Треньорът на Левски и колегата му Антон Велков са под прицел в столичното дерби

Желю СТАНКОВ

Левски – Локо София никога в новата история на футбола ни не е бил просто един мач, просто едно столично дерби между два традиционни клуба или пък обикновен сблъсък между по-големия и по-малкия клуб от столицата. Сините станаха шампиони през 2007 година след победа в „Надежда“ с 5:3, с един от знаковите треньори – Станимир Стоилов. Същият Мъри, който два пъти се разделя с Левски, като и двата пъти след мачове с Локомотив на „Герена“ – 0:1 на 4 май 2008-а и 1:0 на 8 април 2023-та. Станислав Генчев пък работи преди година-две (б.а. – сезон 2022/23) при червено-черните със синия си щаб (б.а. – бе начело на Локо при последния мач на Стоилов при втория му престой в Левски). И сега по стечение на обстоятелства му пари под лъжичката и никак не е изключено и на него това да му е последният мач начело на Левски. Тук малко играем по струната на обратните нагласи, защото ситуацията е – сините вече е крайно време да прекъснат серията от три поредни загуби, а червено-черните пък дори не помнят кога за последно спечелиха три точки. И за да е още по-интересно, от Локомотив излизат дежурните спекулации за смяна на треньора. Тони Велков на този етап не успява да вкара машината в коловоза и статутът продължава да е на

дерайлирала

композиция

И на двете места обаче вероятно в един момент неизбежно са се питали – а кого да вземем? В Левски все още догадките са на много ранен етап, а в „Надежда“ като че ли Тони Велков с аурата си на местен кадър, на изключително позитивен човек и вечен оптимист изобщо не дава признаци да вдига ръце. Видимо е с просто око, че и на двете места не разполагат с идеи как да вдигнат нивото, освен ако от някъде не се намерят много пари. Което изобщо не е гаранция, защото сините през лятото изхарчиха над милион и половина лева за селекция – трансферни и агентски разходи, като прогнозите са за нулева възвръщаемост. А червено-черните „бръмчат“ само на свободни агенти. Тук пак има нещо като свързан детайл, което доказва колко тънка е линията, когато на българския пазар се предлагат футболисти от необятните долни дивизии на цяла Европа – от Локо София отхвърлиха Фадига с претенции за 3 хиляди евро заплата, а след това от Левски му отвориха при почукване на вратата и му дадоха в пъти по-голямо възнаграждение.

Националната пауза в първенството винаги е нож с две остриета. Треньорите хем опитват да изчистят някои детайли, но футболистите, които не са национали, излизат от игрови ритъм и затова не се учудвайте, ако довечера след края на мача и Станислав Генчев, и Тони Велков отново изтъкнат това като много важен съпътстващ детайл. Обяснимо

напрежението е

в треньорската

стая на Левски

защото дори то да отсъства, сините са длъжни да си го произведат, по възможност в разумни количества. Схемата, схемата и пак схемата – това е сламката, за която се хващат и в клуба, и на трибуните. Но малцина си дават сметка, че ако въпросната схема 3-5-2 изведнъж отиде в коша, насреща ще има сбор от объркани какво да правят футболисти, които на са подготвени за такава шокова терапия, за такъв неплавен преход. И ако от един път се тръгне на 4-4-2, със сигурност ще стане по-лошо, защото този вариант не е трениран. Проблемът е, че 3-5-2 на Генчев е някакво китайско производство, без тест и преглед и без право на връщане обратно. И ако ще се правят някакви генерални корекции в тази връзка, това трябва да стане през зимната пауза. Ако, разбира се, Станислав Генчев все още е треньор на Левски, което към този момент е с ниска степен на вероятност. И той днес трябва да рискува, за да не се окаже Локомотив София последният влак и за него. Сините сигурно ще атакуват масирано от първата минута, но винаги в зара го има и момента, в който за секунда изпускат от поглед някой противник и всичко отива в друга посока.