Бившият английски национал Крис Уодъл (62 г.) даде интервю пред Four Four Two, в което разказа как е изминал пътя от работник във фабрика до елита на футбола. През 1991 г. той е титуляр за Марсилия във финала за КЕШ в Бари (загубен от Цървена звезда), а година по-рано емблематичното крило отново е в Италия (Торино) за полуфинала на Мондиал 1990. Неговият трансфер от Тотнъм в Марсилия е третият най-скъп за времето си, но всичко започва от една фабрика за колбаси.

Джон РИЧАРДСЪН
FOUR FOUR TWO

Крис, в днешно време вашият талант щеше да бъде култивиран с най-модерните технологии, но вместо това стартирате с 3 паунда седмична заплата в Тоу Лоу Таун и работа във фабрика.

– След като не ме взеха в Ковънтри, бях в период, в който не знаех какво да правя, а родителите ми казаха, че няма как да седя на задника си по цял ден и да не върша нищо. Трябваше да си намеря работа. Минах през няколко интервюта и се озовах във фабриката. Слагах подправки на колбасите.

По същото време тръгва и футболната ви кариера.

– Бях за кратко в Кларк Чапманс, когато си търсех отбор за съботите. Нямах представа къде се намира Тоу Лоу Таун, но разбрах, че тренират в Нюкасъл, защото повечето от момчетата бяха от града. Казаха ми да си взема обувките за контрола срещу отбор от Конференциите – Фрикли. Изобщо не беше ясно дали ще играя, но се оказа, че имаме само 11 човека. Трябваше да вляза, завършихме 2:2 и вкарах двата гола. Мениджърът Били веднага искаше да разбере всичко за мен. Каза ми, че ще бъда в отбора още за първия мач от сезона следващата събота. Спази си думата и получавах по 3 паунда. С напредването на времето включих на скорост. Тоу Лоу беше град с една улица, но се чувствах щастлив. А Били е първият ми истински треньор. Преди това беше „взимаш топката и правиш каквото си искаш”. Започнахме да побеждаваме, а аз вкарвах голове.

И на терена на Тоу Лоу се появяват скаути.

– Съндърланд ми предложи проби. Трябваше да използвам ваканцията, за да имам време извън работа, но лятото вече беше свършило и мениджърът Кен Найтън ми каза, че няма да ме вземат, защото не виждат голяма разлика между мен и другите юноши от тяхната школа. Неговият асистент Франк Кларк винаги е признавал, че са сбъркали с мен. Други клубове също ме каниха като Карлайл и Барнзли, но всички искаха да мина пробен период. Аз обаче нямаше как да отида, защото си бях изразходвал отпуската… Когато Нюкасъл ме гледаше, аз трябваше да им кажа, че не мога да дойда на проби, защото няма как да отсъствам от работа.

Как се развиха нещата след това?

– Заплатата ми в Тоу Лоу скочи от 3 на 5 паунда. Дори да не играя, парите бяха гарантирани, защото вече имах договор.

Нюкасъл най-накрая решава да ви даде шанс.

– Купиха ме за 500 паунда. Тоу Лоу щеше да получи още толкова, ако запиша 20 мача за първенство, така че съм струвал общо 1000. Да отида в Нюкасъл беше плашещо, защото бях гледал някои от тези играчи по телевизията. В същото време работих с притежатели на сезонни карти, които всеки понеделник се оплакваха от състоянието на отбора. Така че бях видял от първа ръка какво означава клубът за феновете. Бил Макгари ме привлече, след това веднага дойде Артър Кокс, който даде равен старт за всички. Това е най-трудният мениджър, който съм имал. Стилът му беше военен. Каквото и да правех, никога не бе достатъчно. Обичаше

да управлява чрез страх

но всъщност промени клуба и го направи по-професионален.

През 1982 г., когато се подвизавате във Втора дивизия, привличате двукратния носител на „Златната топка“ Кевин Кигън, тогава 31-годишен.

– Никой не вярваше, че среден отбор като нашия може да вземе Кевин, но когато се върнахме от летен лагер в Португалия, разбрахме, че е вярно. За една вечер буквално клубът мина на друго ниво. Всички замръзнахме, когато публиката изведнъж скочи от 22 000 на 35 000 души. Стадионите бяха разпродадени, но първата година Кигън остана разочарован. Беше свикнал да играе с най-големите звезди, а изведнъж се озова при местни момчета, които тепърва се опитват да си пробият път. Отборът реално тръгна чак на втората година след привличането на Тери Макдермът и Питър Биърдсли. Получи се истинският Нюкасъл, който феновете искаха да гледат. Чувствахме се като част от невероятно приключение, въпреки че аз в един момент се оказах изключен.

Успявате да спечелите промоция за елита.

– Да, тогава Кигън спря с футбола, а клубът постъпи мръсно с мениджъра Артър и на негово място дойде Джак Чарлтън. Харесвах го като личност, но никога не съм си падал по футбола, който ни караше да играем. Приличаше на Боби Робсън, защото ни бъркаше имената. Години наред Робсън наричаше Марк Хейтли „Тони“ заради баща му. На Брайън Робсън викаше Боби. Налагаше се той да му отговаря: „Хей, аз съм Брайън, а ти си Боби”. Чарлтън пък обявяваше състава, без да знае имената на играчите. Казваше нещо от типа: „На вратата ще е… вратарят“, а напред „малкото момче“ и „голямото момче“.

След това идва трансферът ви в Тотнъм.

– Дълго време бях обявен за Юда, защото съм обърнал гръб на клуба, но истината е, че бях готов да подпиша нов договор. Джак Чарлтън обаче постоянно го отлагаше и това продължи цяла вечност. Накрая ми писна и реших да си тръгна, без значение какво ще ми предложат в последния момент. Трансферната такса от 590 хиляди паунда беше уредена на трибунал, а

Чарлтън полудя

защото смяташе, че Нюкасъл трябва да получи много повече.

Друг играч, който преминава след вас от Нюкасъл в Тотнъм, е самият Пол Гаскойн…

– Двамата бяхме в една стая на Мондиал 1990. За седем седмици заедно сигурно сме имали три часа сън! Обичам го до краен предел. Страхотен футболист и страхотно момче. Той е единствен.

Сигурно сте се надявали, че полуфиналът срещу ФРГ ще бъде най-добрата вечер за вас, а всъщност се оказа най-лошата с пропуска от дузпа, който потвърди отпадането на Англия.

– Имах два начина да се справя с последствията. Или да съжалявам, или да се върна по-силен и да покажа, че пропускът няма да ми навреди. Вече бях изкарал една година в Марсилия, играх добре и помогнах на отбора за титлата. Бях щастлив в Тотнъм, но шпорите винаги са били продаващ клуб. Първоначално отказаха 2 милиона паунда за мен. Когато обаче французите вдигнаха офертата до 4,5, просто бях уведомен, че съм продаден. Все пак с Марсилия играх финал за КЕШ. А с Тотнъм това нямаше да се случи никога!