Джокович е фаворит, Надал е аутсайдер преди финалите в Торино

ЕВРОСПОРТ

Накрая остават само най-добрите или поне такава е идеята на АТП финалите. Но може би поставянето на номерата в схемата не отговаря на истинското разпределение на силите на върха. Водач е Рафаел Надал, но той е втори в ранглистата и оглави жребия след отказването на лидера Карлос Алкарас заради контузия. Така финалите в Торино ще преминат без участието на една от най-големите сензации в мъжкия тенис от доста години насам. Така се отвори място за Тейлър Фриц, който разбра, че понякога е добре да не губиш надежда, тъй като винаги може да се случи така, че да дочакаш шанса си. Интригата се подсилва и от факта, че двама играчи, намиращи се в момента извън топ 4 на ранглистата, пристигат под Алпите в отлична форма през есента – Новак Джокович и Феликс Оже-Алиасем. А други са сред първите 8 благодарение на постиженията си през цялата година, но точно сега може би не са в най-доброто си състояние…

1. Новак Джокович

В последните два месеца почти няма кой да го спре. След кратки спорове около правото му да се класира за финалите като шампион на Уимбълдън (турнирът не се зачете за календара на АТП и не бяха присъдени точки за ранглистата, след като домакините забраниха на тенисисти на Русия и Беларус да участват).

След завръщането си на корта за Лейвър къп обаче сърбинът е в толкова добра форма, че тези приказки изгубиха значение – той така или иначе си проправи път към топ 8. При това не игра на два от четирите турнира от Големия шлем и четири Мастърса заради изискванията на домакините да е ваксиниран срещу коронавирус. Джокович е спечелил 13 от 14 мача тази есен и дори загубата от Холгер Руне на финала на Мастърса в Париж не вреди кой знае колко на възобновения му шампионски имидж.

„Нивото на тениса, който играя, е доста високо и смятам, че имам добри шансове в Торино – твърди самият той. – Чувствам се много добре на корта и това се отразява на играта ми.“

Сякаш тъкмо Джокович е основният фаворит в Торино.

2. Стефанос Циципас

Феликс Оже-Алиасем и Холгер Руне окупираха голяма част от пространството в медиите в последните турнири, но специалистите отбелязаха и видимия възход във формата на гърка. Тенисист №3 в света не може да се похвали с гръмка титла в последно време, но стигна до два финала и изигра невероятен мач с Джокович на полуфинала в Париж. Големият успех се изплъзва от Циципас тази година, но когато е въоръжен с добър сервис и форхенд, той не отстъпва на никого, особено в зала, където сякаш се чувства още по-комфортно.

Циципас вече е печелил финалите през 2019 г. и може да бъде претендент за нов трофей, но определено не е единственият кандидат за гръмко постижение в края на сезона…

3. Феликс Оже-Алиасем

Сезонът на твърди кортове в зала се оказа златен за младия канадец. Три поредни титли, следвани от полуфинал на парижкия Мастърс – всичко това постигнато със серия от 16 поредни победи.

На някой може да му се стори, че тази прогноза оценява твърде високо 22-годишния играч, за когото това все пак е дебют на финали. Може би е така, но Оже-Алиасем просто изглежда прекалено добре на корта в последните месеци. Сервисът му е неотразим, а увереността му определено се движи нагоре.

4. Даниил Медведев

Трудно е да се каже в какъв момент от кариерата си е руснакът. Бивш №1 в света, който направи добро впечатление с титлата във Виена, а веднага след това падна от Алекс де Минор още в първия кръг в Париж. И това очевидно беше много разочароваща изненада за Медведев, който напомни за особеностите на психиката си – счупи ракетата си от яд на корта, а след това се наложи да се извинява.

От него се очаква да е сред кандидатите за титли от Големия шлем и през следващата година, но формата му в края на тази не е толкова постоянна. Ако играе на най-доброто си ниво, има всички шансове да си тръгне с трофея от Торино, но не е невъзможно да отпадне още в груповата фаза.

5. Рафаел Надал

Испанецът не е печелил този турнир при предишните си 10 участия и е трудно да си представим, че ще успее да сложи край на тази негативна тенденция точно сега. Надал е играл само един мач на сингъл след US Open, с което на практика сложи край на сезона си и на шансовете си да е в шампионска форма за финалите.

