Легендарният футболист на Черно море, ЦСКА и националния отбор на България Божил Колев отпразнува 70-годишния си юбилей в началото на 2019 година. Бранителят, известен с топовния си шут, е роден на 12 януари 1949 г. във варненското село Цонево (община Дългопол).

На 11 г. започва да тренира футбол в школата на Черно море. За мъжкия тим на „моряците“ дебютира на 13 август 1967-а при домакинската загуба с 2:3 от ЦСКА. Макар и само на 18 години, той започва титуляр в защитата на варненци и дори бележи втория гол в тяхна полза.

През лятото на 1970-а преминава в ЦСКА, където играе до 1979 г.

По пет пъти е шампион и носител на Купата на България. С 373 мача и 74 гола в „А“ група, 1/4-финалист за КЕШ. Заслужил майстор на спорта. За ЦСКА е изиграл 254 мача и е отбелязал 63 гола. В Черно море има 119 мача и 11 гола. Два пъти е носител на Купата за спортсменство в групата на майсторите и Футболист №2 на България през 1975 година.

Той е варненският рекордьор по участия в националните гарнитури: 60 мача и 8 гола в мъжкия, 9 – в младежкия и 14 – в юношеския тим на страната. Участник на финалите на Световното през 1974 г., където играе и в трите мача. Шест пъти е извеждал мъжкия отбор като капитан. Бил е и помощник на националния селекционер Христо Бонев на финалите на Световното през 1998 г., бивш треньор на ЦСКА, на кипърските Омония (Никозия) и Неа Саламис Фамагуста, бивш играещ треньор в родния си отбор и старши треньор на Черно море (три пъти), Добруджа и Автотрейд.

Футболист №1 на Варна за XX век и 18-и в класацията на ФИФА за най-резултатните защитници в националните първенства. Почетен гражданин на Варна.

Г-н Колев, как започнахте да играете футбол?
– Като много деца ритах топката в махалата, а после и в училищния отбор. Когато бях на 10 години, сам отидох на „Тича”, но Атанас Аврамов-Кафето ми каза: „Още си малък, ела след една година“. Аз така и направих, и през 1960-а вече бях част от детския отбор на Черно море. После играх за юношите младша и старша възраст на клуба под ръководството на Димитър Димитров – Клечо.

Кога преминахте в мъжете и какво помните от първия си мач?
– Иван Моканов ме взе за първи път в представителния тим през 1966 година на турнир „Варненско лято” и играх срещу английския Шефилд. Иначе официалният ми дебют беше на 13 август 1967 година срещу ЦСКА на „Юри Гагарин” във Варна. Играх цял мач и вкарах първия си гол – с левия крак, който оформи крайния резултат – 2:3.

Как се стигна до преминаването ви в ЦСКА?
– Случи се през лятото на 1970-а, когато бях войник и ме вкараха в ареста за 15 дни. Но стана така, че десет от тях изтърпях във Варна, а останалите – 5, в ЦСКА. Треньорът Манол Манолов дойде с фотограф в ареста и ми направиха снимка за картотека, а по-късно през лятото дебютирах в приятелски мач срещу ГДР. Любопитно е, че в тази контрола трябваше да играе националният отбор, но той бе разформирован с решение на партията след световното в Мексико. По същото време пък аз бях със спрени права за няколко месеца. Тогава шефът на ЦСКА полковник Миколаш постави ултиматум на футболната федерация – ЦСКА ще спаси контролния мач и ще играе от името на България, ако отмените наказанието на Божил Колев. Това стана и аз дебютирах.

