Sportcafe

Тежките удари и множеството контузии си личат по тялото на 83-годишният Чък Уепнър. Високият 192 сантиметра боксьор е широкоплещест и с много изразени кокалчета по ръцете. Още от пръв поглед разбираш, че е боец.

„Кървя много. Имам 328 шева. Носът ми е чупен девет пъти за 16 години. Но това никога не ме е плашило“, споделя Уепнър пред „BBC“.

Не лъже за кръвта. Дори му лепват прякора Кървящия от Байон. Тежките аркади прекратяват не един и два негови мача. Включително срещу великия Мохамед Али.

„Съдия за мача ми с Мохамед Али беше Тони Перес – спомня си Уепнър за мача между двамата от 1975-а. – След като ме свали, съдията ме каза: „Чък, кървиш сериозно.“ Отвърнах му, че съм добре, поисках да довърша рунда. Тогава той ме пита: „Колко пръста виждаш?“ Отговрът ми беше: „Колко опита ми даваш?“.

Въпреки протестите на Уепнър и недоволството на 15-те хиляди зрители в залата съдията прекратява мача 19 секунди преди края на 15-ия рунд. След това Кървящия се нуждае от 23 шева, за да бъде закърпен след тупалките на Али.

За всичко това Уепнър прибира едва 1/15 от хонорара на Али. По онова време Чък е на 36 г. и със само 11 професионални мача (10-1). Но надхвърля очакванията на всички.

Боксьорът от Ню Джърси успява да удържи на мощните удари на Али, като вкарва не един и два такива на свой ред. Дори успява да прати действащия световен шампион Али в нокдаун, който само 10 месеца по-рано е разбил Джордж Форман.

Един от зрителите на мача по телевизията е пределно впечатлен от нокдауна, в който Уепнър праща Али в деветия рунд. Дори създава герой по негово подобие. Впоследствие кръщава и филма си на този герой. Подвизите на Чък срещу могъщия Али се превръщат в основата на „Роки“, който печели три „Оскар“-а през 1977-а и превръща Силвестър Сталоун в икона в Холивуд.

46 години по-късно Уепнър получи своята бронзова статуя, каквато от години има и Роки. Облечен в жълт анцуг и шапка, заобиколен от приятелите си – боксовите легенди Лари Холмс и Джери Куни, благодари за оказаната му чест.

Чък е роден през 1939-а в Ню Йорк, но още на година и половина родителите му се местят в Ню Джърси. Въпреки че в училище повече залита към баскетбола, скоро научава, че може да припечелва повече „биейки останалите“. Баща му също е боксьор, но младежът се влюбва в юмручните схватки именно по улиците на Байон.

Уепнър е голямо момче. На 18 г. вече тежи 100 кг. И не оставя никакви шансове на конкуренцията в началото на кариерата си. „Минавах през всички като на парад; не бяха виждали друг със стил като моя преди това“, казва Чък.

По време на профи кариерата си Уепнър печели 36 от 52-та су двубоя, срещайки по пътя си имена като Бъстър Матис, Джордж Форман, Джо Бъгнър и Мохамед Али. Но с мача срещу Сони Листън през 1970-а Уепнър вярва, че ще влезе в лигата на големите боксьори и ще се окъпе в слава.

„Мислех си, че с един мач мога да си спечеля име. Не че беше лесен, защото Сони беше голям и много здрав. Счупи ми носа, спука ми челюстта, а след мача се сдобих с нови 71 шева. Но в продължение на 10 рунда не спрях да вървя напред и да го преследвам, докато лекарят не спря мача заради многото кръв.“

Още преди да се качи на ринга за мач Чък знае какво предстои, но винаги е готов да умре, за да впечатли публиката. „Знаех, че ще получа аркада. Осем или десет шева? За мен това беше нищо! Бях готов да вляза и да умра на ринга. Всъщност след мача срещу Листън почти бях в кома. Докторът доста поизплаши жена ми. Самият аз се чудех дали да продължвам, но знаех, че мога да понеса още някой-друг удар.“

Между 1972 и 1974 г. Уепнър записва осем поредни победи, с което хваща окото на Дон Кинг. Известният промоутър решава да запали повече бели американци по бокса в златните години на доминацията на чернокожите. Затова изправя Уепнър срещу Али, хвалейки си, че „дава шанс на бялото момче“.

Но идеята на Кинг за мач, представен като междурасова битка, се проваля. Уепнър не крие възхищението от съперника си. „За мен е чест да бъда на един ринг с Мохамед Али. Това е най-известният човек на света! Наистина съм горд – казва Уепнър. – Вечерта преди мача собственикът на залата ни покани с Али да вечеряме в ложата му. Беше наредил богата трапеза, а аз седнах точно до Али. Двамата си говорехме в продължение на няколко часа, той даже ми показа няколко фокуса. Беше страхотно. Обожавах Али. Успяхме да се сприятелим.“

За двубоя срещу великия си съперник Уепнър има стратегия – да се опита да го измори, преди да нанесе своя удар в късните рундове. „Затова започнах да го пресирам, нанасях му удари в тялото. Трябваше да спечеля три или четири от тези рундове, но знаете как отсъждаха съдиите тогава – за да победиш Али, трябваше да го нокаутираш.“

Тълпата очаква нова безапелационна победа на Али, но скоро не малка част започва да подкрепя аутсайдера. Възгласите „Али! Али!“ започват да звучат като „Чък! Чък!“ Окуражен от подкрепата, Уепнър открива слабост в защитата и я използва.

В деветия рунд Уепнър избягва левачката на Али, мушка се под нея и го изненадва с десен – Али е на земята. Впоследствие от екипа му ще оспорят, че става въпрос за нокдаун. Според тях Али просто се е подхлъзнал.

„Свалих го, да ме вземат мътните! – не отстъпва Чък. – Така го ударих, че и на видеото се чувва. Вкарах цялото си тяло в този удар. Той беше позагубил баланс и аз го нокаутирах. И той го знае. Видях го в очите му. Бях го ядосал. Веднага след това той започна да ме контрира и да ме псува.“

Последвалата атака на Али притиска Уепнър до въжетата, а накрая го довършва 19 секунди преди края на двубоя.

След загубата от Али животът на Уепнър тръгва в друга посока. Дон Кинг му урежда мач с Андре Гиганта в подгряващ двубой на Али. След това се бие с циркова мечка на име Виктор в бар в Ню Джърси. Накрая става известен като бияч за лихвари.

„Да кажем, че свърших няколко услуги за познати – обяснява той. – Обикалях и питах учтиво хора за пари (които са дължали), а след това може и да съм ги побийвал малко.“

След отказването му от бокса през 1979-а нещата излизат извън контрол. Животът на Уепнър се превръща в един непрестанен купон. Чък злоупотребява с алкохол и кокаин, дори пропуска прослушване за участие в „Роки“ 2.

През 1985-а получава присъда от 10 години за разпространение на наркотици, но лежи само три.

„Беше супер – споделя Чък за затвора. – Щом минех, навсякъде крещяха: „Шампионе! Шампионе!“ Правеха всичко възможно да се чувствам комфортно. А може и да съм се оказал с правилните хора в затвора – хора от моя квартал, те ме познаваха и аз познавах тях.“

Накрая дойде и съдебната битка със Сталоун. Уепнър съдеше Слай и компанията, която създаде „Роки“, за това, че са „откраднали“ историята на живота му. Двете страни постигнаха извънсъдебно споразумение през 2006 г.

Споразумението включваше Уепнър да създаде свой филм с житейската си история. Лентата излезе през 2016-а, но не постигна и 1% от успеха на легендарния оригинал.