Лапорта не го обичаше и само обстоятелствата го държаха на „Ноу Камп”
Сид ЛОУ, ГАРДИЪН

Райо Валекано вкара гол и обратното броене започна. Това бе последното попадение, което Барселона допусна под ръководството на Роналд Куман. „Направих грешка. Заспах и ограбиха портфейла ми. Вината е моя”, заяви капитанът Серхио Бускетс, но в сряда вечер цената плати треньорът. Меси е в Париж, Алба също сякаш отсъстваше, а Пике бе развинтен от Фалкао. 14 297 фенове празнуваха и Райо бе на път към победата. Куман също бе на път, но към уволнението.

Барселона загуби с 0:1 от най-малкия клуб в първенството. Не бе падал от този съперник от 19 години, а след 4 гостувания през сезона каталунците

още нямат победа

и положението е окаяно, отбелязали са само един гол. Загубите станаха две за три дни и общо пет този сезон (всички турнири), смъквайки отбора на девето място в класирането. Освен това лос кулес са допуснали повече голове, отколкото са вкарали във всички турнири (16:17).

Седейки в малката зала за пресконференции, Куман бе попитан дали това може да означава да бъде уволнен. „Не зная”, отговори той, но звучеше като човек, който наистина бе наясно какво му предстои. Всички го очакваха от известно време, но оставаше да разберем само кога точно ще се случи. Като хроника на една предизвестена смърт. Единственото съжаление е, че се случи твърде късно. Седящият в ложата Жоан Лапорта вече бе видял достатъчно. В очите на президента този треньор бе един от многото наследени проблеми от старото ръководство.

Лос кулес напуснаха „Вайекас” и се отправиха на север към летището в Барахас, за да се приберат у дома. Бяха направени няколко телефонни обаждания и след кацането нидерландецът е бил уведомен за решението на борда. Официалното съобщение бе направено 17 минути след полунощ. Изявлението бе кратко, студено и не споменаваше неговия заместник, въпреки че разговорите с Шави Ернандес бяха започнали. Куман напусна тренировъчната база в 01:18 часа с намерението да се върне обратно, за да се сбогува на следващия следобед. По това време Лапорта вече си беше тръгнал с футболния директор Матеу Алемани и спортния вицепрезидент Рафаел Юсте.

Имаше много работа да се върши, при това неотложно. Предстояха два мача в следващите пет дни, но първата стъпка бе направена. Отне много време, за да се случи, но все пак стана внезапно и бързо.

Лапорта бе избран през март и неговият екип не посочи собствен треньор. Кампанията му се базираше на едно обещание: да задържи Лео Меси. Наставникът и босът се доближиха един до друг за момент заради

спечелването на Купата на краля

и връщането на отбора в битката за титлата, но се отдалечиха отново в края на миналия сезон заради загубата от Гранада и равенството с Леванте. За Лапорта провалът в Ла Лига бе неприемлив и още през лятото той каза на Куман, че в рамките на 2 седмици ще му търси заместник. След като не намери такъв, Роналд можеше да продължи поне още малко.

Мисията за намиране на нов треньор през лятото бе предварително обречена на неуспех, защото президентът, който търсеше кандидати в Германия, нямаше нито пари, нито готов проект, който да обещае. Въпреки обявените дългове от 1,35 милиарда евро Куман все пак бе подкрепен на пазара с

привличането на трима играчи

които той лично искаше – Мемфис Депай, Ерик Гарсия и особено Люк де Йонг. Съмненията обаче никога не изчезнаха. Затова след провала срещу Бенфика в ШЛ Лапорта отново се опита да намери алтернатива. Дори бе съобщил, че предстои уволнение, но тогава Жорди Кройф успя да го разубеди в последния момент и да го насърчи да бъде търпелив. Разходите по уволнението са значими и липсваше алтернатива, но сега вече има такава. Славният бивш халф Шави, който преди седмица спечели Купата на емира в Катар, е на разположение. Първоначално Лапорта не искаше да го назначава заради липсата на достатъчно опит като треньор. Освен това Шави бе ключова фигура в предизборната кампания на основния съперник на Лапорта (Виктор Фонт), но и тази пречка бе преодоляна.

Куман винаги е знаел, че това е брак по сметка и Лапорта не го обича. Само обстоятелствата го държаха на „Ноу Камп“. Все по-често конфликтът излизаше на открито. „Имам уши и очи“, намекна Роналд, осъзнавайки, че постоянно го подкопават.

В изявление от 2 минути и 49 секунди нидерландецът поиска подкрепа, но с думи и дела. Реализмът бе повтаряща се тема, но звучеше като извинение. Песимизмът също не помогна. „Какво искате от нас, да играем тики тики тики така ли?“, питаше гневно Куман, но подобни негови изявления бяха с обратен ефект. Лапорта им лепна етикета „пораженчески”. По думите на боса в клуб като Барса не може да има песимизъм, но поне на пръв поглед беше направен последен опит за издигане на един фронт. След поредната загуба от Атлетико Куман разкри, че президентът го е подкрепил. „Той заслужава малко доверие, защото е голям барселонист”, заяви босът, напомняйки гола му на финала за КЕШ през 1992-а. Но всъщност не каза, че харесва работата му, нито пък, че са готови да вървят заедно докрай. Затова и заявеното лимитирано доверие намаляваше всеки ден. Остана само надеждата, че нанесените щети няма да бъдат твърде големи.

Куман се гордееше с желанието

да налага млади играчи

и дългосрочното му наследство може да се види в момчета като Гави, Нико и Педри. Но резултатите бяха лоши, играта също. Повтарящата се измислица, че уж „отборът е играл добре“, влоши още повече нещата. Освен това нямаше признаци, че Роналд е готов да поеме лична отговорност за нещата или да се идентифицира с проблемите на Барса. Поне в едно нещо нидерландецът е прав: проблемите на Барса са много по-дълбоки. Това наистина е така, но с уточнението, че този треньор не е тяхното решение.

„Невероятно е, че загубихме мача”, бяха думите на Куман след поражението от Райо, но всъщност в загубата нямаше нищо невероятно. Да, Барселона пропусна дузпа, но това беше единственият удар на каталунците към целта. И когато Фалкао отбеляза, последното обратно броене започна…