Най-приятните ви мигове с червения екип?
– Всички победи, всички титли и купи у нас, невероятната публика, която ни подкрепяше навсякъде. В турнира на КЕШ винаги ще помня три мача. През ноември 1973 година елиминирахме действащия европейския шампион Аякс след продължения с 2:0 в София. По-късно на 1/4-финал се държахме достойно срещу великия Байерн, който също като Аякс три пъти поред бе първи в Европа. В Мюнхен изгубихме с 1:4, но съдията ни ощети. На почивката беше 2:1 и Бекенбауер говореше на висок тон на рефера на път към съблекалните. В София ги бихме с 2:1, като аз вкарах дузпа на Сеп Майер и изравних. После поведохме, имахме положения за трети гол и ако го бяхме вкарали, публиката щеше да им вкара четвъртия. Срещу Панатинайкос пък бе голяма драма. Първо, спечелихме с 2:1 у дома, а аз се разписах от дузпа. В реванша изгубихме с 1:2 и се стигна до дузпи. Вкарах първата и поведохме с 3:1. Трябваше да си бием по още две дузпи, като ние трябваше да реализираме една или те да сбъркат веднъж, за да сме краен победител. В този момент техният треньор Пушкаш влезе на терена, стисна ръката на съдията и извади отбора си. Реферът се чудеше какво да прави, но след това наду свирката и даде край. Гърците, естествено подадоха жалба, тъй като на теория имаха шансове, и двубоят се преигра след една седмица в Атина. След първото полувреме водехме с 1:0. Точен бе Петър Жеков, който довкара топката в мрежата, след като бе тупнала около голлинията след мой удар. В началото на второто полувреме, когато всички от нашия щаб още не бяха седнали на пейката, фиксирах крайното 2:0 с удар извън наказателното поле.

През 1975-а всички очакват вие да бъдете избран за Футболист №1 на България, но първи става Кирил Ивков. Как го приехте?
– За мен и всички футболни хора това бе странно, защото е свързано с прецедент. По онова време, който спечелеше анкетата на в. „Старт” за Футболист №1 на сезона в „А” група, ставаше автоматически и №1 на България в края на годината. Аз станах Футболист №1 на „Старт” за сезон 1974/1975, но в края на годината за първи път за най-добър футболист на България бе избран друг.

Първите ви стъпки в националния отбор?
– През 1966-а и 1967-а играх за юношеския национален отбор на финали на европейско в Югославия и Турция, спечелихме и турнир в Торино, и ни наградиха със златни медали. За „А” националния отбор дебютирах през 1969 година при 5:1 срещу Валенсия. Пуснахе ме титуляр като метач – първото полувреме пред мен беше Иван Димитров, а през второто – Димитър Пенев. В състава бяха също Гунди, Якимов, Бонев и други големи имена.

Кои двубои с екипа на България помните?
– Много са, за да ги изброявам, но ще спомена три от тях. В европейска квалификация направихме 1:1 с Германия в София и вкарах дузпа на Майер, а с голямата Португалия на Еузебио направихме 2:2 в Лисабон след два гола на Бонев. Силната Северна Ирландия пък я бихме с 3:0 в София. Спънаха ме за дузпа, която Бонев вкара за 1:0, аз отбелязах втория гол, а по-късно отново Бонев бе точен от бялата точка за класиката. При 3:0 над Унгария в София реализирах първия гол, а за гостите игра Флориан Алберт.

Разкажете за сблъсъка ви с Пеле?
– Месец преди световното в Мексико през 1970-а с „Б” националния отбор на България играхме контролен мач с Бразилия. На стадион „Морумби” в Сао Паоло имаше 160 000 зрители. През първото полувреме пазих Тостао, а след това Пеле, който влезе след почивката. Щом не съм му позволил да вкара гол, значи съм се справил. Исках да си разменя фланелката с него, но не успях, тъй като след края на двубоя журналисти и публика нахлуха на терена, и настана суматоха. Същото лято този отбор на Бразилия стана световен шампион.

На световното в Германия през 1974-та вие играете и в трите мача срещу Швеция (0:0), Уругвай (1:1) и Холандия (1:4). България има много силен отбор, но защо не успяхте да донесете първата ни победа на Мондиали?
– Нямахме късмет. Срещу шведите ударихме две греди, а срещу Уругвай поведохме след красив гол на Бонев с глава, но ни изравниха накрая след колективна наша грешка.

Какво е за вас Черно море?
– Родният и обичан клуб, който ме създаде като футболист и ме изгради като човек. Благодарен съм на всички треньори, с които съм работил, на всички футболисти, с които съм играл, и на великолепните ни привърженици, които пълнеха трибуните на „Юри Гагарин” и бяха 12-ият ни играч.

Най-голямото ви постижение в живота?
– Щастлив съм, че с моята съпруга Анастасия създадохме едно прекрасно и сплотено семейство, което е моя опора. Синът Божидар е женен от години, а щерката Ана ме дари с внук Божидар, който е моя слабост. Той тренира известно време футбол, но по-важно е, че е отличен ученик и расте като добър човек. За мен семейството е най-голямата ми победа в живота. След това са футболът и приятелите.

