В интервю за журналиста Милен Димитров от „Витоша Нюз“, публикувано през 2013 г., Стефан Грозданов разказа интересна случка за своята привързаност към италианската култура и футбол, както и приятелството му с Карло Анчелоти.

Всичко започва от 1974 г., когато Грозданов е футболист на Етър и търновци се изправят срещу Интер в турнира на УЕФА.

„Целият град говореше месец преди това за този мач. Ние тръпнехме от напрежение. Първата среща пред 25 000 души във Велико Търново завърши 0:0. Телевизията не излъчи двубоя, а хората го слушаха само по радиото. Излязохме да играем за честта на града. Изпуснахме италианците. Съдия беше един турчин Хикми Олк, не ни даде абсолютна дузпа за спъване на Петров, Илиев после уцели и гредата, а вратарят Бордон спаси поне 4-5 чисти гола. Интер си беше гранд. Там играеха Джачинто Факети, Мариани, Сандро Мацола, Бонинсеня, Бертини, Николи, да не ги изброявам всичките. Вече на реванша нещата бяха различни. То и ние малко се шашнахме, като излязохме на терена. В центъра домакините бяха сложили една огромна надуваема топка. Спукаха я и във въздуха литнаха десетки балони. Това още повече ни обърка. Сякаш бяхме на друга планета. Не играхме лошо, но отново пусти късмет… Аз пазех персонално централния им нападател Роберто Бонинсеня. Ей, уникално ренде, ти казвам! Вулгарен тип, постоянно ме удряше с лакти, щипеше ме, газеше ме на земята. Псува на всичкото отгоре, гледа да те извади от равновесие. Срещу такъв грубиян не съм играл! Съдията отново се намеси. Пусна им гол от засада, после им даде смешна дузпа, знаеш как е. Аз отидох да се разправям, а той ме изгони. После изгони Коцев и доиграхме мача с девет души. Това все пак са приятни спомени. След мача аз си размених фланелката с Корсо. Синът ми Данчо и до днес я облича, той заради това стана всъщност и фен на Интер. Аз пък си останах привързан към италианската култура и футбол. Имах щастието да стана приятел с Карло Анчелоти. През зимата на 2008 г. ходих на специализация при него. Връзката се осъществи чрез мои познати и по-точно с помощта на Теодора Стефанова, с която сме много добри приятели. Тя е лична гадателка на Силвио Берлускони и по тази линия е близка до отбора. Превеждаше ми. Много неща научих по време на престоя в Милано, най-вече по отношение на подхода към футболистите. След време Карло дойде в Пловдив, за да получи докторска титла в местния университет и да изнесе лекция. Видяхме се. Той поиска да му препоръчам някой халф – българин. Казах му за Марчо Дафчев. Анчелоти изпрати даже хора да го гледат, но трансферът така и не се осъществи“.

Цялото интервю тук