Когато Бразилия печели Световното първенство през 1958 г. с огромни празненства на терена и у дома, има един човек, който не празнува. Името му е Гаринча: майсторът на дрибъла с криви крака. Той гледа смаян как неговите съотборници се радват. Причината – не е запознат с регламента на елиминациите на турнира и смята, че Бразилия ще трябва да играе с всеки съперник по два пъти.

Съмнително е дали щеше да празнува, дори и да знаеше. Гаринча играе футбол единствено за забавление. Той отива на риболов, вместо да слуша по радиото финалния мач на Световното първенство през 1950 г. Когато не се яви на тренировка на Ботафого, често може да бъде намерен да играе футбол с приятелите си в Пау Гранде – малкото градче близо до Рио де Жанейро, където е израснал.

Той е роден с криви крака – левият му извит навън, а десният навътре. Изглежда „сякаш порив на вятъра е издухал краката му настрани“, пише Алекс Белос от изданието „Brazil Futebol“. Това е генетична черта, наследена от Фулнио, индианското племе, от което произхождат на неговите баба и дядо. Кривите крака му позволяват да се движи по мистериозни начини за съперниците. Той се наслаждава да си играе със защитниците – да дриблира около тях и след това да чака да го настигнат, за да повтори упражнението отново. Гаринча нарича всички противници Жоао, защото няма значение кой го пази.

Въпреки таланта си, фланговият футболист получава професионален договор от третия опит. Първо е отпратен от Васко да Гама, защото не си е донесъл футболни обувки. След това напуска по-рано пробите във Флуминензе, тъй като иска да хване последния влак за вкъщи. През 1953 г., вече 20-годишен подписва, с Ботафого.

Неговите похождения извън терена могат да засрамят дори голям женкар като Джордж Бест. Предполага се, че Гаринча е загубил девствеността си на 12-годишна възраст … с коза (не е ясно дали това се брои за истински сексуален акт). Неоспорим е фактът, че си пада по тънката част. Има 14 деца от пет различни жени, включително едно от връзка с шведка по време на турне на националния отбор (Името на сина му е Улф Линдберг, който години наред продава наденици от мобилен павилион в Халмщад. От него Гаринча има внук, който става футболист). Биографът на Гаринча пък е съден за клевета от семейството на легендарния футболист, защото пише, че играчът има 25-сантиметров пенис.

Световното първенство през 1962 г. е върхът в кариерата на Гаринча. На 25 години техничарят е във вихъра си си и когато Пеле се контузва във втория мач на Бразилия от турнира, той блести, за да изстреля страната си към триумфа. Бележи четири гола и, покорявайки света, е обявен за най-добър играч на турнира. Много бразилци го смятат за най-великия футболист, раждан в страната – не само заради начина, по който почти сам печели световната титла, но и заради стила на играе. Докато Пеле носи прякора Краля, Гаринча е Кривокракия ангел и Радостта на народа – повече обичан, отколкото уважаван.

Подобно на Бест, той обича да пие и, в комбинация с безгрижното му отношение към живота, това в крайна сметка води до падението му. Гаринча не печели парите, които заслужава – клубовете му се възползват, като карат да подпише празни договори и да попълнят сумите за заплатите по-късно. Когато двама банкови служители посетили дома му в Пау Гранде, те открили купища пари да събират прах в шкафове, в купи с гнили плодове и зад мебелите.

През 1966 г. той се жени за самба певицата Елза Соарес – истинска бразилска икона, издигнала се от бедността. За известно време са най-популярната двойка в Бразилия. Остават заедно в продължение на 15 години, дори когато майката на Соарес умира в катастрофа, при която Гаринча управлява автомобила. Преди това той „убива“ с лека кола и собствения си баща.

Феновете се обръщат срещу него, когато най-накрая се опитва да спечели това, което заслужава. В същото време игровото му време е ограничено поради контузия – хрущялът в уникалните му колене е унищожен от продължилия с години тормоз от защитниците. За съжаление, в този момент Гаринча се обръща към пиенето. Твърди се, че може на ден да изпие бутилка кашаса (б.ред. – силна алкохолна напитка от захарна тръстика). Когато умира през 1983 г. на 49-годишна възраст от цироза на черния дроб, според информациите е толкова подут, че медиците не го разпознават.

„Блиц„, по Амит КАТВАЛА, medium.com