DAILYMAIL.CO.UK

В много отношения това беше най-завладяващата от всички изненади, поднесени в последните няколко дни на световното първенство. Не бъркате, говорим за Канада, която се представи страхотно, но сякаш бе прокълната и загуби с 0:1 от Белгия. Единият отбор играеше, а другият показа съвършена клиничност за един миг.

Всички обаче бяха в екстаз от изящния, понякога спиращ дъха футбол на канадския отбор, решен да компенсира загубените години, в които бе смятан за пълен неудачник. Може би този дух трябваше да се очаква, като се има предвид, че е изкован в Лийдс заради селекционера Джон Хердман. Но футболът? Той надмина всички очаквания.  Като ученик, Хердман е тренирал по 4 дни на седмица във футболно училище в Лийдс. И е мечтаел да е бразилец в град, в който девизът е „енергия“. Точно от последното видяхме в огромно количество в кленовите листа.

След 36-годишна пауза Канада се завърна на голямата сцена. Срещу себе си имаше Белгия, която бе спечелила седем поредни мача в груповата фаза на световното. И не бе губила на старта от 1994-а. Точно този фаворит бе изцяло завладян и погълнат от съперник, който възнамеряваше да му изтръгне живота.

Атлетизмът на канадците бе зашеметяващ за гледане. Първото полувреме – това бяха едни от най-освежаващите 45 минути на световното. Стъпалата на Алфонсо Дейвис и Джуниор Хойлет сякаш бяха задвижвани от реактивни двигатели… А слаломите им? Майко мила! И като към тях добавим техникът Стивън Еустакио, който бе свързващото звено, всичко ще ни стане ясно. Но пустият му късмет… Изстрел от дузпа на Дейвис бе отразен от Куртоа. Момент, който би могъл да те срине. Алфонсо обаче не трепна и продължи да прави това, което умее най-добре. Сякаш бе сложил обувки за танци, с които нахлуваше в пеналта и просто оставяше „кавалера си“ Юри Тилеманс да си седне на гащетата, тоест, сваляше го с финт по задник на земята. А от трибуните последваха възгласи: „О! А! Ка-на-да!“.

Караско изглеждаше като изкормен, Тилеманс не знаеше къде е и логично за тях нямаше второ полувреме, макар Белгия някак си да поведе преди почивката. Въпреки аванса в Брюксел сигурно са си задавали въпроса – „Това някогашното ни Златно поколение ли е, което се събра за последен опит за слава?“. Но по-скоро там са виждали застаряващ и неадекватен отбор. Тим, който бе накаран да страда от буйната младост на съперника. Състав, който не можеше да намери отговор на фланговите играчи на противника. Де Бройне за кратко блесна, Азар се загуби, големите звезди така и не „запалиха“.

Всички очакваха Канада да изчезне през второто полувреме, но това не се случи. И само ако умееше да завършва атаките си по-добре, със сигурност щеше да е в следващата фаза. А белгийците? Те ще трябва да подобрят всичко по много, ако искат да прекарат 3 седмици в Катар.

Оставяме настрана факта, че кленовите листа буквално бяха обрани от бригадата на замбийския съдия Джани Сиказве, който през 2018-а бе разследван за корупция – тимът на Джон Хердман трябваше да получи още 2 дузпи. „Добро представяне, наистина съм горд. Мисля, че феновете ни вече имат пълното право да чувстват, че сме футболна страна. В крайна сметка обаче трябва да спечелим точки. Ще влезем с огън в мача с Хърватска. Бяхме гладни преди Белгия, сега сме още по-гладни. Заслужаваме да сме тук, ще заслужим и да продължим напред“, убеден е Хердман. Да му мислят хърватите.