Янаки ДИМИТРОВ

В понеделник Левски направи пета поредна издънка в първенството – 2:2 с Локо София. Оказа се, че мачът е исторически, защото за първи път в историята на това столично дерби железничарите успяха да наваксат 2 гола пасив. Драмата на терена и неприятните усещания за сините фенове обаче не свършиха с последния съдийски сигнал. Защото след него край тъчлинията сагата „Нов договор за Андриан Краев“ продължи с нов интересен епизод. Националът остана резерва и се появи на терена едва в 64-ата минута. Само 6 по-късно той вкара гол, с което направи резултата 2:2. Дали заради изпуснатата победа, или просто за да намери отдушник, защото в момента на „Герена“ ситуацията е

тенджера под

налягане със

запушен вентил

треньорът Николай Костов директно скочи на един от капитаните. „Той вкара хубав гол и точно навреме. Очаквахме от него да повдигне духа в отбора. А той как реагира след този гол, все едно, че вкарва на тренировка. Не се зарадва! Това на мен ми е много странно. Нямам обяснение на този въпрос. Без емоция да вкараш втори гол, решаващ. И да не отидеш да поздравиш публиката. Как така?! Просто съм малко разстроен, когато трябва да говоря на тази тема“, каза ядосаният наставник след мача.

Това бе кулминацията на казуса с Краев, който започна още с назначаването на новия треньор през лятото. Дефанзивният халф започна по-късно подготовка заради ангажименти с националния отбор, а свикването с изискванията на Костов не бе лесно. И от твърд титуляр Краев взе да се очертава като резерва. Говорим за футболист, за когото в началото на годината в офисите на клуба имаше черно на бяло оферта от Фехервар за 600 хиляди евро с тенденция маджарите да извадят около 750 000 евро.

Сините започнаха сезона с грешна стъпка на „Герена“ срещу ЦСКА 1948 (1:2) и един куп титуляри, чийто договори изтичат с края на шампионата. Още във втория кръг срещу Ботев Пд (3:1) на „Колежа“ двама от тях бяха оставени резерви – стартиралият кампанията като капитан Ноа Сонко Сундберг и Андриан Краев. Първият така и не се появи на терена, а вторият с влизането си получи лентата. Оказа се, че тя ще бъде

използвана

като „биберон“

– да не плачат тези, които отказват да преподпишат, като в това време шефовете се надяват някак си да ги склонят да останат за по-дълго. Сундберг изви ръцете на ръководството и бе продаден на Лудогорец за по-ниска сума, отколкото на „Герена“ се надяваха да приберат за централния защитник. Краев обаче бе задържан, а прословутата лента му лепна на ръката. С отличен ръст, борбен и незаменим в дефанзивен план за този Левски, Краев нареди много силни мачове. Бе истински лидер на тима в домакинството на Айнтрахт, но във Франкфурт се представи много под възможностите си. Причината – часовникът тиктакаше неумолимо и отброяваше последните секунди на трансферния пазар. Мачът в Германия бе вечерта на 31 август и там стана ясно, че той няма да премине в европейски клуб. Пред медиите играчът не даде никакви сигнали за бъдещето си. Пазарлъците между него и ръководството продължиха. И когато всичко изглеждаше готово за подпис, се появи разминаване в размера на откупната клауза в договора на играча. Краев постави таван 750 хиляди евро, а клуба – два пъти повече за всеки отбор, който иска да го привлече.

Дойде нов лагер за националните отбори, тайни разговори с Лудогорец, отказана оферта от „Герена“ на разградчани и… намусен играч със спаднала форма.

А треньорът Николай Костов мина през няколко метаморфози. От „Нямам забележки към играчите с изтичащи договори, те тренират добре“, през „Има напрежение от това, че някои футболисти са с изтичащи контракти“, до избухването му преди няколко дни.

Или иначе казано – крайъгълният камък в сегашната халфова линия на Левски бе разделен на два остри, които явно няма как да мелят брашно заедно. Което показа, че цялата сага бе „Наръчник за неправилно управление на казус с изтичащ договор“.

Във футбола ни обаче комуникацията куца на всички нива, а за Левски е ясно още със случките около предишния треньор и изпълнителния директор – все има

недоизказани неща

и такива, спотайвани доста време, които накрая обръщат каруцата. Можеше ли сините да продадат Краев за добри пари – „да“. Можеше ли да намерят път към играча, който да свърши с подпис – „да“ (б.а. – Валери Божинов твърдеше, че халфът настоява за „отношение и уважение“). Струваше ли си Краев да направи „отстъпка за роден тим“ и да се съгласи на по-малко от исканото в новия договор възнаграждение – „да“ (б.а. – все пак точно сините го поставиха на футболната карта). Случи ли се нещо от изброеното – „не“. Вместо това – публично вадене на кирливи ризи.

Историята помни редица случаи как футболисти, играли във велики клубове, изпадат в същата ситуация, но си играят на ниво до последния ден на контракта. В нашата джунгла това изглежда немислимо – или те пращат да гледаш видео, или те командироват в дублиращия отбор, или пък те поставят директно „във фризера“. Стига се все до ситуации, от които никой не печели абсолютно нищо.

Какво имаме на „Герена“ в момента – недоволен Андриан Краев, който е и с паднала форма, и бесен Николай Костов. Малко вероятно е вече те да си се усмихнат взаимно. Футболистът е резерва в мачове, в които може да си вдига цената или да привлече вниманието на по-добър клуб. Треньорът е без една твърде необходима опция за състава. По този въпрос обаче Костов трябва да се сърди на шефовете. Както за казуса с национала (б.а. – а такава е ситуацията и с Жереми Петрис), така и за лятната селекция, предначертала влизането в кризата, в каквато е Левски в момента. Очертава се след месец всички – играч, наставник, шефове, да пият по една студена вода. А Краев да премине в друг клуб за сума, която не удовлетворява нито една от страните.