Миналогодишните евробойци дадоха много назад в първата третина на кампанията
Жаклин МИХАЙЛОВ
Локо Пловдив и Арда завършиха за трети пореден път 0:0 в мачовете помежду им на „Лаута“. Своеобразното дерби на двата евроучастника по обясними причини няма обемна история, но директните им сблъсъци предизвикват сериозен интерес. Правили са и страхотни двубои като първия в елита между тях, завършил 5:2 за Локо като гост в… Пловдив. Няма грешка, Арда в първия си сезон дълго време играеше на „Лаута“.
Последният, шести дуел в дъждовната октомврийска нощ обаче бе по-различен. Срещнаха се два отбора
във видима криза
на резултатите
а като се наблюдава такава криза, се замисляме дали пък нещата не отиват и към по-мащабен проблем. Такъв вече видимо се забелязва при Локо Пловдив. Тимът спечели рекордните 61 точки през минала кампания. Което прави около 2 средно на мач. Сега след 10 изиграни срещи Локомотив има 8 пункта, което прави 0,8 средно на мач. Миналата година бяло-черните вкараха 48 пъти топката в мрежата на съперника, което е 1,55 гола на среща. Сега в актива им се мъдрят мижавите 6 попадения, което лесно се изчислява на 0,6. И при тези параметри бодряшкият тон на Александър Тунчев след всеки мач изглежда все по-нелеп. А и е видно от физиономиите по горните етажи на властта в Локомотив, че притеснението нараства с всяка изминала седмица.
Не може момчетата да са се раздали, да са спазили указанията, да са владеели инициативата в мачовете и да имаш една победа в 10 мача. Често такива треньори последни забелязват, че вече са уволнени. Май нещата на „Лаута“ вървят необратимо в тази посока и следващите две домакинства с Пирин и ЦСКА 1948 ще са последният шанс сегашният треньорски екип да оцелее по местата си. Но дори и да се направи промяна, проблемите няма да изчезнат с магическа пръчка. В Локомотив е налице сериозен кадрови дисбаланс. Срещу Арда на терена бяха 7 чужденци, а ги нямаше още трима, които по принцип са титуляри. Ако си с 10 българи и от тях повечето млади, можеш да имаш някакво оправдание. Но да си се напълнил с чужди имена и същевременно да имаш 1 победа и 6 вкарани гола в 10 мача е почти позорно. Допълнително в друг текст ще се занимая с анализа на трансферните провали в Локомотив Пловдив, които следват един след друг.
А игровите достойнства никога не са били особен приоритет за този отбор. Там се знае, че Цар Димитър ще измисли нещо гениално и победата ще е за нас. Но Димитър Илиев стана вече голяма медийна звезда, а това никога не води до добри резултати на терена. Споменатият неколкократно магьосник държи фронта с головете. Но и тук се забелязва лоша тенденция. Илиев сега е с 50 процента от попаденията на Локото, а ако прибавим и решителния му принос в Европа, процентите ще скочат до 70-80, а миналия сезон беше с 30. Тези 70 процента изчезнали голове всъщност са големият проблем. Миналия сезон Диниш Алмейда, Илич, Цветанов, до някое време и Аралица успяваха да вкарат. Тях вече ги няма, а на Карагарен, Салинас, Умарбаев, Витанов, Конър Руан хич не може да се разчита за попадения. Видимо Тунчев се надява на Георги Минчев и Марсел, но засега те загатват за потенциал в ниско рейтингови двубои като този за купата с Родопа. А на отбора в момента му трябват попадения в Eфбет лига.
Ситуацията с Арда е едновременно сходна като резултати и
коренно различна
като изпълнители
Напълно ясно е, че за Арда Бел Епок премина безвъзвратно. Медали и участие в Европа са мираж. Максималното е тимът да се движи в златната среда, а ако случайно се докопа до място в шестицата, ще е голям успех. Подобно на Локо, победите за кърджалийци са голямо изключение. Но все пак са цели две в девет мача. Головете също не са чест спътник, но долу-горе са по един на мач. Играта не е от стандартите на миналия сезон, но отстъплението засега е минимално. Ситуацията с новия треньор Георги Чиликов изглежда устойчива. И вероятно до зимата сините ще натрупат поне още десетина точки.
При Арда обаче въпросителните ще настанат в зимната пауза. Публична тайна е, че по време на възхода финансовите параметри в Кърджали бяха излетели в Космоса. В отбора има качествени играчи като Делев, Ковачев, Йорданов, Котев, Тилев, които могат да си опитат късмета и на друго място. Има и такива, които са на години и биха действали мъдро. Ако тенденцията празните места да се попълват с такива като Атанас Зехиров продължи, Арда тръгва по пътя на Ботев Враца. И от миналото величие ще остане само една бледа сянка.