ОТКЪС ОТ КНИГАТА „ЕДИНАКЪТ“
***

Като всичко хубаво, почивката отлетя почти мигновено и Наско трябваше да се присъедини към подготовката на „Витоша“ за новия сезон 1986/87. Треньорът Кирил Ивков имаше един голям проблем – Мишо Вълчев получи разрешение за трансфер в „Докса“ (Драма) при Тошко Барзов. Гърците го искаха от няколко години и най-накрая Федерацията му разреши да замине. Голмайсторът беше навършил 29 г., а тогава в регламента на футболния съюз фигурираше правилото, че играчите нямат право да подписват с клубове от чужбина, ако не са на поне 28 г. „Витоша“ обаче остана без титулярния си централен нападател. След разформироването на „Левски Спартак“ и превръщането му във „Витоша“ през юли 1985 година председателите на клуба се назначаваха директно от Районния комитет на БКП. През лятото на 1986 г. начело бяха Александър Цветански и Лазар Лазаров. Първият се занимаваше повече с административна работа, пряко отношение по спортно-техническите въпроси вземаше Лазаров. Именно негова бе задачата да търси нападател по време на подготовката. Навсякъде обаче удряше на камък. В края на юли отборът замина за Варна за традиционния турнир „Варненско лято“. Надпреварата включваше местните „Спартак“ и „Черно море“, „Витоша“, както и миналогодишния носител на купата „Риека“ (Юг), „Оксфорд Юнайтед“ (Анг) и румънския „Констанца“. Преди първия мач с хърватите Наско поиска среща с треньора Кирил Ивков.
– Тренер, готов съм да играя централен нападател.
– Насе, трябваш ми в халфовата линия, ще помисля още малко, но все пак има и други варианти. Ти си по-полезен в защита.
– Тренер, чувствам се готов, дай ми шанс, и без това нямаме титуляр за тази позиция. Нищо не губиш, ако ме пробваш – усещаше, че това е възможност, която не трябва да изпуска.
Захапеше ли веднъж, вържеше ли му в първите мачове, нататък щеше да е трудно за някой да го измести.
Не му тръгна гладко, защото Кирил Ивков го пусна на върха на атаката, но загубиха от „Риека“ с 0:2. Получиха двата гола в последните две минути на един иначе равностоен мач. Във втората среща от групата обаче действа безпощадно – наниза и двата гола за победата с 2:1 над „Черноморец“, след което в малкия финал на турнира отпуши с още две попадения играта на отбора за крайното 5:1 над „Констанца“. С общо 4 гола подели голмайсторската титла на „Варненско лято“ с Матърлян от победилите за втора поредна година „Риека“.
Дойде време за началото на първенството, в което, за разлика от друг път, „Витоша“ не влизаше като фаворит. В първите 4 кръга до прекъсването за европейската квалификация на националния отбор с Шотландия в Глазгоу Наско наниза 4 гола. По два в домакинските победи над „Спартак“ (Плевен) и новака „Димитровград“, но нито един като гост. Паднаха във Враца от „Ботев“, а „Етър“ биха с 1:0 във Велико Търново с попадение на Ники Илиев. След това се събраха на лагер с националния отбор и в контролната среща с Румъния в Плевен Наско вкара един гол за успеха с 3:2.
Вятърът на промяната се усещаше в състава на селекционера Христо Младенов. Освен новите имена като Ананиев, Савов, Карушев, Ники Илиев, Запрян Иванов, Христо Колев, Симеонов, Петьо Александров, Любо Пенев и Войнов, за първи път в националния имаше и „чужденци“ – направо в шотландската столица за мача пристигнаха Георги Димитров-Джеки от френския „Сент Етиен“ и Пламен Николов—Джоджо от „Браге“ (Шв). В националния Наско нямаше как да играе централен нападател и трябваше да се върне отново в халфовата линия. Въпреки това още през първото полувреме имаше отлична възможност да разпечата Лейтън, но ударът му мина покрай вратата. И двата отбора играха предпазливо и мачът завърши 0:0, което за нашите е успех след шумотевицата около участието ни на световното първенство и тотално подмладеният състав на Христо Младенов. Младенката залагаше на дебютантите – в Глазгоу първи мач за България записаха цели четирима: Войнов, Симеонов и Александров като титуляри и Карушев като резерва. „Оптимистично начало с равенство на чужд терен по пътя към финалите във ФРГ“, заключиха медиите у нас.
