Подкупи, бомби и Хенри Кисинджър са замесени в успеха на Аржентина над Перу на Мондиал 1978

Теодор БОРИСОВ

Мнозина фенове живеят с убеждението, че съмнителните резултати от определени срещи са продукт на модерния футбол, обвързан с букмейкърските компании, докато навремето всички мачове са били на „литър кръв и метър кожа“. Сблъсъкът между Аржентина и Перу от Мондиал 1978 е доказателство, че дори и на най-голямата сцена съмненията за честността на даден двубой могат да витаят години наред, особено когато в него са намесени представители на авторитарни режими.

Провеждането на световните финали в южноамериканската страна е добър начин за местната военна хунта (начело с ген. Хорхе Видела) да се сдобие с положителен имидж пред света, поради което победите на старта срещу Унгария и Франция се приемат положително. В заключителния си мач от груповата фаза обаче играчите на Сесар Луис Меноти губят от Италия с 0:1, като за това спомага и безпристрастното съдийство на Абрахам Клайн от Израел. Така вместо да останат в столицата Буенос Айрес, домакините се местят в Росарио за втората групова фаза, където техни съперници са Полша, Бразилия и Перу. Срещата с европейците бива спечелена с 2:0, като двете попадения са дело на разочаровалия в груповата фаза нападател Марио Кемпес. В същото време селесао надвива с 3:0 Перу и така сблъсъкът на двата южноамерикански гиганта се явява директен спор за първото място. Срещата обаче се превръща в

триумф на
антифутбола

като нулевото равенство е съпроводено от 17 фаула само в първите 10 минути. В последните мачове Бразилия играе с Полша в Мендоса, докато Аржентина трябва да надвие Перу в Росарио. Срещата на селесао е насрочена за 16:45, а тази на домакините за 19:45 ч. местно време, което значи, че играчите на Меноти ще знаят колко гола са им необходими за крайния успех. Президентът на Бразилската футболна конфедерация Елио Нунеш (адмирал от флота) се опитва да въздейства на организаторите да сложат срещите по едно и също време, но след като не успява, се връща към обичайната си дейност – да реди състава на селекционера Клаудио Коутиньо въпреки волята му. Въпреки това вмешателство селесао надвива Дружина полска с 3:1 и прави така, че Аржентина се нуждае от победа с 4 попадения разлика, за да продължи към финала.

Началото на срещата по никакъв начин не предвещава последвалите събития – само за първите 10 минути перуанците пропускат два стопроцентови шанса, след като първо Хуан Карлос Облитас е близо до това да преодолее Фильол, а след това Хуан Мунянте цели гредата.

„Чудото“ започва
в 21-ата минута

когато Кемпес си разменя подаване с Даниел Пасарела, пробива през центъра на перуанската защита и открива резултата. В 43-ата минута Алберто Тарантини удвоява, след като засича с глава центриране от корнер на Даниел Бертони. 4 минути след паузата центриране на Хорхе Олгуин от фаул намира Кемпес, той прави двойно с Бертони и за трети път преодолява Рамон Кирога. Решителният четвърти гол пада само минута по-късно, когато центриране на Омар Лароса отляво бива продължено с глава към Леополдо Луке и той няма как да сбърка от непосредствена близост. Въпреки че постигат крайната си цел, домакините не отслабват натиска си и в 67-ата минута пробив на Кемпес завършва с подаване към резервата Рене Хаусеман, който бележи. Крайното 6:0 е оформено от Луке в 72-ата минута след отлично подаване на Лароса.

За събитията, развили се преди и след мача, основен източник на информация е статията на Мария-Лаура Авиньоло в „Сънди Таймс“ в навечерието на мача Англия – Аржентина на Мондиал ’86 и книгата на Дейвид Ялъп „How They Stole The Game“ от 1999 г. Позовавайки се на пожелали анонимност перуански деятели, те твърдят, че военната хунта в страната домакин се подсигурява, подкупвайки перуанците с 35 000 тона пшеница, оръжия, кредит от 50 млн. долара, а всеки от противниковите играчи получава по 20 000 долара. През 2012 г. перуанският сенатор Хенаро Ледесма заявява, че лидерът на неговата родина Франсиско Моралес Бермудес се съгласява да даде мача срещу това 13 политически затворници да отидат в Аржентина, където да бъдат изтезавани. Бермундес и ген. Видела са покровителствани от американското ЦРУ като част от операция „Кондор“, целяща утвърждаването на крайнодесните режими в Латинска Америка.

Поради това не е изненада, че в навечерието на двубоя заедно с аржентинския държавен глава в съблекалнята на гостите влиза и бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър, известен с любовта си към футбола (присъствието му днес се отрича от официалните американски източници). „Изгледаше така сякаш бяха дошли само да ни поздравят. Казаха ни, че се надяват

да стане
добър мач

тъй като аржентинската публика има големи очаквания към мача. Пожелаха ни късмет. Ние се спогледахме и си помислихме дали не са объркали съблекалните. Защо ни пожелават късмет? Оставиха ни в недоумение“, казва години по-късно перуанският капитан Ектор Чумпитас. Треньорът по физическа подготовка Луис Закариас допълва, че Видела се позовава на близките връзки между двете страни още от времето на аржентинския генерал Хосе де Сан Мартин, който е първи президент на Перу. Данните за тази среща обаче са противоречиви, тъй като според Хуан Карлос Облитас тя се състои след мача и на нея не е казано нищо особено.

Другият фактор, сочен като причина за резултата, е вратарят Рамон Кирога, който е родом именно от Росарио. Известният с прякора си Ел Локо играч наистина е прочут с някои ексцентрични свои изяви, но нито едно от попаденията не може да тежи на съвестта му, още повече че при 0:0 той има няколко добри намеси. В своята класическа книга „Football Against the Enemy” Саймън Купър твърди, че Марио Кемпес и Алберто Тарантини са продължили да са хиперактивни около час след мача – сигурен признак за употреба на допинг. Пробите им обаче са подменени от члена на щаба Окампо, което не е първият подобен случай на първенството. Според Купър една от епруветките с урина, взета след финала с Нидерландия, е показала, че тестваният играч е… бременен, което нищо чудно да е проява на висша форма на ирония от автора.

Никак не е забавно обаче на министъра на вътрешните работи Хуан Алеман, който по-рано поставя под съмнение парите, вложени в надпреварата. При четвъртия гол в срещата в неговия дом избухва бомба, което е доказателство, че хунтата забавя, но не забравя. Каквато и да е истината, победата над Перу изкарва на улиците около 60% от населението на столицата Буенос Айрес, което е генерална репетиция за победния финал над Нидерландия.