Любомир ИЗОВ

Преди точно 50 години – на 1 юни 1974-а, синьото и бялото бяха избрани за абсолютен моден цвят в Стоманения град на Дунав. Тогава фабричният спортен клуб на държавната стоманодобивна компания ФЬОСТ спечели първата си и единствена титла на Австрия, получавайки най-големите футболни лаври. Така те се превърнаха във втория и последен отбор от град Линц, който става шампион на страната.

Фабричните състезатели на Линц вече бяха разклатили силно шампионския трон през 1971/72, когато пропиляха аванса си заради глупави и наивни грешки в заключителните кръгове. През предходните две години времето не изглеждаше назряло за постигане на този невероятен триумф. Като трети в лигата през 1972-а ФЬОСТ за първи път в историята си стигна до Купата на УЕФА, където бе отстранен от Динамо Дрезден. През 1972/73 тимът финишира пети, но следващата година донесе огромна радост на синьо-белите фенове.

Но преди да се впуснем в този неповторим за австрийския футбол сезон, малко предистория. Клубът майка е основан на 30 юни 1946-а, а на 10 ноември 1949-а е преименуван на ФЬОСТ Линц. През 1969-а тимът за първи път си спечели място сред най-добрите в страната. До 1972-а отборът играеше в черно и бяло, но тогава промени цветовете в синьо и бяло. И именно с тях бе спечелена единствената шампионска титла.

Историческият сезон 1973/74

започва с трудности

след като ФЬОСТ губи от градския съперник ЛАСК с 0:2 в 3-ия кръг. След това обаче в 12 поредни двубоя тимът не пада, докато не се стига до разгромното поражение с 0:4 от съперника за първото място Вакер Инсбрук. Останалата част от кампанията бе на приливи и отливи, а дербито срещу ЛАСК отново бе загубено, този път с 0:3. След това обаче синьо-белите не допуснаха нито един провал до края на кампанията – 14 поредни кръга. 2 рунда преди края те поставиха на колене Вакер Инсбрук след успех с 3:0 в деня, в който се празнуваше 25 години от влизането на ФЬОСТ в клуба. В предпоследния кръг обаче синьо-белите се провалиха при визитата си на Айзенщад (0:0), докато Вакер удари с 2:0 Винер и изведнъж отново имаше по-добри карти преди последния мач – двата отбора бяха с по 45 точки, но ФЬОСТ бе с по-лоша голова разлика.

Синьо-белите приеха вече изпадналия Фърст Виена и свършиха своята работа пред 6000 души.

Германската звезда

Михаел Лоренц

вкара два ранни гола за крайното 2:0. Но какво се случваше в Грац, където Вакер гостуваше на Щурм? Тиролци трябваше да спечелят, за да защитят титлата си, но вместо това направиха 0:0. 4 минути преди края на мача на високоговорителите на стадиона в Линц се чува: „0:0 краен резултат в Грац“. Зрителите нахлуват на терена и дават свобода на празненствата си. Срещата на техните любимци обаче трябваше да се доиграе и привържениците застават отстрани до терена, докато двубоят продължава. В целия този хаос фен на домакините получава сърдечен удар и трябва да бъде транспортиран до болницата. И така, най-накрая в 18:15 часа беше официално – новият шампион на Австрия носеше името ФЬОСТ Линц.

Основната заслуга за триумфа бе на треньора Хелмут Сенекович – бивш австрийски национал, който почина на 9 септември 2007-а. Секи, както беше известен той, изведе отбора до титлата още в първия си сезон начело. „Никога не съм си и помислял за това миналата есен“, не можеше да повярва на късмета си той веднага след края на мача с Фърст Виена. Сенекович обаче не приписва триумфа само на своите играчи и себе си: „Управителният съвет на клуба изигра огромна роля. Тук е истински рай за всеки футболист. Той не трябва да се тревожи за нищо. Всичко, което обещае клубът, го спазва. На други места играчите често трябва да се борят за правата си и да се тревожат за парите в началото на месеца. ФЬОСТ обаче е правилно управляван бизнес“.

И така синьо-бялото стана моден цвят в Линц! Благодарение на мотото на треньора Хелмут Сенекович: „Момчета, можете да се откажете от много неща, но никога от мач и със сигурност не от шампионата“. След 22 кръга Вакер Инсбрук имаше преднина от 4 точки (правилото за 2 точки при победа) и по-добра голова разлика при оставащи 10 рунда. Никой не вярваше в обрата, само един човек в лагера на ФЬОСТ излъчваше оптимизъм – треньорът Секи.

Тогава от OO-Nachrichten (б.р. – регионален вестник) отпечатват специално издание със заглавие „ФЬОСТ е шампион“ още преди решителният мач да е започнал. Ръководителят на спортния отдел на вестника Лео Щрасен обяснява през май 2004-а: „Подготвихме всичко, въпреки че не знаехме какво ще се случи. Просто

тайничко се

надявахме

И веднага след двубоя новите австрийки шампиони държаха в ръцете си това специално издание на OO-Nachrichten. Тогава ФЬОСТ имаше невероятен отбор, който играеше цивилизован футбол. Спомням си, че Фриц Улмер отбеляза гол с пета от наказателното поле в дербито срещу ЛАСК за купата. По това време ФЬОСТ донесе култура на игра във футбола на австрийската лига. Никога няма да забравя равенството 0:0 в първия мач от КЕШ срещу звездния отбор на Барселона през септември 1974-а пред 26 хиляди фенове на ФЬОСТ“.

„Този клуб винаги е бил част от мен. От самото начало – през 1946-а, до напускането ми през пролетта на 1981-а – казва собственикът Йохан Ринер и продължава. – Пътят до върха беше труден, но през 1974-а дойде нашето време. Спомням си един много важен епизод – тогавашният ни треньор Сенекович не искаше да подпишем с Михаел Лоренц. Германецът беше толкова ядосан от отношението на наставника, че работи здраво и имаше ключова роля за титлата със своите 17 попадения.“

Фердинанд Миланович, който е капитан на шампионския отбор, а по-късно помощник-треньор, треньор и мениджър на ФЬОСТ до февруари 1991-а, добавя: „Спомням си, че очаквахме с нетърпение жребия за КЕШ, който ни даде наистина голяма риба – Барселона. Ние се противопоставихме на звездния ансамбъл на Ринус Михелс и направихме 0:0 в Линц, но в реванша загубихме с 0:5 поради глупави грешки“.

Така с шампионската титла на ФЬОСТ Националната лига остава в историята и дава път на Бундеслигата. Синьо-белите така и не стигнаха отново до короната, но бяха неразделна част от елита на футбола в страната през следващите години. Тимът пак попадна под светлината на прожекторите, когато през 1978-а привлече звездата на австрийския футбол Вилхелм Кройц. Година след година обаче ФЬОСТ вървеше надолу и през 1988-а изпадна от Бундеслигата за първи път в историята си. През 1991-а Обединените австрийски заводи за желязо и стомана ФЬОСТ напуснаха клуба, който започна да се нарича Стал Линц. През 1993-а се преименува на ФК Линц, а след края на сезон 1996/97 поради политически натиск и икономически причини дойде сливането с градския съперник ЛАСК, за да се създаде познатият днес ЛАСК Линц. Но всъщност този акт тотално заличи ФЬОСТ от футболната карта и в този прекрасен ден през май 1997-а не беше останало абсолютно нищо от синьо-белите шампиони…