В крайна сметка, нетърпението на германците да излязат във ваканция променя историята.

На финала на Евро 1976 Западна Германия влиза като действащ европейски и световен шампион – и естествено, като абсолютен фаворит срещу Чехословакия.

Дори съперникът да удържи равенство след редовното време и продълженията, първоначалният план е да има преиграване два дни по-късно. Даже главният съдия от Уелс Клайв Томас е подготвен да удължи престоя си в Югославия, където се провежда шампионатът.

Броени часове преди мача обаче планът се променя.

„Беше по искане на Германската футболна асоциация“, разказва чешката легенда Антонин Паненка. „Казаха, че играчите им вече си били насрочили някакви почивки, бла-бла, и питаха дали може да се изпълняват дузпи, вместо да има преиграване“.

Като аутсайдер, Чехословакия преценява, че е по-вероятно да надделее при изпълнения от бялата точка, отколкото във втори мач. И се съгласява.

А самият Паненка, елегантен и изкусен плеймейкър, вече има свой собствен план за двубоя, който ще го направи прочут за футболните фенове по целия свят.

В своя клубен тим Бохемианс от Прага, Антонин е замесен в един постоянен, почти ежедневен дуел на дузпи.

След тренировките той остава заедно с вратаря Зденек Хрушка, за да се упражнява от 11-те метра и двамата играят следната игра: Паненка изпълнява по пет дузпи и трябва да вкара и петте, за да спечели. Достатъчно е Хрушка да спаси само една, за да бъде победител, а после загубилият черпи бира или шоколади.

„Постоянно биех дузпи срещу него и вечер мислех начини да го победя. Тогава осъзнах, че докато се засилвам, вратарят изчаква до последната секунда и след това се хвърля наляво или надясно. Помислих си: защо да не изпратя топката почти директно в центъра на вратата?“

Когато изпробва стратегията, Антонин Паненка открива, че така прибавя още един възможен начин на изпълнение, Хрушка се колебае повече и съответно по-често губи в тяхната игра.

Всичко това можеше да си остане само между тях, но плеймейкърът осъзнава и че може да пренесе своята дузпа на по-високо ниво.

В следващите няколко години я изпробва все повече – на тренировки, после в контроли, а после и в официален мач срещу Дукла само месец преди Европейското първенство в Югославия.

Увереността му расте, защото се убеждава, че тактиката работи.

„Не го пазех в тайна и тук в Чехословакия хората знаеха за това. Но в западните страни никой не се интересуваше от чехословашки футбол. Може и да бяха в течение за някои резултати, но не гледаха мачовете“, обяснява Паненка.

През 70-те са още далеч времената на подробните скаутски проучвания и пищовите за вратарите преди дузпи. Така че, когато онзи финал завършва 2:2 след продълженията и се стига до дузпи, германският вратар Сеп Майер може да разчита само на инстинктите си.

Антонин Паненка е последен изпълнител за своите, а точно преди него Ули Хьонес е стрелял над вратата за ФРГ. Изведнъж залогът става огромен: ако Паненка вкара, Германия губи.

Халфът прави сериозна засилка и изглежда решен да заложи на силата – но при най-важния удар в своя живот се опира на любимия си трик.

Елегантно копва топката към центъра на вратата и вдига победоносно ръка още преди голът да е факт.

Обърканият Майер се е метнал наляво и успява да се изправи, когато вече му остава единствено да хвърли тъжен поглед към празнуващия герой.

Така се ражда може би най-известната дузпа в историята, а чехословашките футболисти не могат да повярват, че вече са европейски шампиони.

В родината им също не могат да проумеят какво им се случва само осем години след като Пражката пролет е смазана от войски и танкове от СССР и други уж съюзнически страни от Варшавския договор.

Оттогава събирането на тълпи в Прага е рядкост и е разрешавано предимно при посрещане на чуждестранни делегации.

Но когато националният тим се завръща като шампион, нищо не може да спре масовия емоционален изблик.

Улиците се изпълват с хора и Паненка признава, че не е преживявал нищо подобно друг път. Естествено, неговата решаваща и изпълнена по емблематичен начин дузпа го прави център на внимание не само за тълпите, но и за властта.

Чехословакия минава през процес на т.нар. „нормализация“ след опита си да се отклони от съветския властови модел, а преследването на дисиденти се е разпростряло далеч отвъд политиката.

Дузпата на Паненка, изпълнена толкова демонстративно и с пренебрежение към наложените правила, можеше да му причини големи проблеми, ако не се беше превърнала в гол.

„Да, ако не я бях вкарал, вероятно щеше да има някакви последици за мен, някое наказание или друг проблем“, признава футболистът.

Но вместо това, той се сдобива с неочакван нов враг.

Сеп Майер сякаш е забравил какво е усещането от такава загуба, тъй като е част от легендарния състав на Байерн Мюнхен, спечелил третата си поредна европейска купа предния месец.

Вратарят се чувства унизен от начина, по който му е била вкарана дузпата, както и от хапливите коментари срещу него в пресата.

„Някои чуждестранни журналисти, особено западните, твърдяха, че съм се подиграл на Майер, че съм го направил на клоун и такива неща“, спомня си Паненка.

„Но не беше вярно. За мен просто беше най-лесният начин да отбележа. Само че Майер повярва на тези журналисти. Като чуеше името „Паненка“, беше страшно неприятно за него и реагираше много раздразнено. Не ми проговори в следващите 35 години“.

Все пак с изминаването на десетилетията се стига до примирие между двамата, докато в същото време „Паненката“ се превръща в нарицателно за изпълнените по този рисков начин дузпи.

Някои от най-изтъкнатите футболни магьосници прибягват до „Паненката“ в най-критичните моменти, като сред тях можем да изредим Зинедин Зидан, Андреа Пирло, Лионел Меси, Кристиано Роналдо, Тиери Анри, Неймар, Златан Ибрахимович, Серхио Рамос.

Безброй вратари падат жертва на същия трик и това изчиства имиджа на Майер.

„Отношенията ни с него са съвсем нормални напоследък, видяхме се преди 4-5 години и не ми беше ядосан. Пихме бира и играхме голф заедно“, разказва още Паненка.

Но самият изпълнител на незабравимата дузпа има смесени чувства относно „Паненката“.

Сякаш всичко останало от неговата кариера и от неговите футболни умения е забравено и погребано под славата на най-известното му творение.

„От една страна съм горд, че тази дузпа беше измислена, че е толкова известна и че е повтаряна от най-добрите футболисти. Но е вярно, че когато се спомене името Паненка, всички мислят само за дузпата“.

„Така че хем съм горд, хем съм малко разочарован, че дузпата изтри всичко, което исках да дам на публиката – многото пасове, голове и създадени положения. В този смисъл, дузпата уби кариерата ми“.

Но все пак, ако отново се върне в онзи решаващ момент срещу Сеп Майер, какво би направил Антонин Паненка? Би ли изпълнил по същия начин, или просто ще порази мрежата с някой стандартен силен удар, който няма да запечата завинаги във футболния фолклор?

„Разбира се, че бих направил същото!“, убеден е той.

„Със сигурност! Няма как да направя нищо по-различно“.

webcafe.bg