Пламен СЛАВОВ

В края на 1985 година сегашният шеф на детско-юношеската школа на „Ботев“ (Враца) Емил Маринов бележи хеттрик във вратата на „Левски“. Мачът се играе на „Герена“, а гостите разбиват с 6:3 Витоша, както по това време се казват „сините“. Двубоят е може би най-великият до момента за тима от Враца, а през 2011 Маринов с удоволствие разказа пред Блиц любопитни подробности около случилото се.

– Г-н Маринов, какво си спомняте от великата ви победа с 6:3 при гостуването на „Левски“ на „Герена“ през 1985 година?
– Изиграхме страхотен мач, който никога няма да забравя. Отидохме в София с нагласата за победа. Отборът ни беше един от най-силните в България по онова време. Знаехме добре слабостите на „Левски“. Нещата се развиха благоприятно за нас и ги бихме напълно заслужено.

– Как успяхте да вкарате 3 гола и кой от тях определяте като най-красив?
– Нали знаете, че с желание всичко се постига. Просто така се получиха нещата и успяхме. Партнирах си в атака с Илия Войнов, разбирахме се отлично. Третият гол може би беше най-красив. Поех топката на центъра, напреднах, останах сам срещу вратаря им Владо Делчев, и реализирах. Той обаче ми извади още 3-4 опасни положения. Можех да му вкарам повече от 3 гола. Играх цял мач, атмосферата беше супер. Другото хубаво по наше време беше, че във всеки отбор дълго време играеха по 7-8 имена и всички клубове се познавахме отлично. Не е като сега – постоянно идват знайни и незнайни чужденци за по 5-6 месеца и все се изграждат нови отбори. В днешно време е нужно повече разузнаване на противника, докато тогава се знаехме и почти нямаше с какво да се изненадаме. Играех силно за Враца. От около 200 мача в „А“ група съм вкарал 69 гола. При победата с 6:3 на „Герена“ не беше единственият случай, в който им вкарвам. Аз постоянно ги наказвах. Бяха ми като абонати.

– Получихте ли някаква специална премия след историческата победа?
– Дадоха ни по 160 лева. Но нали знаете, че тогава парите не бяха най-важното. Всички играехме с желание и сърце. Никой не мислеше за премии, както е сега.

– Казвате, че „Левски“ са ви били абонати. Да не би да ги мразите? На кой от двата гранда симпатизирате, ако не е тайна?
– По принцип съм от ЦСКА, но и на тях редовно вкарвах. Нямаше отбор в „А“ група, на когото да не бях наказвал. В този мач левскарите не знаеха какво става. Като им вкарах за 2:5 се хванаха за главите и не можеха да повярват какво става. Над терена взе да се спуска лека мъгла и играчите започнаха да молят съдията Тодор Колев да прекрати срещата. Молеха се и мъглата да стане по-гъста, за да не позволява да играем. Нямаха късмет обаче и ги отупахме едно хубаво. Спомням си, че преди мача имах закачка със сервитьора в хотела, в който бяхме отседнали. Той беше левскар и беше убеден, че ще ни размажат. Обеща ми, че ако ние бием, ще черпи целия отбор. Каза след мача да се върнем в хотела, ако сме победили, за да си изпълни обещанието. Нямаше как да го сторим обаче, тъй като беше междинен кръг и трябваше да се прибираме във Враца, тъй като на другия ден имахме тренировка. Нищо не пихме след тази велика победа.

– Треньорът ви Илия Панев по какъв начин ви надъхваше преди мача с „Левски“?
– Илия Панев, лека му пръст, беше голям психолог и методист във всяко едно отношение. Почина в нелепа катастрофа, когато беше на 70 и няколко години. Не беше нужно да ни надъхва. Ние самите си знаехме за какво става въпрос, когато излизахме на терена. Сега обаче все едно на сила ги караш да играят. Само пари са им в главите.

– В момента има ли играч на „Ботев“ (Враца), който в днешното гостуване на „Левски“ може да вкара хеттрик?
– Да се надяваме, че може да се появи такъв. Дано на някой от нашите му тръгне. В „А“ група силите са изравнени. Не сме за отписване, всичко е възможно. „Ботев“ (Враца) в момента е най-младият отбор. Даваме шанс на момчета на по 19-20 години. Петър Альошев, Веселин Цветковски, все от малки са тръгнали и вече са част от първия отбор. Альошев донесе победата в първия кръг срещу Светкавица. Вкара гол номер 1000 за Враца в „А“ група. То е местно момче, играе със сърце. В последния кръг опази пантерата на Черно море от Венецуела Хермес Паломино. В отбора ни само 3-4 човека имат опит, на другите им липсва такъв. За първи път играят в „А“ група. Имат качества, желание и тази година целта е отборът да остане елита. При нас хубавото е, че залагаме на българското. Единствено Ненем и Виктор Дениран са чужденците в „Ботев“ (Враца). Никой от нашите футболисти няма да спираме, ако искат да играят в по-голям отбор. Знаем, че на всеки целта е да стигне до „Левски“ или ЦСКА, след което да премине в чужбина. Има време пред тях, млади момчета са. Аз излязох навън, когато бях на 28 години, отидох в Португалия. Такива бяха правилата по онова време, както и да имаш определен брой мачове за националния отбор. Аз имах 10-ина. По мое време беше много трудно да стигнеш до национала. В нападение играеха имена като Стойчо Младенов, Руси Гочев, Наско Сираков. Все доказани футболисти. Въпреки това и аз успях да стигна до националния. Вратарят ни Илия Вълов и още двама от Враца бяхме в държавния тим.

– С престоя в Португалия успяхте ли да си уредите живота?
– Много доволен останах. Първо бях в Академика (Коимбра), а след това в Агда. Трябваше обаче да се прибирам в България, тъй като децата тръгваха на училище. Не се знаеше какво щеше да стане, ако бях останал още в Португалия. Изкарах само два сезона там. Но не си мислете, че ми е било лесно. За да си в чужбина трябва да си поне с една класа от местните футболисти.

– Разкажете нещо повече за децата си?
– Имам две момчета. Големият Мартин Маринов (набор 1983) игра с „Ботев“ (Враца) в „Б“ група. След това замина за Свищов. Там игра в Академик, завърши икономика и сега е преподавател в механотехникум. Малкият (набор 1986) също игра в юношите на „Ботев“ (Враца). Учи във Велико Търново и се насочи към съдийството. Сега ръководи мачове във „В“ групите. Аз вкарах отбора в „Б“ и след това дойде Сашо Ангелов. С него отлично се разбираме. Той е много старателен.

– Прогнозата ви за днешния мач на „Герена“?
– Равенство. „Левски“ е в криза в момента. Не са в добро състояние. Надявам се да използваме момента и да ги изненадаме.