А защо се върнахте във Варна от ЦСКА в апогея на кариерата си?
– Ние варненци сме такива хора, където и да идем, пак се връщаме. Аз се прибрах през 1979 г. като играещ треньор. Няколко години по-рано измолих генералите да ме пуснат в “Черно море”, но те не искаха и да чуят. Девет сезона играх в ЦСКА, малко ли е? Много се изтормозих в София. На жена ми й писна рано-рано и все напираше да се връщаме. И двете ми деца Ана и Божидар се родиха в София. Знаеш ли какъв тормоз, какъв зор е било за съпругата ми Анастасия да отгледа децата ни, защото аз постоянно отсъствах – нескончаеми лагери и мачове. Живеехме на петия етаж на улица „Оборище”, а там ни асансьор, ни дявол. И две малки деца! Преди раждането на Божидар през 1974 г. отсъствах от къщи поне 8 месеца. Готвехме се за световното първенство в Германия и националния отбор ни въртяха от лагер на лагер. Бяхме в Кипър, в Кувейт и накрая във Велинград. Измолих старши треньора Христо Младенов да ме пусне до София, за
да присъствам
на раждането
на сина си
Видях Божидар и съпругата си за две минути и веднага обратно във Велинград. Иначе в ЦСКА ми беше много хубаво, но животът и динамиката на столицата не се понравиха на семейството ми.
Вероятно си спомняте дебютния мач за мъжете на “Черно море”, който е точно срещу тима, чиято легенда ставате по-късно?
– О, много приятен спомен е това. Мачът беше на стадион „Юрий Гагарин”, на 13 август 1967-а в Деня на военноморския флот. ЦСКА ни биха с 3:2, а аз вкарах един от головете за “Черно море”. Играех със самочувствие, нищо че бях на 18 години. До дебюта ми в мъжкия футбол все пак зад гърба си имах европейски финали за юноши в Югославия и Турция. Точно след тези първенства вече се знаеше, че ЦСКА ме харесват и ще ме вземат при първа възможност. Голът, който им го вкарах, беше най-малкото нещо, те си ме знаеха. Стефан Божков ме викна в националния отбор още през 1969-а за приятелски мачове с „Валенсия” в Испания и веднага след това гостувахме на Мароко. На връщане в самолета ми каза, че няма смисъл да си губя повече времето в “Черно море”, и след кацането в София ме праща право при старши треньора на ЦСКА Манол Манолов-Симулията, за да се уреди трансферът. А Божков си е цесекар отвсякъде и нямаше начин да му се противя, защото и аз исках да играя за шампионски титли, купи и медали. Откажех ли на ЦСКА, това означаваше да забравя и за националния отбор.
Защо тогава Стефан Божков не ви е включил в националния отбор за световното в Мексико през 1970-а, след като ви е харесал?
– Аз участвах в цялата подготовка на отбора в Белмекен, в Перу и Мексико после. Станаха там едни неща, не е за разправяне, и не ме взеха…Важното е, че д-р Кръстев стана професор на гърба ни с програмата му за тренировки, особено със ските и снега на Белмекен… То и да бяха ме взели в Мексико, все тая,
отборът беше
се превърнал
в дроб-сарма
Аз отпаднах за Мексико, но ме прехвърлиха в „Б” отбора за извънредното турне с 8 мача в Бразилия. Играхме срещу бъдещия световен шампион пред 150 000 зрители на стадион „Мурумби“ в Сао Паоло и направихме 0:0. Много нервен мач беше за нашия отбор, защото излязохме да загряваме, а после, без да ни обясняват, отложиха началото с един час. Прибрахме се в съблекалнята, без да знаем дали въобще ще играем. На втората загрявка си казахме, че няма лабаво – ще ги бием, ако ще да се разчуе. Пеле за първи път в кариерата си беше резерва, влезе през второто полувреме и аз го пазих персонално. Първото полувреме пък играх срещу Тостао, който преди това беше претърпял операция и специално ни предупредиха да внимаваме с него, за да не стане някой сакатлък. От този мач ме е яд, че не можах да си разменя фланелката с Пеле, защото веднага след края за секунди на терена нахлуха поне 200 журналисти.

