Желю СТАНКОВ

Мартин Камбуров пристига за уговореното в Пловдив интервю за „Тема Спорт“ точно навреме и първата закачка бе, че ако закъсняваше и на терена, нямаше да вкара толкова голове. „Понякога трябва да си по-бърз с части от секундата и да си по-напред с един сантиметър“, казва нападателят на Берое, час преди да тръгне към Стара Загора за поредната тренировка. Камбуров направи нещо уникално в историята на българския футбол, подобрявайки рекорда на Петър Жеков за най-много голове в българския елит.

Нападателят на Берое (41 г.) отбеляза заветния №254 в двубоя срещу Царско село на 13 септември в Стара Загора.

От тези голове има ли такива, които да кажеш, че са еднакви?

– Със сигурност е имало доста еднакви голове, но за мен голът си е гол. Не мога да кажа какво значи еднакво попадение, защото точно една и съща ситуация във футбола никога не се повтаря. Но приблизително близки голове съм имал доста, със сигурност.

Пазиш ли си специални обувки след някой хеттрик или някой конкретен мач?

– Не, не си пазя нито един чифт обувки. Надявам се сега последните, които ще ми останат, да си ги запазя, за да имам нещо за спомен. Особено този чифт, с който минах рекорда на Петър Жеков, но като цяло през годините не съм си запазвал някакви обувки.

Имало ли е български или чуждестранни голмайстори, по които да си се захласвал и да си кажеш: „Ей, този какъв голаджия е!“

– При мен вече с годините това фенското ми е избягало. Вече гледам по-професионално на нещата, но, разбира се, съм се захласвал по нападателите, които са успявали да вкарват много и да са постоянни. Те са много в историята на футбола. Дори сега има такива, на които се възхищавам.

Кажи един или двама?

– В момента за мен Левандовски е най-добрият нападател. Първо ми харесва и като стил на игра. Като гледам, повечето му голове са горе-долу като моите. Имаме някакъв поне по моите виждания сходен стил на игра. Левандовски е уникален голмайстор. За мен

най-важното е да се пласираш

а той го прави по най-добрия начин в наказателното поле. Видя се, че е така, когато подобри рекорда на Герд Мюлер с 41 гола за един сезон в Бундеслигата. От миналото мога да кажа, че съм гледал Ван Бастен. Уникален, елегантен нападател. В съвременния футбол вече повече се обича да се набляга на единоборства, физически трябва да е много здрав централният нападател, но Ван Бастен беше един романтичен голмайстор, много техничен, елегантен и висок. Това е моят стил и образ на нападател, който харесвам.

След мач колко пъти от другия отбор са се възхищавали на твой гол?

– Със сигурност доста пъти се е случвало. Защитници са се обръщали към мен: „Ей, гледахме да те опазим цял мач, но ти падна една и я вкара“. При вратарите в някои случаи са ми казвали: „Не ме пропускаш“. Така че имало е такива ситуации, при това доста.

А колко често си изпускал нервите си?

– На терена ли? Имам няколко червени картона. Със сигурност се случва. Това е най-нормалното нещо. В играта гориш, там си под голямо напрежение. Има адреналин, пулсът ти е 200. Можеш да реагираш на съотборник, противник, съдия. Но мисля, че не съм прекалявал.

А понякога ходиш ли на стадиона в родния ти Свиленград?

– Постоянно. Аз в Свиленград живея точно до стадиона. Когато съм почивка, винаги се прибирам при майка ми и баща ми по празниците. Колкото мога, да прекарвам време и с тях. Излизам да тичам на стадиона поне през ден. Разбира се, връщат се спомени. С майка ми си говорим, че трябва да се отказвам вече. Само ми казва: „Моля ти се, спирай вече“. Защото, когато имам мач, баща ми сам си говори с телевизора, вика, крещи… Трябва да го успокояват всеки път. Аз винаги отговарям: „малко остана“, но така вече е от шест-седем години.
___
Цялото интервю на Камбуров – четете в 32-страничния брой на „ТЕМА СПОРТ“ в понеделник.