Двуметровият вратар, който днес навършва 50 г., правеше големите си мачове точно срещу историческите грандове ЦСКА и Левски

Любомир СЕРАФИМОВ

Ако някой някога разкаже в книга историята на възхода и падението на ловешкия Литекс, то двуметровият страж Витомир Вутов несъмнено трябва да бъде сред главните действащи лица – едно местно момче сред толкова много и скъпи наемници. Скромният вратар с номер 1 на гърба, който днес навършва 50 години, осигурява живата връзка между Осъм, ЛЕКС, Литекс и Ловеч и никога не е претендирал да играе водещи роли, затова остава някак си в миманса на невъзпетите герои. А геройствата му за оранжевите под рамката нямат чет и брой. Ще припомним само две от тях.
28 октомври 1995 г. Литекс още бе просто Ловеч и със зъби и нокти се бореше за своето оцеляване в елита. Домакините, водени от червената легенда Георги Денев-Кучето, сам продукт на ловешката школа, останаха без вратаря си още в първата минута на двубоя с ЦСКА. Тогава бившият страж на армейците Виктор Георгиев спъна пред наказателното си поле Петър Жабов, получи червен картон и в игра се наложи да влезе контузената резерва Витомир Вутов. В продължение на 89 минути ЦСКА яростно натискаше, с 10 души ловчанлии храбро бранеха скъпоценната точица, а дори на куц крак Витята успя да запази вратата си суха. Мачът завърши 0:0, а виделият какво ли не във футбола Денев се разплака от вълнение и гордост, но все пак в края на сезона ловчанлии изпаднаха.
Съобщението за раждането на бъдещия гранд през лятото на 1996 г. мина някак незабелязано в спортните колони на вестниците. Само след няколко месеца под новото име Литекс тимът помете конкуренцията в Б група, като остави най-близкия си преследвач на цели 16 точки. И веднага след това разби половинвековното червено-синьо статукво в елита. Направи го със солидна селекция, но без претенциозни родни звезди. Те всъщност не искаха и да чуят офертата на Гришата Ганчев и да отидат в град с една главна улица, покрит мост и несъществуващ нощен живот. Гръбнак станаха футболисти, които не успяха да направят кариера на „Армията“ и на „Герена” като Росен Кирилов, Стойчо Стоилов и Стефан Юруков, както и отломки от стария състав, играл без особен успех в елита, като Димчо Беляков. Важна част от чудото на преродения клуб бяха местни кадри като

гиганта с
неизменното
долнище
на анцуг

Витомир Вутов и бъдещия създател на друго провинциално явление – Лудогорец, Ивайло Петев, както и неизвестни дори в родината им сърби – Златомир Загорчич, Драголюб Симонович и Игор Богданович.
Другото вратарско геройство бе на 5 май 1999 г. В онзи момент Левски и Литекс се бяха вкопчили в безмилостен паралелен слалом към титлата, пред който всички останали в А група правиха шпалир. Литекс бе с 2 точки по-напред, но сините подготвиха мощен психологически удар. За директния сблъсък в София те се върнаха в собствения си дом, стадион „Георги Аспарухов“, който бе затворен в продължение на 7 дълги години заради ремонт. „Герена“ отново се пукаше по шевовете, а 39 хиляди по трибуните, сигурни в победата, създадоха адска атмосфера за гостите. Тя обаче не повлия на Вутов, който спаси всичко за крайното 0:0 и така доближи максимално оранжевите до втората им шампионска титла.
Срещу историческите грандове ЦСКА и Левски Витята винаги правеше запомнящи се двубои. Бе титуляр за оранжевите и при онази фамозна „осмица“ край Осъм на 29 ноември 1998 г., с която те зашлевиха армейците. И досега това си остава най-тежката загуба в цялата история на ЦСКА. Витята бе и

капитан на
оранжевата
единайсеторка

стигнала до първата Купа на България в клубната история на 24 май 2001 г.
Когато дойде времето за равносметка в края на 2006 г., останаха фактите – Вутов и досега е българинът, изиграл най-много шампионатни мачове за ловчанлии – 212, като единствено Небойша Йеленкович успя да го измести от първото място във вечната ранглиста. С клубната емблема на гърдите Витята навъртя 32 двубоя в Европа и това го нарежда в Топ 5 на българските вратари за всички времена след Георги Петков, Владислав Стоянов, Димитър Иванков и Георги Велинов.
Годините доказаха – Литекс и Вутов сякаш бяха създадени един за друг, а гигантът не може да бъде пришит към нечия друга клубна история, колкото и да им се привижда на някои. След десетилетна вярна служба на клуба от града на люляците той потърси професионална изява като треньор на вратарите на други географски ширини – подготвяше юношеските и младежки национали, бе заедно с Петев в саудитския Ал Кадисия, работи в Локо ГО, сега е в щаба на Тунчев в Локо Пд. И с житейска мъдрост оборва приказките за „общия генезис“ на родния му клуб и ЦСКА: „С времето и победите ще има само един ЦСКА в София и само един Литекс в Ловеч. Хората ще им се радват. Надявам се пак да има дерби ЦСКА – Литекс в А група и го пожелавам на феновете“.

ТОВА Е ВИТОМИР ВУТОВ
Роден на 22 ноември 1971 г. Играе в Литекс Лч (1990-1991), Локо Мездра (1991-1993), Литекс (1993-есен 2006). С 212 мача в Първа лига – второ място във вечната клубна ранглиста по участия. Два пъти шампион на България с Литекс (1997/98 и 1998/99 г.). Носител на нац. купа (2000/01 г.). С 32 мача за Литекс в европейските турнири – трето място във вечната клубна ранглиста
СЕЗОНИ В ЕЛИТА
Сезон Отбор М
1994/95 Литекс 17
1995/96 Литекс 26
1997/98 Литекс 28
1998/99 Литекс 19
1999/00 Литекс 16
2000/01 Литекс 10
2001/02 Литекс 34
2002/03 Литекс 2
2003/04 Литекс 6
2004/05 Литекс 21
2005/06 Литекс 26
2006/07 Литекс 7
Общо 212
Заб.: Мачовете са само за първенство.