Играли сте срещу всички топнападатели за времето. Срещу кого ви е било най-трудно?
– Марио Кемпес от Аржентина и „Валенсия”! По-лесно ми е било срещу Йохан Кройф, срещу Герд Мюлер и Еузебио например. Но ще ти кажа, че един стопер като Бекенбауер също беше труден за опазване, като излезе напред. Аз също обичах да се включвам напред и вкарвах редовно. Голът просто ме искаше, много важни голове съм вкарвал. И дузпаджия бях. Въобще в ЦСКА по онова време само вратарят не бележеше май (б.а.-смее се). Много сладки мачове направихме, много сладки победи. Европейския шампион “Аякс” детронирахме, после и “Байерн” бяха готови в следващия кръг, но реферите не ни позволиха. Беше ясно, че имаме отбор да спечели КЕШ, но кой на Запад ще ти позволи такова нещо. За “Аякс” и “Байерн” е ясно, но имахме и една не по-малко сладка победа – преиграването срещу “Панатинайкос”. Бяхме ги били гърците в София с 2:1 и те с толкова на реванша, и после продължения, дузпи. Ние вкарахме 3 от 3, като първата бих аз. И в редовното време им вкарах от дузпа. “Панатинайкос” от 3 дузпи вкара само една и тогава какво става, какъв номер ни извъртя треньорът им Пушкаш. Влиза той на терена, здрависва се с рефера Иванов от СССР, поздравява нас като победители и всички се прибираме.
И стана гаф,
защото се
улисахме
и не бихме четвъртата си дузпа на празна врата. Пушкаш с прибирането си в съблекалнята пуска жалба и ние трябваше да играем трети мач с тях, в който не им дадохме да дишат – бихме ги с 2:0. Първото полувреме нацелих гредата и Петър Жеков я довкара. Бием център за начало на второто полувреме, включвам се напред и им мушнах втория гол. И ги елиминирахме.
Ще ви върна към периода, в който бяхте треньор на ЦСКА. Вътрешен човек ли доведе до освобождаването ви само след три месеца работа и паметна победа над „Ювентус” през септември 1994 година?
– Може и така да се каже. Играем срещу „Ювентус” европейски мач, а аз – треньорът, не знам, че Петър Михтарски е нередовен!… Аз не картотекирам футболисти, нито договори им подписвам, нито им следя картоните… Бихме “Юве” с 3:2, а на другия ден останах като гръмнат – Михтарски бил нередовно картотекиран и губим служебно. Нещата в ЦСКА са много изпуснати от край време! И в другия така наречен гранд – „Левски”, нещата не са по-розови. Не върви ли единият отбор, не върви и другият. ЦСКА и „Левски” са като скачени съдове. Какво бучат толкова левскарите, че ЦСКА навремето сме били под крилото на държавата? Направо се нервирам, когато чуя такива приказки. Защо се подминава с лека ръка фактът, че от 1969 г. „Левски” бяха под крилото на Държавна сигурност? Левскарите се ползваха с всякакви привилегии благодарение на службите! За футболистите говоря, не става въпрос само за клуба! Всеки футболист на „Левски” имаше карта от ДС и не можеш с пръст да ги барнеш! Това колко хора го знаят? Ангел Солаков беше начело на „Левски”, рядко силен човек в МВР, луд левскар! Те можеха да влияят и на съдии, и на футболната федерация, и на противниковите отбори и футболисти! И го правеха това нещо! „Левски” беше структура на Държавна сигурност! Държавна сигурност написа половината история на „Левски”! Нищо лошо не искам да кажа за качествата на футболистите им, но истината е само една!
Милко Балев пък помагал на ЦСКА като началник на кабинета на Тодор Живков?
-Това е другата лъжа, измислена от левскари. Милко Балев много късно зае този пост. Цесекар беше, но с какво можеше да ни помогне, когато имаше срещу себе си Държавна сигурност? Военният министър Добри Джуров пък беше рядко етичен човек, за да се занимава с подмолни неща – да урежда мачове, титли и т.н. Това беше под достойнството му. Военните генерали нямаха ресурс и власт да се месят, но Държавна сигурност имаха всичко необходимо за да помагат на „Левски”!

В първата част на интервюто са използвани въпроси от „Петел“, а във втората от агенция „Блиц“.