Любомир ИЗОВ

В седмицата, в която Пеле навърши 81 години (23 октомври), отборът, който той толкова дълго представляваше, се смъкна в изпадащата зона на Серия Б. Легендата на световния футбол носеше бялата фланелка на Сантос между 1956-а и 1974-та. Тогава тимът имаше претенции да бъде най-добрият клуб в света.

След ерата на Пеле Сантос неизбежно отстъпи малко назад, но продължаваше да постига огромни успехи, а в началото на новия век произведе играчи като Диего, Робиньо, Елано и Ренато. Конвейерната лента продължаваше да се движи и през 2011-а белите спечелиха Копа Либертадорес с Неймар, Данило и Алекс Сандро. Новото бижу на Реал Мадрид Родриго също е продукт на академията на Сантос.

Но винаги има проблеми във функционирането на клуб, който произвежда, за да продава. Винаги има опасност да се достигне повратната точка, в която напусналите звезди да не могат да бъдат заменени със същото качество. И именно това се случва на Сантос през този сезон. В последно време отборът се подобри, но е на 16-о място – точно над зоната на изпадащите. А това внася висока степен на нестабилност и опасности за финансовото планиране.

Редица големи отбори изпаднаха през последните години. Мнозина се завърнаха по-силно, използвайки кампанията в Серия Б, да се възстановят и да наберат инерция. Но сега е малко по-трудно, тъй като „парашутните плащания“ (финансова помощ за изпадащите отбори) бяха премахнати.

През новия век в един или друг момент с елитния си статут се простиха традиционни сили като Интернасионал, Коринтианс, Крузейро (все още е в Серия Б и няма шанс за промоция), Вашку да Гама (все още е в Серия Б и има много малки шансове за промоция), Ботафого (все още е в Серия Б, но води в класирането), Атлетико Минейро (на път е да стане шампион през този сезон) и Коритиба (все още е в Серия Б, но е втори в класирането). Сантос е един от трите клуба, които никога не са изпадали (другите са Сао Пауло и Фламенго). Ще успеят ли белите да предотвратят бедствието и този път?