Желю СТАНКОВ

Обидно малко зрители уважиха приятелския мач на Левски с Академия Пандев. Очакваше се левскари от по-стари поколения да присъстват на стадиона заради легендата Георги Соколов, на чието име бе наречен трофеят в съботния мач. Явно клубът все още не намира правилния подход към отделните категории запалянковци. Преди година, когато се навършиха 50 години от гибелта на Аспарухов и Котков, клуб Левски не направи нищо подобно на приятелски мач или пък някакво друго събитие, да не говорим за серия от такива. А собственикът Наско Сираков, за да избегне среща с хората, дори не отиде на гроба на двете легенди. Тогава беше редно очи в очи пред медии и ветерани да се обясни какво е състоянието на клуба, финансово, организационно, морално и всякак.

Сега също не се направи достатъчно, за да запознае по-младото поколение с една от най-големите фигури в историята на клуба Георги Соколов. Той е един от хората, заради които Левски бе наричан отбор на народа и изобщо има по-особен статут, когато в България се говори за футбол. Но явно за всичко си трябва време. На „Герена“ вероятно нямат достатъчно капацитет и ресурс да се популяризира клубът като идея и философия. Че точно заради такива хора като Георги Соколов Левски не е като другите.

Да знаят децата защо бащите и дядовците им са избрали да отдадат футболната си любов именно на този клуб. Но ако попитаме ръководството дали знаят къде е гробът на Соколето, вероятно ще се споглеждат конфузно и срамежливо.

И за да приключим с извънтеренната тема – Левски можеше да сложи цена на билетите 8 лева, номера на Соколов. Ясно е, че в клуба имат нужда от пари, но в такива моменти трябва да има и символика и сантиментален момент, а скъпите билети са си скъпи билети, особено в отпускарски сезон. Как пък никой не се сети по време на така нареченото награждаване на таблото на стадиона да бъде показана снимка на Георги Соколов или да се въртят някакви архивни кадри с негово участие? А самото връчване на купата задължително трябваше да е пред сектор А, където бяха по-голяма част от зрителите и официалните лица. А толкова ли беше сложно двата тима Левски и Академия Пандев да излязат на терена преди мача с тениски с лика на Георги Соколов и непосредствено преди началото на двубоя да ги хвърлят към децата на трибуните? И ред други такива забележки. Много, страшно много има да наваксва Левски в този план. Такива кръгли годишнини на най-големите фигури не трябва да минават само с една контрола в рамките на 90 минути и едно връчване на купа. Големите клубове имат мисия да създават модел на футболна култура. А в случая с Левски, където феновете се явяват и нещо като най-голям спонсор и неофициален собственик, клубът трябва да има друго отношение и никак не е случайно, че в онзи ден след Разград, когато Станимир Стоилов обяви, че остава и продължава, каза, че в клуба нищо не е както трябва. Няма как да не бъдем сигурни, че от тогава насам много малко неща са се променили в положителна посока.

Ако на „Герена“ всичко беше наред, нямаше непрекъснато да се говори за дългове и падежи, а хората да се съсредоточат само в спортно-техническата част. Я си представете само ако 3 милиона от фенски кампании и дарения бяха използвани само по усмотрение на треньора. А той е човекът, инициирал и провокирал голяма част от приходите.

Най-вероятно и той е този, дал идея за трофея на името на Георги Соколов, сигурно има и други идеи, за които ние не знаем или предстои да разберем, които не го касаят пряко като старши треньор, но касаят идеята „Левски“ и левскарството като цяло.

Виждаме, че на Станимир Стоилов му е трудно не само да промени мисленето и нагласата на хората в клуба, но и на футболистите. След празничен приятелски мач и победа с 3:1 едва ли всеки треньор би избълвал такава порция огън и жупел по отбора си, както го стори онзи ден наставникът на сините. Видно е, че Стоилов се готви за всеки двубой като за мача на живота си, но още по-видно е, че не с такава нагласа подхождат някои от играчите му. Не е случайно и едва ли е нагласено от него самия, че след последните две контроли в интервютата му думата „динамика“ присъства във всяко изречение. Динамиката това, динамиката онова, контрол над топката, агресия – това е, което казва Стоилов всеки път, и едва ли го прави нарочно, че да му изрежат от „Господари на ефира“ думата „динамика“ от всяко едно интервю и да направят любопитно видео. Треньорът казва това, което го мъчи, а само можем да си представим думите пред медиите по колко са умножени, когато ги изрича в съблекалнята и на какъв тон става това. Летвата сега е доста по-високо и всички, които я вдигнаха, трябва да действат вече с друго мислене и на други обороти. Така че е време и в клуба, и в отбора да бачкат на по-високи обороти.