Да дриблираш срещу кучета е най-трудно, шегува се новата звезда на Барса и Испания

17-годишният Ламин Ямал даде интервю пред „Франс Футбол”, след като направи фурор с Барселона и спечели Евро 2024 с Испания.

Флоран ТОРШЮ, France Football

Ваши близки ни казаха, че като дете никога не сте изпускали топката. И ако ви я вземат, защото е време за ядене или сън, ще започнете да плачете…

– Да, вярно е! (Усмихва се.) Помня, че когато ходех на училище, си носех топката в чантата. Преди да вляза в час, я криех, защото учителят не искаше да я слагам отгоре на масата. У дома обичах да играя футбол с кучетата си. Татко каза, че няма от какво да се страхувам, няма да ме ухапят, така че се забавлявах с тях. Да дриблираш срещу куче е най-трудното нещо! (Смее се.) Това беше част от обучението ми, като тренировка.

Кой е първият ви спомен с футбола?

– Това е първата ми тренировка с Ла Торета (когато е само на 3 години!). Всъщност не знаех какво да правя. Всички започнаха упражнения за загряване… Аз никога не бях правил това, исках да се прибера вкъщи. Баща ми обаче каза да не се паникьосвам, че всичко ще бъде наред и че ще мога да се забавлявам, когато тренировките наистина започнат. И още от втората такава вече ме поставиха в по-горната възраст. Ла Торета ми даде първото образование. Да знам как да играя в отбор, да се движа и да общувам с другите деца.

Кои играчи ви караха да мечтаете?

– Неймар все още бе в Сантос и ми харесваше да гледам негови клипове. Отивах в къщата на приятел, който имаше компютър. Прекарвахме цели следобеди в гледане на видео в интернет, след което се прибирах и опитвах

да повторя
същото в
спалнята

преди да заспя. Освен това обичах Меси, очевидно! Без да забравя Давид Вия, Педро и целия отбор на Барса, който гледах по телевизията.

Откъде идва вашата футболна дарба? От баща ви, който според мнозина е бил много талантлив, или от благословията на Меси, с когото се снимате още като бебе за благотворителна инициатива?

– Татко беше ужасен футболист! (Избухва в смях.) Казва на всички, че играе добре, но това не е вярно! Все пак той бе този, който ме заведе в парка да играем и който ме записа в Ла Торета с майка ми. Честно казано, не помня онази снимка с Меси, бил съм бебе. Мама ми каза за нея, когато бях на 7 или 8 години. Невероятно е да си помисля, че най-добрият играч в света ме е къпал, но това е само съвпадение.

Не мислите ли, че точно тогава той ви е дал част от своята магия?

– Надявам се! (Смее се.) Дори с малко от неговата магия мога да стана невероятен футболист, нали? Но това е съвпадение, нищо повече.

Меси играеше с №19 в началните си години. В негова чест ли избрахте да носите същия номер в Барса и националния отбор?

– Когато ме повикаха за първи път в Испания, взех 19-ката, защото бях малкият новобранец и това бе един от малкото свободни номера. С тази фланелка спечелих първата важна титла в моята кариера – Евро 2024. С Барса станахме шампиони още през 2022/23, но тогава записах само 7 минути… Чак по-късно забелязах хората да говорят, че Меси също е играл с този номер. Така се привързах още повече към 19-ката. Това е специална фланелка и ще я нося цял живот. Но се опитвам да не мисля много за сравнения, а винаги да съм себе си. За мен

най-важно е
да оставя следа

и да имам страхотна кариера. След това си мисля, че върша нещата правилно, щом ме сравняват с най-добрия в историята. Не ме притеснява, но се фокусирам върху себе си.

Какво избирате – да направите хубава асистенция като Иниеста, или да вкарате самостоятелен гол тип Меси, тръгвайки от центъра?

