След 4 титли, 4 купи, обновен стадион и над дузина евроучастия, ловешкият тим изпадна при аматьорите

Жаклин МИХАЙЛОВ

Като че ли никой не забеляза, че в българския професионален футбол от следващия сезон ще има едно голямо отсъствие. И то не е на кой да е, а на четирикратния шампион на страната от 1998, 1999, 2010 и 2011 година – Литекс Ловеч. В добавка четири купи, суперкупа и над дузина участия в европейските турнири, където отборът срещна величията Спартак Москва, Астън Вила, Динамо Киев и още десетки клубове със забележимо присъствие на голямата сцена. Дълги години град

Ловеч бе европейска

футболна дестинация

а местният отбор на топ позициите в местното първенство. Всъщност, ако трябва да бъда съвсем пунктуален, до зимата на 2015 година Литекс бе основен фаворит за титлата във всяка една кампания. Последният път, когато се бореха за нея със зъби и нокти бе през сезон 2013/14, в който завършиха на минимална разлика зад Лудогорец. И някъде тогава точно Литекс нанесе първата плесница върху наглата физиономия на хегемонията, като я разби с впечатляващото 4:2. Треньор бе Красимир Балъков, а в състава бяха доста интересни имена.

Но понеже сме в края на историята, ще се върна на началото, което датира някъде в далечната 1996 година. Градският футболен клуб Кърпачев и след това Осъм дълги години бе членувал в северната Б група, но нито веднъж не бе атакувал удачно елитния футбол. Сериозен отбор, който даде на България великия Петър Хубчев, но в онези времена не всеки можеше да се добере от заветната А група. След промените и в Ловеч се намери мераклия да гони високи цели под името ЛЕКС. Клубът направи исторически пробив в елита, но бързо отпадна и тогава точно за пръв път се спомена името на Гриша Ганчев. Но никой не е предполагал, че той ще се превърне в

меценат и

спомоществовател

номер 1 на българския спорт. Когато ЦСКА ставаше шампион с Гочето Василев, ловешкият клуб, вече под името Литекс, бе първенец във втория ешелон. А на следващата година вече бе шампион на България като новак. Нещо, което 14 години по-късно повтори Лудогорец, но тук ще отбележа най-съществената разлика между двата проекта, която честният анализатор и коментатор трябва задължително да маркира. Гриша Ганчев си начеса крастата с две поредни титли и далновидно разбра, че трябва да отстъпи крачка назад. Той беше достатъчно прозорлив, за да си дава сметка, че силата на един клуб е в пряка зависимост от конкурентната борба. И във времето, когато беше най-силният играч на терена, шампиони на България станаха Левски, ЦСКА, Локомотив Пловдив, а по-късно пак точно той отстъпи от първото място, за да даде път на Лудогорец. Уви, не му благодариха, а сега се вижда колко полезно е било мисленето на Ганчев в интерес на българския футбол.

Но заслугата на Ганчев далеч не се изчерпва с отношение към другите. В най-новата история на българския национален отбор Литекс е абсолютен

отличник по

национални

състезатели

И в момента в националния отбор, 10 години след зенита на ловешката футболна академия, основни фигури са Кирил Десподов и Антон Недялков. Още доста момчета, които направиха солидна кариера бяха подготвени за футбола в Ловеч. Но и тази загриженост за общото дело на Ганчев не беше подкрепена от никой друг.

Споменах кога бе поставено началото на края в една вечер в квартал Подуене през 2015-а. Тогава водените от легендата Люпко Петрович гости бяха напътствани да напуснат терена след безобразни съдийски грешки в техен ущърб. И според правилата на БФС Литекс бе изваден от групата, като недоигра сезона. Споменаването на името на сръбския велемайстор предизвиква спомена, че в Ловеч минаха най-добрите български треньори – Димитър Димитров, Станимир Стоилов, Стойчо Младенов. Ганчев покани на работа и легендите на българския футбол Христо Стоичков, Красимир Балъков и Любослав Пенев. Няма как да се пропусне и името на местния кумир Ферарио Спасов, който за съжаление вече не е сред живите.

А на следващото лято, през 2016-а, започна 8-годишната елитна ера на Ганчев в Борисовата градина. И любимото му дете

като че ли

му отмиля

То беше изпратено в Трета лига по административен път, но веднага спечели обратна промоция и до тази пролет Ловеч все още се подвизаваше във Втора лига с професионален статут. Обаче подчертавам без амбиции отново да се завърне там, където му е мястото! Какво се случи през тази пролет?! Две големи футболни марки отпаднаха от Б група и потеглиха към В. В Италия това се случи на носителя на КНК и финалист в КЕШ Сампдория, в България на Литекс. И докато в Генуа през пролетта се провеждаше акция по спасението на редник Райън с участието на Манчини, Евани, Ломбардо и други легенди на „Дория“, у нас никой не се притече на помощ на потъващата ловешка гемия. Никой от получавалите много сериозни за родните стандарти възнаграждения в Ловеч не се организира за спасението на фланелката, която бяха носили през годините. Никой от трансферираните за сериозни пари в големи европейски клубове не се отзова да помогне. По този начин европейската марка ФК Ловеч се оказа безпомощна пред офанзивата на ФК Своге. И това се случи в България, където понятие като благодарност няма!