Още в следващия мач от първенството на „Герена“ Наско наниза дежурните си вече два гола за победата с 4:2 над „Локо“ (Пд). Загубиха с 0:1 гостуването си на датския „БК 1903“ в първия кръг за КНК, но съхраниха шансовете за реванша в София. Сираков продължи да бележи по два гола – при 2:4 от „Локо“ (Сф) – тази загуба доведе до оставката на треньора Кирил Ивков, и при победата над шампиона „Берое“ с 3:2, вече с Павел Панов начело. След което в реванша с датчаните отбеляза в 85-ата минута решителното второ попадение за 2:0, с което продължиха напред в турнира.
Първенството бе в разгара си, но централен нападател за „Витоша“ така и не се намери. Стана ясно, че Сираков ще играе тази роля поне до зимата. Панов го извика в треньорската стая:
– Ще разчитам на теб да поведеш отбора. Но искам две неща – да започнеш да вкарваш и в гостуванията. Знам, че на „Герена“ е по-лесно, но за да станеш лидер, трябва да бележиш и навън. Освен това искам да помагаш в защитните действия, както си го правил като халф.
Наско слушаше и попиваше. Беше готов на всичко, за да запази позицията си на нападател. Никога досега не беше изпитвал толкова голямо удоволствие от футбола. Знаеше, че може много повече, имаше и какво да учи за движението на голмайстора по терена и дребните хитрини в битката със защитниците пред гола, но с всеки мач добиваше все по-голяма увереност.
В 9-ия кръг приемаха „Черноморец“ – още на полувремето резултатът бе 4:0 с хеттрик на Наско. Мачът завърши 8:1, а след почивката Сираков добави още два гола на сметката си. 5 гола в един мач! Това вече беше нещо сериозно! На трибуните бе дошъл да гледа техническият директор на следващия им съперник за КНК – „Вележ“ (Мостар, Юг), Енвер Марич. Човекът остана със зяпнала уста пред рецитала на Наско и Гибона, който се отчете с гол и няколко асистенции и подлуди бургазлии. В опита си да го спре при поредния му пробив вратарят им Любо Шейтанов дори му разпра фланелката, но и това не помогна. След този кръг Сираков поведе убедително в голмайсторската листа с 15 попадения, следван от Петьо Александров („Славия“) с 12. Двамата щяха да се преследват хищно до края на сезона, но двубоят щеше да спечели „синята“ осмица.
Първият мач с „Вележ“ бе на „Герена“ и се превърна в истинска касапница. Югославяните явно добре бяха разузнали съперника и бяха стигнали до извода, че трябва да накъсат комбинативната му игра с нарушения. Но още през първото полувреме тяхната бройка стигна внушителното число 23. Някои от тях доста груби. Петоъгълникът Гочев-Велев-Йорданов-Сираков-Искренов все повече притискаше гостите, докато накрая не се стигна до поредното нарушение срещу Гочев, само че този път в наказателното поле. Ламята реализира дузпата в 54-ата минута, а четвърт час по-късно Наско вкара втори гол. До края можеха да дръпнат и още, но вратарят Петранович извади уникални положения.
През целия мач Наско имаше закачка с централния защитник Юрич. Онзи беше здрав като скала и го преследваше по целия терен. Беше безмилостен и изглеждаше като човек, който ще срита и майка си, ако се наложи. Още в първите минути Сираков получи една топка и Юрич долетя отнякъде. Направо мина през него, без да се интересува къде е топката.
– Искаш ли да завършиш мача – попита го Наско с лукава усмивка при следващата им среща на терена – или да ти обясня за Сливнишката битка? Нашите дядовци са ви набили навремето там, сега пак ще ви набием!
