Пауло Роберто Фалкао е един от най-фамозните халфове, които светът е виждал. 71-годишният бразилец е избран сред 125-те най-велики играчи в световния футбол в класацията на ФИФА. Трикратен шампион на своята страна с Интернасионал Порто Алегре. От 1980 до 1985-а играе за Рома и става легенда на клуба. Наричат го и до днес Краля на Рим. С него “вълците” спечелиха първа шампионска титла след Втората световна война. През 1984-та Рома губи финал за КЕШ срещу Ливърпул, а година по-рано елиминира ЦСКА с по 1:0 и в двата мача. 

Треньорската кариера на Фалкао е кратка. По една година начело на Бразилия, Япония и родния Интернасионал. Сетне се изявява като телевизионен коментатор.

По време на Мондиал 2014, провел се в родината му, Краля на Рим сътрудничи на тв гиганта “Фокс” и един от 200-те милиона бразилци, страдащи по своя национален тим, опозорил се с паметното 1:7 от Германия и сетне поражение с 0:3 от Холандия в борбата за бронза. Фалкао говори пред „Труд“ и си спомня за моменти от кариерата му, свързани с ЦСКА и България.

– Как ще преживее бразилският народ тази национална катастрофа, сеньор Фалкао?

– Ще ви отговоря, но първо трябва да ви направя едно признание. И ако не ми се разсърдите, ще продължим интервюто? Може ли да си призная?

– С какво ще ни изненадате?

– Имам грях към България и го крия от близо 21 години. С “Рома” играхме тежък мач с ЦСКА в София и аз отбих една топка от голлинията (с петичка показва как го е направил – б.а.). Но всъщност това беше гол. Нямаше ги обаче днешните видеотехнологии, съдията не видя, а аз не си признах. Така спечелихме с 1:0 и се класирахме напред. Помня и до днес тази ситуация и не се гордея с нея, но се утешавам, че и подобни моменти са част от великата игра футбол.

– Да се върнем към днешния ден. Какво се случи с Бразилия?

– За всички на тази планета вече е очевидно, че сме в криза. Дълбока криза. Звучи невероятно, но е факт – хората в Бразилия се отдръпнаха от своя национален отбор. Недопустимо е да загубиш с 1:7. Наистина недопустимо. Няма значение от кого. Феновете очакваха да видят някаква реакция. Вместо това отборът им сервира нова тежка загуба – 0:3 от Холандия. Бразилският народ е обиден на своя национален тим. Очакваше рози, а получи само бодлите.

– Колко дълго ще е отворена раната?

– Надявам се до следващия мач. Във футбола е така. Победата в следващия мач лекува. Срамът от това 1:7 ще остане, но публиката отново ще застане зад “селесао”. Да, и преди е имало загуби обаче сега ситуацията беше по-различна. Световно първенство в Бразилия и големи очаквания да станем шампиони. Приказки, закани, обещания и сега какво? Всички бразилци искаме да забравим, че сме били домакини на мондиала. И въобще, че е имало такъв турнир.

– Не сбърка ли Луиш Фелипе Сколари, че пренебрегна в избора си старата гвардия – Кака, Роналдиньо и Робиньо?

– Днес е много трудно да се дават такива категорични оценки. Какво би станало, ако бяха играли? Когато Филипао (Сколари – б.а.) обяви списъка от 23-ма футболисти, никой не попита защо отсъстват Кака и Роналдиньо. А сега, когато вече сме паднали в пропастта, се вдига шум. Има въпроси, съвети, обвинения. И препоръки как е можело да се спасим от този кошмар. Но всичко вече е свършило и ние сме на дъното.

– А ако Неймар беше играл срещу Германия?

– Най-вероятно резултатът нямаше да е 1:7, а 2:7. Неймар не можеше да промени абсолютно нищо в този мач. Всички са виновни за този позор. Не е само един футболист, само треньорът или само ръководството на федерацията. В Бразилия в последните години липсваше критика. И това е една от основните причини да си мислим, че сме много силни. И се оказа, че това съвсем не е така. Когато резултатът стана 2:0 за Германия, Сколари трябваше да даде светкавични указания. И вътре да се намери лидер да стегне редиците. Все още нищо не беше загубено. Вместо това паниката и хаосът превзеха отбора. Наруши се постройката и се оставиха още повече пространства на германците, които само това чакаха. И катастрофата за Бразилия стана неизбежна.

– Какво очаквате от финала Германия – Аржентина (разговаряме 18 часа преди мача – б.а.)?

– От два дни всички сякаш повтаряме едно и също – Той срещу Тях. Лионел Меси срещу колектива на Германия. Според мен Бундестимът е над аржентинския. Изключително сработени футболисти, безкрайно дисциплинирани, тактически безпогрешни. А Аржентина се олицетворява почти само с Меси. Германците имат много ясна идея какво да правят на терена. Затова са и толкова силни. Но най-малкото заради моя опит съм задължен и да кажа старата и проверена фраза “В един финал всичко може да се случи”.

– Кой от днешните футболисти прилича на вас?

– Не обичам такива сравнения. Играе се съвсем различен футбол. Аз принадлежах на моето време и се гордея с това, което съм постигнал. Днешните футболисти имат нови разбирания, играят по нови тактики. Няма как да се подмладя и да сляза на терена. А те не могат да се върнат в миналото и да излязат срещу мен и моите колеги.

– Имате ли и друго признание на раздяла?

– Не, но искам да отправя една закана. Предайте на Христо Стоичков, че ще му го върна!

– За какво?

– За номера, който ми направи, той знае. Обеща да гостува студиото и когато трябваше да се появи, колегите ми казват “Отказа”. Скочих като 20-годишен да го намеря, да го извадя от съседната телевизия и да го принудя да си изпълни обещанието. Отварям рязко вратата, бесен съм и хоп – виждам Христо засмян. А хората от екипа ми ръкопляскат на шегата. После разговорът стана страхотен, но въпреки това ще му го върна някога. Беше велик футболист, но това няма да го спаси. Ще му върна номера!