Васил КОЛЕВ

vasilkolev.com

Това е история, за която Алфредо ди Стефано не обичаше да разказва приживе.

През 1963 година Реал Мадрид гостува в столицата на Венецуела за „Ле Пекеня Копа дел Мундо“, или „Малкото световно първенство“. В страната се водят битки между правителството и революционни отряди от бунтовници, които рискуват да прераснат в истинска война. Но парите са над всичко за испанския гранд, който вече се е превърнал в световен бранд след петте спечелени титли в първите пет издания на Купата на европейските шампиони.

Лос бланкос трябва да играят срещу бразилския Сао Пауло, а играчите се подготвят в съблекалните, докато навън започват да се чуват изстрели. Бунтовници са стреляли във въздуха с пистолети, част от публиката е навлязла панически на терена и са необходими 45 минути, за да бъде възстановен отново редът. Футболистите на Реал Мадрид са уплашени, но все пак изиграват мача, който губят с 1:2. След това по най-бързия начин се изнасят от „Естадио Олимпико“ в модерния хотел „Потомак“, където с питиета разпускат на бара, който се намира на покрива, и слушат ехтящите наоколо изстрели.

Сред тях не е звездата Алфредо ди Стефано. Той е предпочел да остане в стаята. На 37 години все още е голямата звезда на Реал Мадрид. Играл за три национални отбора (Аржентина, Колумбия и Испания) и е наричан „Русата стрела“, Ди Стефано не е участвал на световно първенство, но и през 1963 година е смятан за най-голяма звезда във футбола. Със сигурност е и сред най-великите, макар и рядко името му да се чува в дебатите кой е най-добрият за всички времена измежду Пеле и Марадона или Меси и Кристиано Роналдо.

––––––––––––––––––––––––––––-

ЦЕЛИЯТ МАТЕРИАЛ МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ В ДНЕШНИЯ БРОЙ НА „ТЕМА СПОРТ“