Днес героят от САЩ’ 94 – Емил Кременлиев, отбелязва своя 55-и рожден ден. Креми ще остане във футболната история на България и с това, че един от играчите, играли и в Левски, и в ЦСКА.

В края на 2022 г. някогашният десен краен защитник даде интервю за колегите от „Блиц“, в което говори по различни теми.

Ето някои акценти:

За неслучилата се среща с Марадона на терена

Като че ли камък ми падна от душата, когато разбрах, че Марадона е хванат с допинг и няма да играе срещу нас на световното в Щатите. Вечерта преди мача ни с Аржентина по-опитните фугболисти ми даваха съвети. Да не му влизам на Марадона при първа топка, да чакам някой да ми помогне, защото няма смисъл. Аз бях в една стая с Боримиров. Той се шегуваше с мен: „Леле, утре какво ще те направи Марадона, леле. Ще умирам от смях, да знаеш“. Не ми беше приятно, имаше напрежение. Сутринта си спомням, че Краси Борисов – помощник-треньорът, ни каза на закуската, че Марадона е хванат с допинг и няма да играе. Не вярвах. Питам този, питам онзи, но не знам на кого да вярвам. Отидох при секретаря на БФС Христо Йосифов и той ми каза, че ва 100 процента е потвърдено. На мен настроението ми се върна, исках веднага да започва мачът. Но сега, след доста години, бих казал, че съжалявам . Дори и за смях да бях станал, какво и да ти направи, прави го Марадона. Поне щях да имам спомен с най-големия футболист.

Къде му е било по-добре – на „Герена“ или на „Армията“?

Трудно е да се каже къде ми беше по-добре. В Левски имах успехи на всички фронтове в България, защото разполагахме с много силен отбор. С ЦСКА взех купата и имахме колектив. В тима имаше млади таланти, които впоследствие се превърнаха във фактори в българския футбол – Мартин, Стилиян, Бербатов.

Бербо го взехме на път за Гърция за една контрола. Автобусът спря в Благоевград. Пената откъде ги виждаше, откъде ги намираше тия младоци, не знам. Изведнъж се качва едно момче в рейса, даже не си беше завързал маратонките. Влезе в игра през второто полувреме и още тогава загатна за потенциала си. И аз си виках: „Гледай го този младеж как топката го иска. Все около него има напрежение и движение.“

После бързо влезе при нас, приехме го, защото е талант. На Панчарево имаше две съблекални – в едната бяхме опитните, в другата младоците. Бербатов обаче бързо дойде при нас. Като виждаш, че е добър футболист, по-опитните го приемат. Той бързо влезе с шегите, с майтапите.

Мачът за първенство на 13 май 2000 година. Тежко му беше на Бербатов. Никой не го укори. След мача отидохме няколко човека в Казичене в едно заведение. Нямахме настроение, но решихме да премахнем настроението. Пихме по бира. И това беше. Но тогава бяхме съкрушени не толкова от пропуска на Бербатов, а от пропуска на страничния съдия Иван Леков – отмени автогол, вдигайки засада. Нямаше ВАР, Мар и съдиите решаваха изхода на мачовете.

Каква е истината за 0:8 от Литекс?

На 29 ноември 1998 година ЦСКА записва най-тежката си загуба в историята – 0:8 от Литекс в Ловеч. Ето как Кременлиев коментира слуховете за хванати играчи на армейците:

Човек трябва да не е в ред или да няма представа от футбол, за да си помисли такова нещо. Значи така ще се унижа, че ще падна с цели 8 гола. Не с един или с два, а с осем. Това са такива глупости, че ми е смешно да ги коментирам. Приказките идват от хора, които нямат грам представа от спорт и от футбол. Но нека търсят зрелище, нека. Те постоянно гледат да се хванат за нещо и да те унижат.