– Да вкарвам като Лео! (Без колебание.) Спомням си онзи гол срещу Билбао (във финала за Купата на краля през 2015 г.). Той получи топката близо до тъчлитията и започна да дриблира покрай всички защитници. Един по един към вратата! Беше като халюцинация!

Спомняте ли си деня, в който Барса дойде за вас?

– Прибирах се от училище, а един от моите приятели, който бе чул майка ми да говори за това, тичаше към мен и викаше: „Ще отидеш в Барса!”. Не му повярвах, но попитах мама дали е вярно, когато се прибрах. Тя ми призна, че не е искала да ми казва, защото все още не е напълно сигурно. Беше шок! Тогава още бях малко хаотичен играч. Вземах топката и предизвиквах директния опонент с дрибъл. В Ла Масия вече се научих да бъда спокоен, да знам кога да играя бързо, кога бавно, да бъда отборен играч и всичко останало, което прави играта на Барса толкова специална.

Какво си спомняте от първия тренировъчен ден с първия отбор?

– Случи се 2 дни преди мача от Шампионската лига срещу Виктория Пилзен (септември 2022 г.). В началото дори не посмях да вляза в съблекалнята! Бях доста притеснен, но малко по малко смущението се разсея. И когато дебютирах (29 април 2023 г. срещу Бетис), се почувствах добре, без стрес. Предпочитам да играя по-малко, но с най-добрите, отколкото да играя винаги, но да бъде прекалено лесно.

С Нико Уилямс бяхте атракцията на Евро 2024. Как се справяте с напрежението?

– Ние просто сме двама приятели, които играят заедно в националния отбор. Възползваме се максимално. А да се забавляваме ни помага да сме по-спокойни, да бъдем себе си и да даваме най-доброто.

Мислехте ли, че ще спечелите европейското?

– Всички си вярвахме. Фактът, че цялата преса казваше, че

няма да стигнем
до четвъртфиналите

ни мотивира още повече. Знаехме какво да направим, за да стигнем до края. И показахме, че сме най-добрият отбор.

Вкарахте страхотен гол срещу Франция. Изисква се голяма дързост за такъв удар…

– Въпрос на самочувствие. Съотборниците ми го предадоха. Нашият капитан Мората ми каза, че съм способен на големи неща. И с тази увереност наистина можете да стреляте от всяка точка на терена.

Преди мача Рабио от французите каза за вас: „За да играе на финал, ще трябва да направи много повече от това, което е направил досега“. Това ли бе вашият отговор?

– После разбрах, че точно той ме е изпуснал при гола… Но тези думи ми помогнаха да се мотивирам. Не съм обиден, че го е казал. Рабио е отличен играч и с удоволствие ще се срещнем отново.

Подобрихте рекорда на Пеле за най-млад играч с международен трофей. Тежка ли е тази титла за носене?

– Подобряването на рекорда на такъв невероятен играч ще остане с мен до края на живота. И това имах предвид, когато говорих за оставянето на моя отпечатък във футбола.

Какво промени Евро 2024 за вас? Имаше нещо като „Ямалмания“ това лято…

– Не го осъзнавах по време на турнира, защото бяхме малко откъснати от света. Разбрах какво се случва на летището. Хората бяха луди да ни видят, да празнуват с нас. Сега съм по-известен. И преди ме молеха за снимки, но можех да изляза навън без особени проблеми. Сега е невъзможно! Когато съм в колата, хората ме разпознават дори през прозореца. Но признавам, че предпочитам това, отколкото да не съм спечелил европейското!

Но чуваме, че майка ви още ви кара да помагате в домакинската работа, така ли е?

– Бих могъл да се помисля за Краля на света, защото съм европейски шампион, но това не е така, защото майка ми наистина още ме командва вкъщи да правя това или нова, да ходя да купя нещо или дори да си обуя джапанките… (Смее се.) Това помага да осъзнавам реалността и да искам да се подобрявам още повече ден след ден.