Англия се превърна в една от най-привлекателните футболни дестинации, но футболистите от Острова също са търсили своя късмет извън граница. Головата машина Хари Кейн, който изостави Тотнъм и премина в Байерн през лятото, вече е тръгнал по стъпките на много свои именити колеги, които преди него също решиха да напуснат родината, за да търсят късмета си в чужбина. Списание FOUR FOUR TWO избра Топ 30 на най-добрите британци, играли в чужбина, а ние ви представяме под лупа най-добрите 10.
Плат играе за 3 клуба по време на 4-годишния си престой в италианската Серия А. Впечатлява още на Мондиал 1990 с екипа на националния отбор, след което се превръща в един от малкото позитивни герои в Бари по време на изпадането през 1991/92. След това печели Купата на УЕФА в единствената си кампания с Ювентус и Купата на Италия със Сампдория през 1994 г.
Роден в Канада, Оуен Харгрийвс дори не играе сериозно футбол, докато не навършва 15. След това бъдещият английски национал (участник на две световни и едно европейско първенство) преминава в Байерн, където записва 218 мача за първия отбор на баварците. Печели 4 титли в Бундеслигата, както и Шампионската лига с мюнхенския гранд през 2001 г. Във финала срещу Валенсия записва пълни 90 минути под ръководството на Отмар Хицфелд.
Въпреки интереса от Висшата лига Белингам решава да смени Бирмингам с Борусия Дортмунд през 2020 г. В рамките на три години успява да спечелели Купата на Германия (2021) и да се превърне в един от най-добрите халфове в света. Стартът му в Реал Мадрид също е повече от впечатляващ – 15 гола в първите 17 мача във всички турнири. Преди да премине на „Бернабеу“, Джуд бе на крачка от титлата в Германия, но жълто-черните изпуснаха първото място в последния кръг на сезон 2023/23 срещу Майнц 05 през пролетта 2023 г.
Един от най-талантливите английски футболисти за всички времена, Глен Ходъл така и не получава признание в родината си. През 1987 г. под ръководството на Арсен Венгер преминава в Монако и печели титлата във Франция още в първия си сезон (1987/88). Бележи 30 гола в 87 мача във всички турнири за монегаските, преди да се завърне обратно в Англия през 1991 година (играе за Суонзи и Челси).
Печели „Златната обувка” на Мондиал 1986 и напуска Евертън, за да се присъедини към Тери Венейбълс в каталунския Барселона. За три кампании на „Камп Ноу“ се отличава с 52 гола, като наред с това вдига Купата на краля и КНК (играе цял мач при победата с 2:0 над Сампдория във финала през 1989). След това минава през Тотнъм (67 гола в 105 мача във всички турнири) и японския Нагоя Грампус (1992-1994).
Един от най-поливалентните английски футболисти напуска Ливърпул и акостира в испанската столица, за да прекара 4 славни години в Реал Мадрид (1999-2003). Печели две титли в Ла Лига, два пъти Шампионската лига и дори бележи гол във финала срещу Валенсия през 2000 г. „Той беше за пример, фантастичен играч от всяка гледна точка“, признава треньорът на мадридчани от онова време Висенте дел Боске.
Изминаха повече от три десетилетия от престоя на Крис Уодъл на „Велодром“, но той все още не е нужно да си купува напитка в града, защото всички го черпят. Любимец на феновете на ОМ, той печели 3 титли в първенството (1990, 1991, 1992) и достига до финал в КЕШ, загубен от Цървена звезда през 1991-ва. През 1998-а пък го определят за Играч №2 в историята на клуба след Жан-Пиер Папен.
През 1977 г. носителят на КЕШ с Ливърпул напуска в посока Хамбургер ШФ, който никога преди това не е финиширал на върха в Бундеслигата от нейното създаване през 1963 г. Само две години по-късно тимът става шампион на Германия за първи път от 19 години. Освен това Кигън извежда своите до финал за КЕШ, макар и загубен от Нотингам Форест (1980), и печели два пъти „Златната топка“ като играч на хамбургци. След прибирането си от Германия играе за Саутхемптън и Нюкасъл.
Реал Мадрид плаща 85,1 млн. паунда за британеца през 2013 година. Не е тайна, че Гарет Бейл има проблеми с част от медиите и фенската база на гранда от „Бернабеу“, но също така неговите постижения говорят сами за себе си. Общо Бейл изиграва 258 мача за Реал Мадрид и бележи 106 гола. Общо в кариерата му зад граница личат 5 титли в Шампионската лига и 15 значими отличия!
Ювентус плаща рекордните за британския футбол 65 000 паунда, за да вземе уелсеца Чарлз от Лийдс през 1957 година, но придобивката определено си струва всяко пени, тъй като Чарлз, който може да играе като централен нападател или дори като защитник, бележи 105 попадения в 179 мача за Старата госпожа. Печели 3 титли в италианската Серия А като играч на торинци и 2 Купи на Италия преди престоя в Рома (1962/63). С националния отбор на Уелс пък достига до 1/4-финал на Мондиал 1958.
ОСТАНАЛИТЕ ОТ ТОП 30