Арда е като БФС и националния отбор – всичко е наред, но няма резултати
Желю СТАНКОВ
Първото домакинство за годината за Левски е от мачовете, които трябва да се спечелят дори и треньорът да обърка стартовия състав, дори и гостите да поведат някак с гол от съблекалнята, защото настроението винаги е на границите на максимума. Трите точки, както се казва в такива случаи, ще ги спечели публиката. След около два месеца пауза на „Герена“ пак ще е пълно с хора, които пак ще са разделени в идеите за хубавия и нехубавия Левски, и всичко това няма как да престане, независимо от това в какво състояние е отбора. Плюс и допълнителен повод за усмихнати запалянковци е информацията за сериозните темпове на погасяване на дълговете на клуба към държавни и други институции. Тези моменти, с които се ходеше на мач на Левски със свито сърце, защото всеки момент някой от кредиторите може да поиска несъстоятелност, вече ги няма. Да си на стадиона при данни за по-светло финансово бъдеще е по-различно. Така че и това ще е една от коментираните теми, но и тук са неизбежни дискусии с поляризирани мнения – кой точно и в каква степен е помогнал за зимните приходи на Левски след продажбите на футболисти.
За да са по-малко конфузните моменти, при които една част от публиката освирква другата обаче, сините трябва да вдигат нивото и ако изходим от първия мач за годината в Благоевград, откъдето трите точки потеглиха с клубния автобус към София, сега вече въпросителните трябва да отпадат една по една. Срещу Пирин тимът на Николай Костов нямаше как да отвори на някои въпроси поради необичайните обстоятелства с червения картон на Кордоба и промяна на постройката след това. Състоянието на съперника също е подлъгващо и не дава представа за това какъв точно е подновеният Левски, който вече трябва да погасява и точки, защото изоставането с тях не е малко.
По стечение на обстоятелствата и Арда в миналия кръг не показа това, което може и което хората очакваха да видят. Домакинската загуба от Локо Пловдив със сигурност е предизвикала събрание в Кърджали, защото не е окей в клуб, в който няма финансови проблеми и всичко е структурирано и организирано като хората, да има неизпълнение на плановете. В България е така, смята се, че резултатите са задължителни. Арда е като БФС и националния отбор, касата е пълна, колкото трябва, селекцията е прилична, футболистите тренират при отлични условия, осигурени са им добри заплати, храна и квартири, както и екипировка, но тимът не е в горната плейофна група. А в Кърджали целта бе тимът на Александър Тунчев не просто да присъства там, а да играе сериозна роля и в крайна сметка да се спечели европейско участие.
И с Левски е така, при такива приходи и входяща селекция, съдържаща само търсени и одобрени от треньора попълнения, очакванията са завишени. Вече липсва онзи задължителен толеранс към всеки, който е поел отбора в движение или по-точно след неочаквана раздяла с предишния наставник. Николай Костов, целенасочено или така се стекоха обстоятелствата, вече има много малко елементи от миналогодишната машина. Специалистът има пред себе си не лесно изпълнима цел да остави Левски в борбата за европейска квота и степента на трудност ще си я определи самия той.
Дали обаче Николай Костов осъзнава в какъв филм е един от главните герои?! Времето се оправя, касата на Левски се оправя, никой не иска титла и купа от него, играчите вече му разбират идеите, остава само да се напаснат, както казват в гилдията и лека- полека тимът да се намести в горните места на плейофната група. И вече след редовния сезон, в битките да се постави основа за следващия сезон.
При Арда ситуацията е идентична, но в други мащаби. За купата целта е да се хвърли сензацията срещу ЦСКА в София, а за първенство започва дебнене от засадата на баражното седмо място. От Левски засега нямат планове за тази опция, но в движение всичко може да се промени.