Ружди Керимов е истинска легенда за ЦСКА и в днешния ден е рожденик. Любомецът на червените фенове е роден на 15 юли 1956 г, като днес навършва 67. Юноша е на Локомотив Пд, където играе от 1975 до 1980 г. В ЦСКА рита от 1980 до 1985 г. и записва 127 мача и 14 гола. После играе за португалските Варзим и Спортинг Ковиля, както и за турският Алтай. Завършва кариерата си в Спартак Плевен. В националния отбор има 9 мача и 2 гола. Керимов остава в историята най-вече с гола във вратата на Нотингам в турнира за КЕШ през 1980 г, с който ЦСКА изхвърля актуалния европейски първенец. Ружди е един от най-важните играчи на червените в началото и средата на 80-те години на миналия век, част е от може би най-силното поколение на този отбор.

Представяме ви част интервю на колегата Милен Димитров с него от 2013 година. В него Ружди говори за великата победа на ЦСКА над Нотингам, която идва с негов гол, за именитите си колеги и за поведението му при смяната на имената в България преди падането на тоталитарния социалистически режим.

„В деня преди срещата излязохме на разходка из Нотингам. Впечатли ме статуята на Робин Худ, която е на централно място в града. Видях и една църква и влязох вътре. Запалих една свещичка и се помолих: “Господи, дано да бием”. Явно молитвите ми са имали ефект (смее се). До края на живота ми ще си спомням тази 33-ата минута. Цецо Йончев ме изведе срещу Питър Шилтън и аз бих покрай него в мрежата – 1:0. Спомням си тишината, невероятната тишина, която обзе стадиона. Почувствах се като в катедрала. Шокирахме целия свят. Много открит мач, те нападаха яростно, защото бяха паднали в първия двубой. Хванахме ги на контраатаки и ги съсипахме. Имахме и малко късмет. Голям мач. Жалко, че в България никой не успя да го види по телевизията. Нотингам ги направих сами да си говорят. Само с цъкане, цъкане, топката долу, долу, тики-така и те не знаеха къде се намират. Ливърпул също бяха прежълтели от страх. Тресеше ги яко шубето. А на нас не ни пукаше срещу кого играем“, коментира Керимов онези велики за ЦСКА времена.

„Не искам да се правя на скромен и за това ще кажа така: запалянковците ме обичаха заради моята техника. Обаче Пламен Марков също не беше за подценяване. Невероятен виртуоз беше това момче. Игра и с двата крака, дрибъл, дълъг пас. Изобщо – приятен за гледане футболист. Пламен бешо мой идол. Другият, от когото съм се учил, въпреки тежкия му характер, е Христо Бонев. За съжаление вече няма такива. Футболът ни е от слаб по-слаб. Иначе за мен Диего Марадона е бог. Навремето хората пълнеха стадионите заради нас, за да ни си порадват Заради кого да ходят сега? Всичко е затънало в една сивота и посредственост. Направо не ми се говори. Има и нещо друго – аз не бях от тези играчи-консуматори. По-трудно е да подадеш за гол, отколкото да вкараш. Винаги съм мислел така. Може да съм вкарал 50-ина гола, амо съм подал за 250. Питайте Стойчо Младенов, той е честно момче, да ви каже, че съм му подал поне 100 голови паса. Аз го направих голмайстор. Притежавах и страхотен дрибъл. За мен не беше проблем да хвърля пас на 40-50 метра и да ти я закова топката на крака“, разказва преди десет години знаменитият атакуващ полузащитник.

„Смениха ми името на Ружин Керимов, но какво от това. Винаги съм се чувствал горд, че съм българин. Никога не съм плюл родината си, нито за миг не съм предал България! Искаха ме и Фенербахче и Бешикташ навремето, обещаваха ми злато. Даже президентът на единия клуб беше готов да ми изпрати личния си самолет. Аз трябваше само да се кача и да избягам, както направи Наим Сюлейманоглу. Не се съгласих и не съжалявам. Аз не съм предател“, казва през 2013 Ружди.