Николай ПЕТРОВ/corner.dir.bg

Когато се отвори дебатът за най-великия в даден спорт – например футбол, тенис или баскетбол, спорът с изреждане на имена и несъгласието е сигурно последствие.

В професионалното колоездене обаче дълги години това прозвище може да се постави само до едно име – Еди Меркс. Канибала, както го наричат през 1968 година, днес става на 80.

Белгиецът доминира колоезденето като никой друг.

Макар да претърпя операция на тазобедрена става след падане от колело миналия месец декември, да мина през операция на червата и освен това да е с нездраво сърце, той продължава да се интересува от своя спорт и към днешна дата възхвалява звездите Тадей Погачар и Ремко Евенепул. Слага ги в своята категория на велики шампиони.

Меркс смята, че ако хората продължават да го помнят, това е форма на признание.

Определя себе си като най-щастливият човек на света. Всеки, който е имал дори и най-малък досег с колоезденето през последните 60 години, ще го помни, а и бъдещите поколения ще възхваляват гиганта от Меензел-Кицегем, защото той наистина има спираща дъха история.

Когато си спечелил 11 пъти състезанията от семейството на Гранд туровете – пет пъти „Тур дьо Франс“, пет пъти „Джиро“ и веднъж „Вуелта“, е ясно защо те сочат като най-великия. Помага и това, че в сметката си има триумф в петте еднодневни състезания, съставящи Монумента на колоезденето. И то – по няколко пъти. Никой друг не го е правил.

За 18 години в професионалния тур той има 525 победи, като за сравнение най-успешният колоездач в модерната ера марк Кавендиш едва достига една трета от това число.

И тъй като Меркс беше „канибал“ на велосипеда, но и изискан и възпитан спортист , белгийците все още го обожават. През 1968-а след първата му победа на „Джиро“, дъщерята на негов италиански конкурент му измисля този прякор заради стръвта, с която преследва съперниците, сякаш иска да вечеря с тях. Миналия четвъртък обаче той вечеря с белгийският крал Филип, който го поздрави предварително за юбилея.

„Това ме прави много щастлив“, отбелязва Меркс. „Мина толкова време от моите състезания, но те все още имат влияние, както върху краля, така и върху народа“.

През 2019 година „Тур дьо Франс“ започна в Брюксел в чест на Меркс, който 50 години по-рано постигна нещо безпрецедентно, спечелвайки шест етапа, жълтата фланелка, фланелката на най-добър спринтьор, най-добър катерач, тази за комбинативност, наградата за най-борбен колоездач и отборното класиране.

Чист „канибализъм“, след който стотици хиляди хора празнуват по улиците на белгийската столица. Огромното внимание към него носи и суматоха, която не винаги му харесва: „Понякога е трудно да се казваш Еди Меркс в Белгия“, казва той.

Меркс бе провъзгласен за барон през 1996 от крал Алберт II, който казваше, че той е „най-големият посланик на Белгия по света“. Сега в неговата чест ще бъдат излъчени документални филми и ще има специални издания във вестниците, като са му посветени и изложби.

„През 60-е и 70-а години Белгия бе раздирана от лингвистични конфликти и икономическа криза. В това време само Еди Меркс ни обединяваше, като цялата страна въртеше педалите с него“, казва журналистът от RTBF Родриго Беенкенс.

Меркс казва, че е „наследил генетично нещо от родителите и бабите и дядовците си, което другите нямат“. „Страстта, уважението и смирението“ са неговите стълбове на успеха в най-великата кариера, която колоезденето е виждало. Всички титанични постижения в този спорт ще продължат да бъдат измервани спрямо „Канибала“. А той скърби само, че не е могъл да се състезава с Погачар или Евенепул, подвизаващи се в съвсем друга ера.

„Радвам се, че по мое време нямаше социални мрежи. Днешните колоездачи изпитват по-голямо напрежение заради медийното внимание. Затова и се състезават по-малко. Виждате какво става с Погачар. Той печели толкова много, че хората започват да го намразват“, казва белгиецът.

Неговият 52-годишен син Аксел, също бивш колоездач, добре си спомня, че отношението към баща му не винаги е било изцяло позитивно – „виждал съм хора, които го освиркват и това ме шокираше. Той просто си вършеше работата, а тези хора се ядосваха, че печели“.

Днес Меркс е стареещ бизнесмен, който все така спазва обета си да дава само по едно индивидуално интервю на година. Пази се от медийно внимание, но ежедневно може да бъде открит от фенове в офиса му в Брюксел. Там ще ви пусне на стар грамофон някоя от любимите си плочи на „Ролинг Стоунс“ или „Бийтълс“, ще ви предложи пура. Но интервю – не.

Във фабриката на марката Merckx Cycles в Паал-Беринген също опитва да ходи веднъж седмично. Компанията се появява през 1980-а и до днес остава огромен производител на състезателни велосипеди и части за тях.

Влиянието му в този спорт е все така епохално, а името му ще се споменава поне още 80 години.