На „Герена“ загърбиха сюрреализма и се нанесоха в скучния реализъм

Жаклин МИХАЙЛОВ

Все още остават три кръга от досадната финална права на футболната кампания, но нищо не ми струва да погледна в бъдещето. А то живо интересува една огромна част от населението, която се смята за левскарска по природа. Сезонът общо взето бе

средна работа за тях

От една страна, отборът не спечели нито един от двата домашни трофея, а в Европа дори не участва. Но пък като някаква утеха могат да се приемат сребърните медали и осигуреното вече участие в турнирите. При това бонусът да бъде получен наведнъж за цели четири мача все още е релевантен до провеждането на финала за купата.

За Хулио Веласкес второто място е някакъв небивал успех, ръководството си мълчи, а феновете по принцип са разделени и това обуславя тяхната гледна точка по въпроса. Чашата е наполовина пълна и също толкова празна, но това остава в миналото. Едно е ясно – след около два месеца от Левски ще обявят на всеослушание, че целите остават неизменни – титла, купа и добро представяне в Европа. Всъщност, представянето най-вероятно ще е свършило. Но точно от него стартира моят опит да предвидя бъдещето. Дотогава ще се случат и няколко важни неща и събития. Едното на почти 90 процента вече може да се предвиди и то е, че договорът на Хулио Веласкес ще остане в сила. За колко време, е отделен въпрос. Но испанецът ще получи възможност да селектира и подготви отбора, което на него специално рядко му се е случвало. Веласкес почти не е ползвал и получавал лятната привилегия да конструира тим за цял сезон напред. Повече му се е налагало, както и в случая с Левски, да попада по никое време в нова обстановка. Сега тя вече му е добре позната, адаптиран е и по силата на логиката може да надгражда. А подобрението, по дефиниция, идва с привличането на нови, класни попълнения. Основна тема около Левски ще бъде селектирането на половин дузина нови футболисти. И тази тема е доста интересна по една важна причина.

Левски пак няма да стане шампион, купата по принцип се разиграва с елемент на случайност, но

контурите на Европа

са далеч по-добре очертани от съвременната конюнктура. Появата на трети по сила турнир създава отлични предпоставки да се изиграят огромен брой мачове извън местните ангажименти. Ще спомена Целие, Ягелония, Юргорден, които прибавиха по близо 20 допълнителни мача през този сезон. И показаха на всички клубове от тяхната черга, сред които е и Левски, какви са перспективите. През отминаващата кампания до групова фаза и сигурните осем мача до края на януари се добраха Ноа от Армения, Петрокуб от Молдова, Борац Баня Лука от Босна, Ларн от Уелс, Викингур от Исландия. Няма как Наско Сираков, който е с решаващ принос за първото участие на български тим в групи на Шампионска лига да е пропуснал да усети този шанс. Левски в неделя вечер стана участник в европейски турнир и в близките дни да се чуе от факторите в клуба, че целта на отбора е участие в групова фаза. Ако в българското първенство преградите на Лудогорец и ЦСКА са твърде високи за следващия сезон, то в Европа добрата перспектива е нарисувана.

ПРОЧЕТЕТЕ ЦЕЛИЯ АНАЛИЗ НА ЖАКЛИН МИХАЙЛОВ В ДНЕШНИЯ БРОЙ НА „ТЕМА СПОРТ“!