Сиромашка радост – такъв бе сезон 2022/23 за сините

Янаки ДИМИТРОВ

Сезон 2022/23 вече е в историята, а болшинството фенове на Левски все още не могат да повярват на какво станаха свидетели. И поради тази причина чакат със свито сърце бъдещето. Обещанията, че ще е светло, отдавна не „хващат дикиш“.

След спечелената купа през май 2022 година настроенията сред синята маса бяха повече от приповдигнати. Предупрежденията на треньора Станимир Стоилов, че не обещава надграждане, бяха просто пропускани покрай ушите. За по-широките усмивки помагаше привличането на ветерана Ивелин Попов и бразилски нападател, носещ името Роналдо. В състава бе взет и десният бек Анте Блажевич, който обаче разочарова и се наложи още след първия кръг Мъри да прави „ремонт на ремонта“, пращайки хърватина в бокса и довеждайки Жереми Петрис. От новите само французинът покри очакванията. Това обяснява и защо Левски бе колеблив.

Отрезвяването дойде много бързо, още на старта, когато полувреме игра с човек повече стигна само за… 0:1 от ФК ЦСКА 1948 Сф в Бистрица. Горчивият вкус бе набързо пооправен с победи над съперници, които в края на кампанията се бореха със зъби и нокти за оцеляване. 5 последователни успеха „на нула“ отново качиха градуса. Грешната стъпка с 2:3 от Локомотив София в „Надежда“, бе изправена с 2:0 над ЦСКА във вечното дерби. В този двубой Левски на Станимир Стоилов бе такъв, какъвто го иска публиката му. Смел, агресивен, креативен, вкарващ, побеждаващ. Защитата бе желязна, халфовата линия „тиктакаше“, а бразилците Велтон и Роналдо правеха каквото си искат с противниковата отбрана. За жалост това бе

кулминацията

на сините

Дали заради успеха над вечния съперник и лекотата, с която бе постигнат, на „Герена“ си вирнаха носовете и платиха прескъпо за високомерието си. Дойдоха две измъчени победи в началото на октомври. А застудяването на времето носеше и намаляване на боеспособността на отбора. Така есенният дял бе завършен с 8 последователни мача без победа – 2 загуби (б.а. – и двете от Славия) и 6 равенства. Мантрата, че Левски е надигравал съперниците, но все поради странни обстоятелства се е разминал с трите точки, се изтърка. Сините сякаш не искаха да погледнат истината в очите. И да признаят, че в състава няма достатъчно характер. А когато нещата се закучат, просто нямат волята, а и добър план Б, с който да се измъкнат. Това го доказваше и статистиката – пуснеше ли гол, тимът не печелеше.

На лошата серия не бе обърнато достатъчно внимание, защото през ноември Наско Сираков, който тогава беше още само приносител на мажоритарния пакет акции, анонсира „изстрелване в друга орбита“. Синя България живееше с надеждата, че „до часове“ мощен чуждестранен инвеститор ще придобие клуба, ще изчисти огромните дългове, ще извади пари за селекция, а наред с това ще започне и строежа на нов стадион и база. За нещо такова подсказваше и организираният зимен лагер в Дубай. За него, а и за всичко, случило се в паузата, от клуба

проявиха

недалновидност

Първо – заради избора на руски съперници за контролите, които в крайна сметка бяха отказани под натиск от феновете. И второ – в очакване на месията на „Герена“ пропуснаха сами да си помогнат финансово с продажбата на играчи. Така пролетният дял дойде без нов собственик, с дългове към държавата, клатещи лиценза, и отново неубедителна игра, довела до 3 мача без успех. И тъкмо когато представянето взе да се стабилизира, то по управленските етажи се стигна до голямо земетресение. Пукнатините, появили се през април 2022 година, вече бяха толкова големи, че да срутят синята къщичка. 12 месеца по-рано от устата на Станимир Стоилов бяха излезели думите „Напускам българския футбол, но оставам в Левски“, като те бяха придружени и от „Няма да лъжа хората, не ми харесва управлението на клуба. Спонсори, монсори, ръководители – трябва да си оправим нещата. Не усещам и доверие в начина на моята работа“. Мнението му бе такова през април 2022-а, както и вечерта на 8 април 2023-а. Тогава Мъри си

събра багажа от

„Георги Аспарухов“

Това доведе до сериозно разцепление сред публиката, а от носител на акциите Наско Сираков стана мажоритарен собственик. За всички бе ясно, че орбитата е грешна и води към нищото. Е, все пак към нещичко – квота за Лигата на конференциите през бараж. На треньорския мостик временно застана Елин Топузаков, който се нарече ученик на Мъри. Да, играеше със същата тактика, не пипаше състава и в крайна сметка инерцията отведе тима до гишето за печат върху евровиза. Но преди 2:0 над Арда и етикета „царе на баража“ (б.а. – Левски спечели четвърти пореден) се случиха срамни неща в Разград, довели до поражение с 2:3 от Лудогорец. И ако то може да бъде оправдано със странен състав заради някакви собствени странни цели, то представянето срещу ЦСКА (0:2) бе покъртително слабо. Въпреки че след него някои ликуваха, защото титлата не е за вечния съперник. Всъщност в тези срещи сините със сигурност не бяха такива, каквито Мъри е искал. А целият сезон за Левски бе „сиромашка радост“. Дали обаче ще има и такава през новия?