Новият треньор на сините не е чак такава голяма загадка

Жаклин МИХАЙЛОВ

Станислав Генчев е новият треньор на Левски и като новодошъл в ада, трябва да му се пожелае успех. Момчето го заслужава, защото на никой нищо лошо не е направил. Най-голямото достойнство на Станислав е, че много му се работи. Някои предпоставки за оптимизъм са налице, но няма как да не бъдат видени и многото подводни камъни.

„Герена“ винаги

е голямо предизвикателство. И провалилите се на това поприще треньори са дузини. И неуспехът им в синия клуб изобщо не е някаква дамга, защото добрите примери опровергават тезата, че „Подуяне“ е гробище за треньори. Един бивш треньор на Левски стана шампион през 2024-та, друг спечели сребърните медали и същевременно приема овации за възхода на националния отбор в последно време. Трети си направи перфектна кариера в Китай. В тази връзка съм напълно убеден, че Николай Костов също ще има своя шанс за възраждане след синия пъкъл.

Всички тези опити за коментари и анализи дали Генчев става, или не става за Левски, ми се струват твърде пресилени поради липса на обективна база. А единственият точен, обективен и реален критерий, който анализаторите могат да приложат, е досегашната кариера на Гената, както го наричат неговите доброжелатели.

Станислав Генчев се помни като треньор на Локомотив София, Ботев Пловдив и Крумовград, но началото на кариерата му бе в Лудогорец. Тук мога да подхвърля нещо язвително към първата пресконференция на Станислав, в която той подчерта левскарската си принадлежност. Само правя допустимо предположение, че ако някога получи отново предложение от родния му Лудогорец, ще тръгне пеша за Разград от всяка част на земното кълбо!?

Но бързам да се върна по същество. С две неща като пряк очевидец съм запомнил Генчев като треньор на Лудогорец. Първият, незабравим спомен е резултатът Лудогорец – Пирин – 3:5 и вторият не като числово отражение, а като излъчвано презрение от пейката на Тотнъм, когато Хари Уинкс от тъчлинията вкара третия гол в мача. Тогава срещата се игра пред празни трибуни, а Мауриньо и Хари Кейн се надпреварваха да демонстрират отегчение на пейката. Но колко български треньори са стигали въобще до „Тотнъм Хотстпърс стейдиъм“!

Престоят на Генчев като треньор на Лудогорец може да се приеме като подробност от пейзажа и същинската част да започне от

лятото на 2022 година

когато той пое кормилото в „Надежда“. И без никакви обструкции изненада приятно с няколко поредни гранд продукции срещу ЦСКА на Илич, Лудогорец на Шимунжда и Левски на Мъри. Фактът, че тогавашното събрано от кол и въже Локо се противопостави успешно на най-изявените клубове в първенството,  вдигна рейтинга на Генчев. Пролетта в „Надежда“ бе доста по различна от есента, но младият специалист бе приковал погледите и ако не сте забравили, бе спряган за треньор на Левски не през 2024-та, а още през 2023-та. Че е имало запитване тогава, е публична тайна, но е без значение, след като не се е случило нищо. Но като е писано едно събитие да се случи, то се случва!

Генчев води два отбора в последното първенство – Ботев Пловдив и Крумовград. И двете му назначения всъщност бяха в един и същ град – този под тепетата. И бяха направени от един и същи важен човек с голямо влияние и в двата клуба. Но двата периода се различават много един от друг. Ще стартирам от втория, който всъщност вдигна рейтинга на Генчев до небесата с пълно основание. Ако бях негов колега в Първа лига, щях да гласувам да стане треньор на сезона. Причината са 15-те поредни мача без загуба, което без съмнение е поразяващо съзнанието постижение. Смятам се за  доста паметлив, но не мога да посоча аналог на рекорда, като отчитам факта кои всъщност са Крумовград за българския футбол. Те са господин Никой, а благодарение на Генчев сезонът им се разви, както е модерно да се пише – по удивителен начин. Силно обаче се съмнявам, че

ръководните фактори в „Подуяне“

са били толкова целенасочено устремени в наблюдаването на мачовете на Крумовград. И дали са направили своя избор след детайлно проучване под лупа на стила на този клуб от Югоизтока на България. Претендирам, че съм гледал всяка една минута от рейда без загуба и съм доста наясно с какви добродетели бе постигната серията. Нищо не може да принизи постигнатото, но само намеквам, че ако Генчев вкара в същото игрово русло Левски, това определено няма да се хареса на феновете. Дори на онези клакьори на ръководството, които го приемат априори само защото искат да затворят устата на другата част на стадиона.

И лично за мен, без да го назовавам меродавен, много интересен и любопитен е едномесечният престой на Генчев на „Колежа“. В онези шест мача той фиксира четири загуби и две равенства и бе уволнен, макар публиката да имаше подчертано добро отношение към него. Все пак му се наложи да изпие горчивата чаша на народния гняв след загубата срещу Крумовград с 1:2. В същия период Ботев инкасира загуби от Арда, Хебър и Левски, а ремитата бяха срещу Пирин и Локомотив Пловдив.

Какво обаче остана някак скрито покрай видимата част от онзи най-неблагополучен за Генчев отрязък от цялата му досегашна кариера? Той стартира с пловдивско дерби, в което Ботев не владееше повече топката, но създаде по-чистите голови опасности и канарчетата заслужаваха да вземат пълния комплект три точки. В следващия мач срещу Левски Ботев също игра много добре, но със съдействието на рефера Железов гостите от София потеглиха обратно с трите пункта. Но отбелязвам, че владеенето на топката и инициативата в двубоя бе поравно 50 на 50 процента, което срещу тим на Ники Костов е огромно постижение. В следващите четири злополучни мача Ботев притежаваше владеенето на топката между 62 и 66 процента, но спечели само една точка и се закотви в дъното на таблицата. Треньорски Генчев надигра Пенев, Тунчев, Митревски и Милянович, но те го излъгаха, казано на футболен жаргон. Ботев бе по-креативният и съзидателен отбор, но първо, не успяваше да си вкара положенията, и второ, допускаше нелепи грешки в отбрана. Когато Генчев пое юздите в Крумовград, взе на въоръжение мунициите на споменатите си опоненти!

Трудно е да се предположи напълно как ще изглежда Генчев като треньор на Левски, но не е без значение да се прегледа какво е правил досега. Ясно е, че факторът селекция ще бъде първостепенен, но за първия мач през новия сезон с каквито и да е футболисти в състава Левски трябва да покаже привлекателно лице. Опитът от Крумовград определено ще е полезен, но онзи забравеният от Ботев в пъти повече.