Желю СТАНКОВ

Времето си тече, зимата си напредва, а ФК Левски продължава да е в положение на застой. На практика, ако точно в този момент теглим една сравнителна черта с миналата година по това време, ситуацията си е що годе същата. Не, че няма надграждане, но то преди всичко се състои в това, че синята публика сега е по-уверена. Миналата зима се говореше, че игрово Левски ще тръгне нагоре и това се случи след подготовката, когато треньорът постави основи на тактическото и игрово израстване. Сега го няма това състояние, при което запалянковците са притаили дъх и чакат дали пилето ще се излюпи или яйцето ще се падне запъртък.

Новото сега е, че след лошата есенна серия има сигурност, че ще има ново пиле. Обаче въпросът тук е дари и докога публиката на Левски ще има търпение да живее в този цикъл. Силна пролет, после пак прилична лятна подготовка и добър старт на следващия сезон, след което пак всички ще затаят дъх дали ще последва нова серия, която ще пак ще доведе до отнемане на импулса и отлив от стадиона. Новото сега беше, че въпростият отлив вече е с вдигнато долно ниво на посещаемост. Ако предишни години при кофти резултати имаше случаи на

около 500 човека

на мач на „Герена“,

сега това ниско ниво е вдигнато приблизително с 10 пъти. От 10 и повече хиляди на обикновените домакински мачове, постепенно накрая половината се оттеглиха временно до следващата силна серия на сините.

Горе-долу 5 хиляди човека е активната част от привържениците. Толкова си купуват абонаментни карти, същата бройка хора сами си организираха и други кампании, а когато клуба реши уж да влезе в този колозовоз, бяха обявени различни други инициативи с помпозни имена, които в крайна сметка доведоха до разводнение и почти зануляване на активността.

Тази вълна на дарения и ентусиазъм няма как да бъде активирана всяка пролет. Изходът не е с минимално надграждане и очакване на оферти във входящато писмо в трансферната поща на „Герена“. С евентуална продажба примерно на Сундберг и Кордоба да речем за 2 милиона евро и търсене след това на безплатни заместници, може някак да се крета, но не и да израства. За шампионска титла пак ще се говори в някакво обозримо бъдеще в силно пожелателен режим, а така повече не може да продължава. Нястоящият минимум от 4-5 хиляди на мач ще пада постепенно и от този цикъл излизане няма да има.

Интересен е обаче бодряшкият оптимизъм от „Герена“ на фона на очертаващото се обитаване на 2-4 място в класирането не само за тази пролет. Лудогорец няма смисъл да ги коментираме, ЦСКА въпреки проблемите с организираните фенове и неясноти около стадиона, си прибавя качество в селекцията и с оглед липсата на дългове (поне засега) ще си дава заявки за първото място. А други два отбора, които като заплати са на по-високо ниво от Левски, ще са винаги в играта.

Въпросният оптимизъм е заради обичайното – няма да е все така. Тоест, не може другите да са все така напред, а Левски да атакува от задна позиция с един и същи неуспех. И другият аспект на „няма да е все така“ е все някак ще изплуваме, което в случая означава – все отнякъде ще се намерят пари, което е свързано само и единственто с – все някой ще ни вземе (купи). Левски на левскарите“ като сдружения съществува най-вече като морална алтернатива на модела „Бащица“, за сериозна финансова опора (и от там управление) няма как да се отвори дума. 30 милиона са си 30 милиона лева. И се надигат гласове, очертава се групичка или по-скоро лагерче противници на идеята на Станимир Стоилов клуба да премине в ръцете на запалянковците. Откъде накъде, питат въпросните фенове.

Съвсем не са малко тези, които очакват с огромно нетърпение финализирането на сделката със „Спорт Рипюблик“ не просто заради очертаващото излизане на клуба от финансовата криза, а заради това, че онези ентусиасти ще продължат да подкрепят отбора, но вече като разочаровани ентусиасти, които непрекъснато споделят мантрата за чистия, свободен и народен Левски. И ако Драган Шолак изведнъж покаже широки пръсти, изчисти всички дългове, започне да строи нов стадион, изсипе един камион с пари и на втората година каже – вижте сега, донесох ви щастие, преобразих клуба, обаче искам отбора да се казва Витоша и пак да играе със спартаклийските бели гащета – ще стане интересно. Тези, които инициираха отменянето на руските контроли в Дубай, ще обявят

невиждани протести

против новия собственик

а другите ще кажат – ама той ни прати в друга орбита и е нормално да има някакви изисквания. Щом Бащицата дава парите, той ще поръчва музиката и ние сме длъжни да танцуваме. И цялата романтика на Стоилов от последните 18 месеца – идеологическа, морална и спортно-техническа, ще отиде в коша и ще остане само добър спомен на тези, които в този период от време живяха с идеята за техния си стар, мил и изстрадан Левски на левскарите.

Краят на тази романтика е близо, защото всеки момент от „Герена“ трябва да стартират изстрелването към другата орбита. И тази част от публиката, която искаше Левски да не отменя контролите с руснаците тази зима, ще хвърля каскети и ушанки във въздуха, защото ще си мисли, че на другата част им е натрит носа. Съвсем друг е въпросът, че въпросните контроли бяха отменени с последната и решаваща санкция на другата орбита, но спартаклиите няма как да усетят, че България е член на огромни организации, които са незаобиколим фактор.

И така – в крайнта сметка главното, което предстои е развзръзка в приоритетите. Левски на левскарите, не Сдружението, а модела, ще отстъпи място на Левски на Бащиците. А до този очертаващ се резултат се стигна именно поради тази част от публиката, която години наред мълчеше,

ставайки свидетел

и дори съучастник

на всякакви безчинства и издевателства над клуба, над идеята Левски. Как пък никой от сегашните моралисти не писна, когато се събори сектор А без идея как и кой ще плаща новата трибуна, как пък никой не писна защо не се плащат данъци, теглят се заеми и се трупат милионни дългове?! Ами десетките футболисти и „футболисти“, които си поживяха добре на „Герена“?! Прехвърлянето на Левски от един на следващ Бащица бе нещо несъществено и незначително, защото се живееше с неизбежната поява на следващия посочен и помолен. Какво значение има как точно се казва собственикът, важно е отнякъде да има пари за заплати и за селекция?!

И какво сега? Наско Сираков се оказа ваукуум, или по-точно пауза между последният и следващият едър бизнесмен. Анонсът му, че иска той да е последният собственик от този тип се оказа абсолютна заблуда. Ролята му на спасител, съхранител и пазител е безспорна, но също така е вярно, че Сираков оглави Левски с малко над 20 милиона дългове, а ще го сдаде с малко над 30 милиона. Което в крайна сметка няма да има никакво значение, щом се е появил следващият собственик, а не пазител. И който има добрите намерения да вкара финансов и организационен ред в клуба, а от там и в отбора. И надграждането постепенно да докара нещата до там, че Левски най-после да заработи како бизнес модел, управляван от хора, които ще харчат свои пари и ще управляват нещо свое, а не нещо подарено. Има голяма разлика и дано запалянковците на сините и от двете различни по идеология категории я усетят по-бързо и по-скоро я видят като реализация.