Васил КОЛЕВ, специално за „Тема Спорт“

През февруари 1989 година бразилското списание „Плакар“ публикува любопитен материал, с който авторката Катя Перин печели националната награда за журналистика. Не става дума обаче за някакво сензационно разследване. Перин просто успява да разкаже за първи път историята на детския отбор на Бауру АК – там, където започва пътят на Краля Пеле.
„По онова време баща ми Дондиньо играеше там – спомня си Пеле. – Хората в града ме познаваха така, както ме познават днес, но причината беше той. Спираха ме по улиците и ми даваха пари, които да занеса у дома, защото бяха доволни от това, което прави на терена.“
През 1953 година синът на Дондиньо и дона Селесте се озовава сам в детския отбор на Бауру. Директорът на клуба Жоао Фернандес има идея да създаде юношески отбор, в който

местните деца
да се забавляват

и показват уменията си с топката, а не толкова да се гонят резултати. За целта той кани Валдемар де Брито – бразилски национал и десен халф от световното през 1934 година, който става треньор. В местния вестник „Диарио де Бауру“ е публикувана обява, чрез която се канят всички деца на възраст от 8 до 16 години, които искат да играят футбол на нещо като проби. Бауру е градче във вътрешността на щата Паулиста, което се намира на 345 км от Сао Пауло и кой знае колко забавления по онова време няма. Явяват се около 100 деца, а седналият на трибуните Валдемар подбира най-добрите 25. Сред тях е и Пеле.
Месец по-късно Бакиньо, както се нарича тимът (означава децата на Бауро), изиграва първият си мач, като прави 3:3 срещу друга подобна формация с името Жерсон Франка. Още в следващия двубой нещата тръгват по мед и масло и е разбит юношеският тим на Сао Пауло с 21:0. Детенце, което повече прилича на талисмана на отбора, е героят със 7 гола.

Името му е Пеле

„Дадох си сметка какво се случва – спомня си Валдемар де Брито. – Дори да играехме срещу гора от дървета, едва ли щяхме да постигнем такъв резултат.“
През 1954 година Бакиньо печели първенството на Лига Баурензе, като в 33 двубоя отбелязва 148 гола, или средно по 4.5 на мач. Пеле и компания стават шампиони 6 кръга преди края. За награда отборът е поканен на турнир в Сао Пауло, където разбива в първата си среща Фламенго Виля Мариана с 12:1. След последния съдийски сигнал половината от публиката си тръгва, защото не очаква да види кой знае колко повече от другите в турнира.
Тимът на Пеле става шампион и през следващата година, след което се разпада. Юношеството е приключило. Пеле играе малко футбол на закрито, а след това се отправя към Сантос. Не всички от съотборниците му правят кариера във футбола. Катя Перин установява, че капитанът Осмар е станал директор в железниците на Сао Пауло. Грило е шеф в текстилна фабрика, а Маниньо прави кариера като директор на банка. Днес Бауру е популярна футболна школа и много малчугани очакват от тях да се появи наследникът на Пеле. В кафенето до игрищата пожълтяла снимка от 6 април 1955 година напомня на всички, че тук е започнал Краля.
„Без съмнение отборът на Бакиньо беше здрава основа за това, което постигнах после“, признава самият Пеле.