Разрушеното единство е най-лошата новина на „Герена“ преди мача с Ботев Враца днес

Петър СТОЯНОВ

Отпадането на осминафиналите за Купата на България изправи Левски пред поредния празен сезон. Към днешна дата сините са на 10 точки от първото място, а игрово са още по-далеч дори от тройката.

Най-лошата новина за обичащите клуба обаче не са спортните резултати. Тя е тоталното разединение, в което попадна левскарската общност. Ако преди години някой ми беше казал, че синята общественост ще бъде в двуполюсен модел Сираков – Стоилов, щях бързо да го изпратя да си изпие хапчетата. Но животът не спира да ни изненадва. А българския футбол още повече. Подобна непоносимост, която се натрупа между съмишленици, не е имало и в най-мрачните времена. А те тепърва предстоят. Единството изглежда тотално разрушено. Но и мразещите Сираков трябва да погледнат истината в очите. А тя е, че едва ли ще са много мераклиите дори за приносители на акциите. Сдружение „Левски на левскарите“  иска контрол, но подобен сценарий изглежда труден за изпълнение, защото Сираков едва ли ще остави акциите току-така.

Още по-труден за изпълнение изглежда планът и заради спадащия интерес към клуба генерално. Когато през май 2022 година Левски вдигна Купата на България, бъдещето бе повече от оптимистично. Сега, преди последния мач за 2023-та, ситуацията е на абсолютна безпътица. Треньорът Николай Костов е пътник, тъй като някой по веригата трябва да изгори и е ясно, че той е най-лесната брънка. Играчи като Петрис и Краев вече чакат последните дни от годината, за да могат свободно да подпишат договори на друго място от лятото на 2024-та. Други като Кордоба, Роналдо и Велтон се надяват на удовлетворяваща оферта, за да напуснат осеяния с пукнатини кораб. Това означава, че Левски ще трябва да изгражда тотално нов отбор. Отново. А кой ще седне на електрическия стол след Костов изобщо не е ясно. Вариантите в България се поизчерпаха, макар Димитър Димитров да е без работа в момента, но едва ли Херо ще приеме да играе ролята на прекъсвач с цялото акумулирано напрежение на „Герена“. В началото на сезона написах, че оптималният резултат за Левски този сезон ще бъде четвъртото място, а времето безмилостно показва точността на прогнозата. За сините максимумът през кампанията ще бъде четвърто място и след това бараж в най-добрия случай.

А на фона на спиралата, в която навлиза Левски след срамното отпадане от Хебър за купата, евентуален неуспех срещу Ботев Враца днес няма да е никак неочакван. Откакто Христо Янев е начело на отбора, зелените имат две победи. И двата успеха са срещу разклатени заради проблеми клубно ниво отбори. И нищо чудно срещу Левски тази тенденция да продължи. Защото ако при Берое и Локо Пловдив говорим за трусове, на „Герена“ думите за състоянието са с няколко нюанса по-силни. Врачани ще бъдат страхотно мотивирани да вземат някоя друга точка срещу съперник от висок ранг, а същевременно ще могат да закрият сезона пред много публика предвид интереса, който ще бъде генериран. Христо Янев знае как да мотивира отбора си и започва да напипва ваксата, а единственият му проблем е отсъствието на най-острия му футболист в нападение – Браян Переа, който е наказан.

От друга страна, основната задача пред Николай Костов ще бъде да не приключва със загуба и втория си престой начело на Левски, както бе срещу Миньор Перник (0:1) през 2012 година. Психологически отборът е на дъното. Още по-лошо е, че на фона на цялата ситуация едва ли ще са много футболистите, които ще искат да изиграят силен мач заради треньора си. Съблекалнята очевидно отдавна вече не е под негов контрол. А това вече е присъда. Затова сигурно голяма част от играчи и ръководство ще искат просто да затворят очи и изведнъж да е Коледа. За съжаление на „Георги Аспарухов“, чудеса по Рождество не се очакват. А в момента като най-голямо чудо се очертава обединение на синята общност. А то е по-необходимо от всякога.