„Трудно бих могъл да си представя, че ще успея да се подготвя за крайна победа в турнир като този, който не съм печелил през цялата си кариера“, призна Матадора, който игра далеч от добрите си стандарти при загубата от Томи Пол в Париж. Нещо повече – сякаш изглеждаше твърде изморен в третия сет – нещо нетипично за него. Как подобно нещо може да се отрази на финалите с техния специфичен формат с групова фаза?

От друга страна, трите мача дават възможност за натрупване на игрова практика, а една загуба в началото може да не се окаже фатална. А и опитът от големите моменти на корта трябва да значи нещо. Но турнирите в зала са най-слабите в иначе фантастичната статистика на Надал, а и липсата на изяви в последните месеци не му дава големи шансове за кой знае какво в Торино.

6. Андрей Рубльов

Руснакът е 7-и в света и се класира за финалите за трета поредна година, но трудно ще събере аргументи да прескочи груповата фаза за първи път в кариерата си. Рубльов продължава да минава за много талантлив играч, а вече започва да постига част от големите успехи, които се очакваха от него – тази година има 4 титли, колкото и Джокович, Надал и Оже-Алиасем. Но на най-големите турнири неизменно остава далеч от решаващите сблъсъци.

Ако Циципас минава за играч, който е на половин крачка зад Джокович, Надал и Алкарас, то Рубльов е на още половин крачка назад. А в последните си две участия приключи с чисти загуби от Руне и Григор Димитров…

7. Тейлър Фриц

Американецът не успя да се класира „по право“ за финалите, но отказването на Алкарас го вкара в играта. Това е награда за солидния сезон, който направи – три титли, четвъртфинал на Уимбълдън, където може би трябваше да победи контузения Надал.

Успехите му донесоха пробив в топ 10 на ранглистата, но краят на сезона му не е силен. Отпадна рано във Виена и Париж и не успя да си гарантира мястото в Торино със собствени сили. В началото на октомври даде позитивен тест за коронавирус, което го извади от играта за две седмици. Със сигурност в Торино е като аутсайдер дори за излизане от груповата фаза.

8. Каспер Рууд

Жалко е, че един толкова позитивен и успешен сезон за норвежеца е на път да завърши толкова слабо. Рууд надмина всички очаквания към себе си тази година – два финала на Големия шлем и финал на Мастърс на твърди кортове, второ място в ранглистата след US Open. Но тъкмо на фона на тези успехи спадът във формата му в последните месеци изглежда още по-голям. Това може би до голяма степен се дължи и на програмата му, която бе преситена с участия и чести смени на настилки.

„Може би просто трябва да приема, че сезон в зала винаги ще бъде труден за мен. Продължавам да съм уязвим срещу играчи, които предпочитат да удрят плоско и когато им тръгне играта, могат да ме нокаутират на корта“, признава Каспер. Той е спечелил едва два мача след Лейвър къп и едва ли ще започне отново да ниже победи точно в компанията на най-добрите в света.

Неделя, 13 ноември

Не преди 12:30 часа: Марсело Аревало (Арж)/Жан-Жулиен Роже (Нид) – Лойд Гласпул (Вбр)/Хари Хелиоваара (Фин)

Не преди 15:00 часа: Каспер Рууд (Нор) – Феликс Оже-Алиасем (Кан)

Не преди 19:30 часа: Раджийв Рам (САЩ)/Джо Солсбъри (Вбр) – Марсел Гранойерс (Исп)/Орасио Себайос (Арж)

Не преди 22:00 часа: Рафаел Надал (Исп) – Тейлър Фриц (САЩ)

Понеделник, 14 ноември

Не преди 12:30 часа: Усли Коолхоф (Нид)/Нийл Скупски (Вбр) – Танаси Кокинакис (Авл)/Ник Кириос (Авл)

Не преди 15:00 часа: Даниил Медведев (Рус) – Андрей Рубльов (Рус)

Не преди 19:30 часа: Никола Мектич (Хър)/Мате Павич (Хър) – Иван Додиг (Хър)/Остин Крайчек (САЩ)

Не преди 22:00 часа: Стефанос Циципас (Гър) – Новак Джокович (Сър)

Срещите на сингъл се излъчват по MAX Sport 1