0:5 от Бразилия след хеттрик на Пеле. По това време селекционер на тима е символът на Андерлехт Констант ван ден Сток, а ролята на треньор се изпълнява от бившия голмайстор на местното първенство Артур Кюлерс. Предвид успехите на домашната сцена е нормално гранда от Брюксел да бъде представен от цели 8 играчи, начело с капитана Джеф Журион (известен с това, че играе с очила) и Пол ван Химст, а останалите 3 квоти да са за играчи на Стандард и ФК Лиеж. Фактът, че 3 години по-рано Андерлехт елиминира ЦСКА в КЕШ ясно показва, че родната селекция, водена от капитана Тодор Диев няма чак толкова лесна задача.

В началото на септември 1965 г. националите играят контролна среща във Варна с ГДР, където успяват да обърнат резултата от 0:2 до 3:2 и така показват, че са готови за големия сблъсък. В неговото навечерие отборът е на лагер в Банкя, където прави проверка срещу Миньор Перник, в която селекционера Рудолф Витлачил пробва всички налични играчи. През първото полувреме Никола Котков загатва за това, което очаква белгийците, отбелязвайки 3 гола, а след почивката крайното 9:1 бива оформено след хеттрик на Димитър Якимов, 2 попадения на Георги Аспарухов и едно на Тодор Диев. Белгийският тим пристига 2 дни преди срещата и още на летището в София става ясно, че титулярния вратар Жан Николай е с контузия и ще остане на резервната скамейка. Капитанът Журион пък поставя акцент върху халфа на Берое Евгени Янчовски, за когото заявява, че е „много остър играч“. Част от белгийската делегация е и пратеника на “La Vie Sportive”, който озаглавява кореспонденцията си „Зелена София не познава Синята зона“. Цялата страница, посветена на мача е заета с впечатленията му от българската столица, като достатъчно е да посочим избора на вътрешни заглавия – „По булевард Димитров (б.а. тогавашното име на „Мария Луиза“)“ и „Всичко е относително“. Рубриката, показваща най-интересното по минути пък носи красноречивото название „Скелетът на един безгръбначен мач“.

Началният половин час определено не предвещава това, което ще се случи, тъй като и двата отбора са прекалено нервни предвид големия залог в срещата, а при най-чистото ни положение Диев цели греда. Играчите на Витлачил играят предимно с центрирания, но Лоран Вербист успява да надделее в битката на втория етаж с Георги Аспарухов. Всичко обаче се преобръща в 30-ата минута, когато бранителя извършва фаул срещу Котков на около 25 метра от противниковата врата, но това не пречи на символа на Локомотив София да изпрати истински снаряд, озовал се в мрежата на Делас. Само 4 минути по-късно Аспарухов удвоява резултата с удар извън наказателното поле, а до почивката на два пъти Диев е близо до отбелязване на трети гол. Такъв все пак идва в 60-ата минута, когато шут на Гунди среща напречната греда, а стигналия първи до отбитата топка Котков оформя крайното 3:0. Типично за онази епоха, в пресата като основа на успеха са посочени колективните действия, а единствено критиките са персонални. „Народен спорт“ посочва като най-слаб в родните редици Спиро Дебърски, но пък за сметка на това са намерени добри думи за вратаря Иван Деянов, справил се с опасен удар на Вилфред Пюи в 53-ата минута. Щатният карикатурист на изданието Константин Матронов публикува рисунка, на която се вижда как Витлачил, Аспарухов и Диев надничат през открехната врата, водеща по пътя към Лондон. Всички обаче отчитат, че решителния двубой ще е на 27 октомври в Брюксел, тъй като каквато и да е победа за червените дяволи ще означава изиграването на трети двубой на неутрален терен. Тези, които подценяват успеха в София поради полупрофесионалния статут, който имат белгийските играчи до средата на 70-те години, трябва да погледнат поражението ни от тях като гост с 0:5 за да осъзнаят, че рецитала на Гунди и Котков на родна земя спокойно може да се попадне сред най-престижните победи в историята на националния отбор. Той е прелюдия и към епопеята от Флоренция, за която ще стане въпрос когато дойде време за честването на нейната 60-годишнина.

„Славия“, София 35 000

26 септември 1965 г., квалификация за Мондиал‘66

БЪЛГАРИЯ БЕЛГИЯ 3:0

БЪЛГАРИЯ: Деянов, Василев, Димитров, Гаганелов, Пенев, Апостолов, Диев, Янчовски, Аспарухов, Котков, Дебърски

Тр Р. Витлачил

БЕЛГИЯ: Делас, Хейленс, Вербист, Пласки, Корнелис, Анон, Журион, Земелинг, Ван Химст, Ван ден Берг, Пюи

Тр К. Ван ден Сток

Съдия: Константин Зечевич (Югославия)

Голмайстори: 1:0 Котков 30, 2:0 Аспарухов 34, 3:0 Котков 60