Сините трудно ще удържат място в челото, ако разчитат само на един сценарий

Желю СТАНКОВ

Има една сентенция, че по-лесно е да стигнеш до върха, отколкота да се задържиш там, а за Левски това се отнася с лека преработка. Поради различни стечения на обстоятелствата и особеното развитие на клуба, финансово, организационно и игрово като отбор, за сините в последните години върха е третото място, с леко изключение. През сезон 2015/16 тимът финишира втори, на 14 точки след Лудогорец, но тогава ЦСКА липсваше в елитната група, а Литекс бе изваден. И през другото време на „Герена“ правят, струват и максимума е трето място.

Сега Левски с леко неуверен старт и с частично наваксване по отношение отложените мачове, стигна до своя си частен връх и въпросът сега е да остане там максимално дълго, защото този сезон ситуацията е малко по-особена. Нагоре са несистемните челници Локо Пловдив и Черно море, което никак не е добре за сините в стратегически план, имайки предвид, че системните Лудогорец и ЦСКА се очаква рано или късно да отидат нагоре. И някъде там при тези разминавания, тимът от „Герена“ трябва да се държи на ниво, като тук генерално вмъкваме уговорката, че не подценяваме напористия, но все още неутврдил се като респектиращ тим на ЦСКА 1948.

В този ред на мисли, с оглед тенденциите през последните години, Левски ще има изключителни трудности в мачовете с гореизброените съперници. Идеята е хората на треньора Николай Костов да не прави прочувки с другите. В момента сините са в точно такава поредица, първата серия от четирилогията завърши с обичайните късно спечелени три точки срещу последния Пирин, наред е по-високо стоящият от благоевградчани Крумовград.

Двата тима са единствените в първите 10 в класирането, които до този момент нямат равенство. Днешният опонент на Левски си има колекцийка от елитни скалпове, първият от които на Лудогорец, и сега на колана на треньора Неманя Милановим има място за още един. Разбираемо е, че за Николай Костов загубата на точки ще е провал, а на три ще е огромен провал. Точно срещу набързо събраният и още неподреден и обигран, но приличен отбор от Крумовград, треньорът на Левски може и трябва да опита нещо интересно, което е различно от класиката – колебливо първо полувреме и юруш на маслите през второто. Тотаджиите сигурно вече на мачовете на сините наизуст пишат или Х на полувремето, или търсят победа през равен на почивката. Лошо няма, победителите не ги съдят. Това са подбробности към общия пейзаж.

Не е лошо обаче сините да поднасят на феновете си всеки път различен вариант на сценария, победите никога не омръзват, но ако тимът ще иска да си държи сериозно третото място, а и да гледа нагоер, е време да намери някакъв подход към по-рутинно печелене на мачовете срещу такива съперници. Неспособността на Левски да започва двубоите си вихрено с поне две голови ситуации до 20-ата минута в крайна сметка не е укорима, ако има гарантиран марковия при Костов емоционален и печеливш завършек. Точно срещу Крумовград е моментът да се рискува и да се опита с нещо по-интересно като начало. Иначе ако не този съперник, то следващият може да се възползва от тази синя матрица и да удари първи. Тогава вече не е ясно дали сините ще могат психологически и игрово да реагират и да обърнат мача. Тази игра с огъня не може да продължава още дълго, някой ден ледът ще се счуои и третото място да остане пак като трудно достъпна цел. А да него говорим за подножието или самия връх.