Преди 45 г. ЦСКА подчинява Валенсия с 2:1 в забележителния евродебют на Джеки

Любомир СЕРАФИМОВ

13 септември преди точно 45 г. В този ден на 1978-а българските представители в клубните турнири на Стария континент започват поредната си еврокампания, а в страната ни пристигат легенди на световния футбол. Алекс Фъргюсън, който в онзи момент дори не предполага, че един ден ще бъде удостоен от английската кралица с титлата сър, гостува начело на шотландския Абърдийн в Дупница (тогава все още Станке Димитров) на митичния „Бончук“ и губи първата битка в турнира за КНК от местния Марек с 2:3.

В същото време футболна София се вълнува от визитата у нас на един далеч по-известен мъж от Фъргюсън по онова време. С испанската Валенсия за мач срещу ЦСКА от турнира за Купата на УЕФА пристига героят на световното в Аржентина Марио Кемпес. Три месеца по-късно нападателят, който с головете си разплаква летящите холандци на финала на първенството на планетата, развява дългата си коса и на националния стадион „Васил Левски”, но този път без особен успех.

Червените са в

преходен период

за втора поредна година играят в необичайния за тях през онези години турнир за Купата на УЕФА, но са на път да повалят именития съперник.

Сред 11-те в червено своя дебют на европейската клубна сцена прави 19-годишният централен бранител Георги Димитров-Джеки, който в двойка с едно десетилетие по-възрастния от него капитан на червените Божил Колев расте не с дни, а с часове. Българският Бекенбауер, както ще го нарекат впоследствие щастливците, които са го гледали на терена, вече демонстрира и самочувствие срещу именитите гости, като ще се запомни негов знаменит рейд в атака, който за малко не завършва с гол.

Още в началото на мокрия от дъжда терен таранът Спас Джевизов с удар с глава дава преднина на армейците, но в 39-ата минута аржентинският нападател Дарио Фелман е спънат в наказателното ни поле и реферът отсъжда дузпа за Валенсия. Кемпес стреля от бялата точка, но стражът Йордан Филипов-Даната виртуозно парира удара му. Армейците разполагат с истинско богатство на вратата си, но и в атака: втори централен нападател, също така мощен и едновременно техничен като Спас – дошлият от русенския Дунав Никола Христов. През втората част и той дава своя голов принос. Години по-късно Христов, който се разписва ефектно и в реванша с глава след плонж, разказва за онзи вълшебен миг: „Вкарах с удар от линията на наказателното поле, получи се много технично и красиво попадение в горния ъгъл на вратата“. 2:0 е чудесен резултат преди реванша в Испания, но валенсианци все пак си тръгват с почетна загуба, след като резервата Даниел Солсона намалява с невероятно фалцово воле.

В еуфорията след мача на трибуните горят факлите на победата, а очевидци разказват как офицер вади пистолета си и изпразва целия му пълнител в притъмняващото небе над столицата с думите:

„Мамка му, не всеки

ден бием Валенсия“

Кемпес е напълно обезвреден в София, но все пак слага точката в спора две седмици по-късно с попадение за 4:1 във Валенсия в един от онези мачове, за които се казва, че резултатът лъже. Преди срещата от вестник „Мундо Депортиво“ не крият удивлението си от самочувствието на българите:  „Треньорът сеньор Ковачев (б.р. – Никола Ковачев-Тулата) каза, че идват да ни бият за втори път“. И наистина ЦСКА изиграва перфектно първо полувреме, в което домакините изглеждат парализирани от открития комбинативен футбол на армейците вместо очаквания от тях „бетон”. „Беше просто удоволствие да гледаш координацията в линиите и лекотата, с която българите преодоляваха всяка трудност по всяка част на терена”, пише на следващия ден „Лас Провинсиас”.

След почивката Валенсия успява да уравновеси играта и стига до 2:1, на хоризонта се очертават продължения, но както и в първия мач испанците смачкват нашите с безупречна физическа подготовка. 8 минути преди края останалият без сили Божил Колев прави фатална грешка (мадридският „Ас” я определя като детинска) – решава да прехвърли Саура, който обаче отнема топката, тя отива у Кемпес, Филипов отразява удара на Матадора, но притичалият Саура бележи решителното трето попадение на празна врата. Испанската преса обаче разкъсва от критики фаворита. „Леванте” пише: „Не можем да обясним на уважаемия читател, който ще чете тези редове и не е бил на мача, как резултатът е станал 4:1, след като през цялото време доминираха съперниците. Резултатът е лъжлив, защото ЦСКА можеше да изхвърли зад борда отбора на Марсел Доминго (б.а. – френския наставник на прилепите). Беше срамно да се наблюдава Валенсия, разстроена във всички линии, без да дава надежди, че ще се оправи. Беше срамно да се гледа как българските нападатели преминават като през филтър през нашата отбрана. На терена съществуваше само един тим – ЦСКА, и нищо повече. Да, дисхармонията беше пълна“.

13 септември 1978 г.

Купа на УЕФА, 1/32-финал, първи мач

ЦСКА – ВАЛЕНСИЯ 2:1

„Васил Левски“   45 000

Й. Филипов, Ив. Зафиров, Г. Димитров, Ц. Василев, Б. Колев (к), Б. Средков, Цв. Йончев, Пл. Марков, Ив. Методиев, Сп. Джевизов, Н. Христов (81 – М. Вълков)

Н. Ковачев

Х. Л. Мансанедо, Х. Карете (73 – Х. Палмер), М. Ботубот, Х. Кардеро, Х. Серверо, Р. Ариас, Енр. Саура, Р. Бонхоф, Д. Фелман, Анх. Кастеянос (60 – Д. Солсона), М. Кемпес (к)

М. Доминго

Голмайстори: 1:0 Джевизов 7, 2:0 Христов 54, 2:1 Солсона 71

Съдия: Кл. Томас (Уелс)

ЖК: Б. Колев, Ц. Василев, Б. Средков (Ц), М. Ботубот, Анх. Кастеянос (В)

ЧК: няма