Като отбеляза гола, се разходи из цялата им защита на спринт и с високо вдигнати средни пръсти и на двете ръце. Този момент нажежи обстановката до червено преди реванша в Мостар. 5000 босненски фенове ги чакаха на тренировката преди мача и не спряха да освиркват Сираков всеки път, щом докоснеше топката. Показваха се средни пръсти и летяха люти закани. Полетяха и камъни към автобуса, който ги превозваше към хотела. Няколко стъкла паднаха жертва на гнева на запалянковците. Наско истински се забавляваше от тази агресия. Даже нещо повече – откри, че се зарежда от нея. Омразата по негов адрес му даваше увереност в собствените сили. Какъв по-ясен знак, че е на прав път? Щом е успял с играта си да накара цял един град да го ненавижда, значи се и страхуваха от него.
На следващия ден направо летеше по тревата на градския стадион в Мостар. 30-те хиляди по трибуните все още вярваха, че могат да го смажат психически с освирквания. Не им се получи. „Вележ“ натискаха яко, но Боби бе на висота при няколко опасни удара на Туце. В края на полувремето Наско пусна копринен пас към Гибона, който отбеляза покрай вратаря Петранович. Нокдаун. Твърдите босненски глави не се предадоха, въпреки че им трябваха вече 4 гола, за да се класират напред. Успяха да изравнят чрез Туце от дузпа в 44-ата минута, но през второто полувреме футболистът с номер 8 играеше като истински демон. Сам им вкара два гола, кой от кой по-красиви. Трибуните се смълчаха, защото всичко приключи. Само че в Босна явно не знаеха за левскарския синдром, който обикновено се проявяваше в последните минути. Успокоен от развръзката, „Вележ“ заигра за честта си и играчите му успяха да нанижат 3 гола само за 6 минути. Този кошмарен сценарий щеше да се възпроизвежда и в следващите години при европейското участие на „Левски“, само че с фатален край.
Този път обаче им се размина. За повече голове „Вележ“ нямаше време. За местните Наско се превърна от антигерой в любимец. Спечели сърцата им с уменията си и мъжката игра. Лидерите в отбора на домакините цъфнаха в хотела и поканиха Сираков на по питие.
– Идвам, но ще взема и вратаря ни – отговори им той.
Капитанът на мостарци имаше бар в центъра на града, където Наско и Боби получиха по една бутилка уиски. Броени минути по-късно в заведението се изсипаха тарторите от агитката на „Вележ“.
– Братле, сега стана страшно! – примъквай се към изхода и давай да се махаме оттук – прошепна Михайлов. Вместо да ги нападнат обаче, ултрасите ги потупаха по рамото и седнаха да пият с тях. „Явно колкото по на запад отиваш, толкова повече уважават силния“, рече си Наско.
В главата му вече се беше загнездила идеята да заиграе в чужбина. Още не знаеше в колко добър отбор би могъл да отиде, пък и над главата му тегнеше ограничението да заминеш зад граница преди да си навършил 28 години. След световното в Мексико и летящия старт в първенството, където нижеше гол след гол, името му не слизаше от страниците на вестниците. Говореше се за интерес от белгийския „Андерлехт“ и гръцкия „Олимпиакос“ към новия централен нападател, който доскоро се подвизаваше в халфовата линия, че и десен бек можеше да играе. Белгийски емисари бяха идвали два пъти до София, за да наблюдават Сираков на живо и да водят първоначални преговори с БФС. От централата, разбира се, ги бяха отрязали с мотива, че правилникът забранява трансфер на толкова млади играчи. Шпатов и заместникът му Сучков дори не питаха ръководството на „Витоша“, камо ли някой да се поинтересува какво мисли самият футболист. До него стигаха само слухове. Не им позволяваше да му повлияят и продължаваше да държи нивото високо. Тренираше като луд и вкарваше във всеки мач. А мачовете не спираха. Между битките с „Вележ“ се разписа при 3:0 над „Пирин“, после вкара и в контролата на националния отбор в Тунис. 17-ия си гол в „А“ група отбеляза при 2:2 в най-старото столично дерби срещу „Славия“. Срещу Белгия в Брюксел бе на косъм от гола, а малко след това Янсен изведе напред домакините, в чиито редици блестяха Пфаф, Геретс, Веркаутерен, Шифо, Клаесен и Кулеманс. „Червените дяволи“ все пак капитулираха пред влезлия като резерва Лъчо Танев, който ги наказа с глава след центриране на Петър Петров.