Янаки ДИМИТРОВ

Седми юли 1970 година, вторник, необичаен ден за вечно дерби. Може би и затова зрителите на националния стадион стават свидетели на необикновен мач…

Месеци по-рано Рудолф Витлачил пък върши нещо, което не е правил никога в славната си треньорска кариера – връща се в свой бивш отбор. Избира Левски за лебедовата си песен и уцелва десетката с привличането на Никола Котков. Колкото и странно да звучи, Витлачил е откривателят на Котето за националния отбор, въпреки че още през 1959 г. той блести в юношеския тим на България, стигнал европейския връх. После обаче годините минават, а талантът така и не заема заслуженото си място в А отбора. Един от домораслите ни специалисти не харесва неговата бързина, друг – неспазването на режима, за трети вече бил натрупал годинки – било безсмислено да го вика на 26. Когато поема националите, за Витлачил такива аргументи не важат: „Не може такъв футболист да е извън състава!“. И България получава като дар

убийствения тандем

Аспарухов – Котков

Локомотивецът се превръща в голмайстор на А отбора, който се класира за световното в Англия през 1966 г.

Завръщането на Татко Руди, приятелството с Гунди и насилственото обединение на родния му Локомотив със Славия водят до логичното – в края на кариерата си Котков облича синия екип и още веднъж става шампион на България. Негова е главната заслуга за титлата, която на практика се решава точно преди 55 години – на 7 юли 1970-а, когато Левски и ЦСКА се сблъскват в двубой от 26-ия кръг. А заради важността на мача е повикан румънският съдия Йон Ритер.

Мълвата твърди, че ден преди сблъсъка Котето си тръгва бесен от тренировката на сините, дори обмисля край на кариерата. Причината е, че не е взет в групата за мача, която отива на лагер. Получава обаче инструкции от Витлачил: „Искам те час и половина преди мача на националния стадион“. Затова и Никола не нарушава режима, а спазва заръката. Пред съблекалнята го чака Татко Руди, който не го праща на трибуните, а му връчва фланелката с №10. Останалото е история. Такава

твори на терена

Котето, който още в 1-ата минута открива резултата, когато след меле опъва мрежата на Стоян Йорданов. След още 5 обаче бомбардирът на армейците Петър Жеков изравнява. В 12-ата Котков отново извежда Левски напред след отлично изпълнен пряк свободен удар. В 35-ата Георги Аспарухов е фаулиран в наказателното поле на армейците, а плеймейкърът на сините реализира в долния десен ъгъл – 3:1. След още 2 по-късно двамата с Гунди сътворяват шедьовър. Аспарухов майсторски нахлува към пеналта. Пред него финтира защитник и с пета извежда съотборника си сам срещу Йорданов, а Котето технично копва топката над стража – 4:1! Така Никола става вторият футболист в дербито, реализирал 4 гола във вечното дерби след бившия таран на Левски Димитър Йорданов-Кукуша. След години с по толкова в летописите ще влязат Христо Стоичков и Наско Сираков. Но №1 продължава да бъде Котков, който бележи попаденията си само за 37 минути!

Това решително дерби показва и колко голям човек, а не само футболист е Никола. В края на първото полувреме звездата на армейците Димитър Якимов не сдържа нервите си и е изгонен, сините фенове яростно го освиркват, а

русокосият магьосник

прегръща Митата

по пътя към съблекалнята, като прави жест на публиката да замълчи. В суматохата Ритер вдига и червен картон на Димитър Марашлиев. Привържениците на Левски предвкусват разгром, като онзи от 17 ноември 1968-а година, когато тимът побеждава вечния съперник със 7:2. На почивката Котков пък се обръща към 19-годишния тогава Павел Панов и му казва: „Синко, сега ще дойде твоят ред“. И именно Пальо го заменя през второто полувреме. В него отборът на Витлачил маха крака от педала на газта. Меци Веслинов прави 5:1 в 69-ата, а малко след това Жеков оформя крайния резултат от дузпа.

Успехът във вечното дерби означава едно – Левски си осигурява титлата, а през август бие ЦСКА и във финал за купата и ликува с шестия си златен дубъл.

7 юли 1970 година, АРФГ, 26 кръг

ЛЕВСКИ – ЦСКА 5:2

„Васил Левски“   32 000

Левски: Каменски (34 – Б. Михайлов), Гайдарски, Г. Тодоров, К. Ивков, Аладжов, Ст. Пешев, Цв. Веселинов, Кирилов, В. Митков, Н. Котков (67 – П. Панов), Г. Аспарухов

Треньор: Р. Витлачил

ЦСКА: Й. Филипов, Ив. Зафиров, Гаганелов, Б. Станков, Хр. Маринчев, Д. Пенев, Цв. Атанасов (54 – Г. Денев), Никодимов, Д. Марашлиев, Д. Якимов, П. Жеков

Треньор: М. Манолов

Голмайстори: 1:0 Н. Котков 1, 1:1 П. Жеков 6, 2:1 Н. Котков 12, 3:1 Н. Котков 35-д., 4:1 Н. Котков 37, 5:1 Цв. Веселинов 69, 5:2 П. Жеков 73-д.

Съдия: Йон Ритер (Рум)

ЖК: няма

ЧК: Д. Якимов, Д. Марашлиев (Ц) – 40